29 ноември 1830 г. Полското въстание срещу Русия
На 29 ноември избухва Полското въстание. Започнало като местен протест против съветския шеф във Варшава на 29 ноември 1830 година
Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „ Ноемврийско “.
Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им финален крал от Бурбоните. Събитията в Париж провокират и опасения, че Николай I ще анулира полската конституция. Опасенията се ускоряват през ноември, когато управляващите в Полша разпореждат частична готовност посред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават френската гражданска война. Заповедта за готовност подтиква към деяние група патриоти отпред с подпоручик Пьотър Висоцки.
В нощта на 29 против 30 ноември те подвигат на оръжие кадетите от Варшавското пехотно учебно заведение и атакуват съветския гарнизон и двореца „ Белведер “, където резидира великият княз Константин Павлович. И двете офанзиви се провалят, само че дават сигнал за всеобщо надигане на жителите на полската столица. Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e формирано „ Временно държавно управление “, сменено единствено два дни по-късно с тирания на военачалник Юзеф Хлопицки.
В началото на идната година то прераства в пълномащабна война, откакто полският парламент - Сеймът афишира съветския цар Николай I за свален от полския трон. В началото на бойните дейности въстаниците печелят редица триумфи, само че обществените и политически различия посред им оказват помощ на царската войска да завоюва цялостна победа през октомври 1831 година.
Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: анулирана е демократичната конституция от 1815, а с нея са отстранени редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е открит властнически режим отпред с царския наместник Иван Паскевич.В последвалата „ Велика емиграция “ хиляди поляци, измежду които голям брой представители на интелектуалния и креативния хайлайф на нацията, се изселват в Западна Европа.
История на Великата емиграция стартира още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 година някои групи от полските войски, притиснати от съветските войски, минават границите с Прусия и Австрия и поставят оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат главните размирен сили и представителите на държавното управление и на Сейма. До октомври 1831 към 50 хиляди поляци са били отвън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – към 30 хиляди, в Австрия – към 20 хиляди.
Когато на 1 ноември 1831 година император Николай I афишира прошка за участниците във въстанието, доста бунтовници, които са повярвали на тези обещания и стимулирани от блян за дома, се връщат назад в страната си. Някои от тях незабавно са изпратени на изгнание в Сибир или Кавказ. Като работят в съгласуваност с Русия, Прусия и Австрия принуждават със закани и даже мощ бунтовниците да се върнат вкъщи по време на ръководството на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо към 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или независимо се реалокират на Запад.
Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „ Ноемврийско “.
Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им финален крал от Бурбоните. Събитията в Париж провокират и опасения, че Николай I ще анулира полската конституция. Опасенията се ускоряват през ноември, когато управляващите в Полша разпореждат частична готовност посред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават френската гражданска война. Заповедта за готовност подтиква към деяние група патриоти отпред с подпоручик Пьотър Висоцки.
В нощта на 29 против 30 ноември те подвигат на оръжие кадетите от Варшавското пехотно учебно заведение и атакуват съветския гарнизон и двореца „ Белведер “, където резидира великият княз Константин Павлович. И двете офанзиви се провалят, само че дават сигнал за всеобщо надигане на жителите на полската столица. Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e формирано „ Временно държавно управление “, сменено единствено два дни по-късно с тирания на военачалник Юзеф Хлопицки.
В началото на идната година то прераства в пълномащабна война, откакто полският парламент - Сеймът афишира съветския цар Николай I за свален от полския трон. В началото на бойните дейности въстаниците печелят редица триумфи, само че обществените и политически различия посред им оказват помощ на царската войска да завоюва цялостна победа през октомври 1831 година.
Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: анулирана е демократичната конституция от 1815, а с нея са отстранени редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е открит властнически режим отпред с царския наместник Иван Паскевич.В последвалата „ Велика емиграция “ хиляди поляци, измежду които голям брой представители на интелектуалния и креативния хайлайф на нацията, се изселват в Западна Европа.
История на Великата емиграция стартира още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 година някои групи от полските войски, притиснати от съветските войски, минават границите с Прусия и Австрия и поставят оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат главните размирен сили и представителите на държавното управление и на Сейма. До октомври 1831 към 50 хиляди поляци са били отвън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – към 30 хиляди, в Австрия – към 20 хиляди.
Когато на 1 ноември 1831 година император Николай I афишира прошка за участниците във въстанието, доста бунтовници, които са повярвали на тези обещания и стимулирани от блян за дома, се връщат назад в страната си. Някои от тях незабавно са изпратени на изгнание в Сибир или Кавказ. Като работят в съгласуваност с Русия, Прусия и Австрия принуждават със закани и даже мощ бунтовниците да се върнат вкъщи по време на ръководството на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо към 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или независимо се реалокират на Запад.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ