На 27 януари 1945 година съветските войски освобождават концентрационния лагер ...

На 27 януари 1945 година съветските войски освобождават концентрационния лагер

Разтърсващата история на Аушвиц


На 27 януари 1945 година руските войски освобождават концентрационния лагер Аушвиц. И се натъкват на нещо невъобразимо: най-голямата фабрика за индустриално изтребване на хора.

Над 25 милиона души са посетили мемориала на някогашния немски концентрационен лагер Аушвиц от откриването му до през днешния ден . На към 50 км западно от Краков, край малкия полски град Освиенцим, до 1945 година се простира големият нацистки лагерен комплекс. Всъщност той съставлява конгломерат от разнородни лагери - цяла промишленост за избиване на хора в невъобразими мащаби. Днес на това място се откриват държавен музей и мемориал.

Мемориал в памет на избитите жертви в Аушвиц-Биркенау

Какво се крие зад понятието " Аушвиц " като исторически обстоятелства и числа ?

1. Град Освиенцим (Аушвиц на немски)

Дълго преди името да добие популярност около немския концентрационен лагер, историята на град Освиенцим е пълна с обрати - той ту е част от Австрия, ту от кралство Бохемия, принадлежал е също към Прусия, след което - още веднъж към Полша. Когато през 1900-та година в града е построена железопътна гара, стартира и неговият стопански напредък . Повява се потребност от заслон за доста от сезонните служащи от близките промишлени региони на Горна Силезия и Бохемия. Издигнати са нови къщи и дървени бараки. Впоследствие те образуват базата на националсоциалистическия лагер Аушвиц.

Скоро след експлоадирането на войната през септември 1939 година Освиенцим е окупиран от Вермахта и е анексиран от Германския райх. През 1940-та Секретен сътрудник под управлението на Хайнрих Химлер бързо и без спомагателни градежи трансформира региона в лагер, наименуван Аушвиц I. По-късно към този главен лагер се добавя и голямата повърхност на лагера за изтребление Аушвиц-Биркенау (Аушвиц II).

Портата, водеща към смъртта

2. Еврейското население

Преди Втората глобална война близо половината от 14-те хиляди живели на Освиенцим са евреи. Еврейската общественост там е била толкоз огромна , с помощта на всеобщия приток на мигранти. Броят на хората с немски генезис в града е бил нищожен . Това внезапно се трансформира след нахлуването на хитлеровите войски в Полша на 1 септември 1939-та и военната окупация на страната.

Еврейското население е подложено на етническо „ пречистване " от страна на нацистите, с цел да освободи място за трансферираните в региона германци. Останалите в Освиенцим полски евреи живеят първоначално като компактна група в остарялата част на града и са изолирани от другите поданици . Мнозина от тях са употребявани от 1940-та нататък от Секретен сътрудник като евтина работна ръка при строителството на лагера.

3. Стратегически възел

Освиенцим е ситуиран на стратегически полезен за нацистите железопътен възел на изток: тъкмо там се пресичат южните жп-линии от Прага и Виена с тези от Берлин, Варшава и северните индустриални региони на Силезия. Планиращите щабове на Секретен сътрудник и основната работа по сигурността в Берлин откриват на това място всички предпоставки за плануваните всеобщи превози от " Стария Райх " - т.е. от немските земи в границите от 1937 година.

Отговорен за бързото транспортиране на депортираните към лагера за изтребление е оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Адолф Айхман. Той е измежду хората, подготвили документите за печално прочутата Конференция от Ванзее, състояла се на 20 януари 1942 год. Именно там е признато решаването за „ окончателното решаване на еврейския казус “ – на процедура това е проектът за осъществяване на геноцид над еврейското население в Европа.

4. Системата от лагери

След Дахау (първия лагер, основан през 1933 година), Заксенхаузен, Бухенвалд, Флосенбюрг, Маутхаузен и женския лагер Равенсбрюк, Аушвиц е седмият концентрационен лагер, проведен от нацистите. Той е и най-големият.

След заключенията на конференцията от Ванзее напролет на 1942 година Аушвиц става място за редовно изтребване на хора с невъобразими мащаби.

На дъното на това езеро се открива прахът на десетки хиляди жертви

5. Фабриката на смъртта
Редакцията предлага
През пролетта на 1943 година строителното управление на разширения комплекс Аушвиц-Биркенау пуска в експлоатация спомагателни пещи в новоизградените крематориуми. Секретен сътрудник тества действието им върху един от докараните конвои с депортирани: 1100 мъже, дами и деца са отровени в газовата камера с химикала " Циклон Б " , а след мъчителната им гибел са изгорени. Техният прахуляк - както и този на по натам избитите лагерници и депортирани - е разпилян над близките езера.

Строителният началник на Аушвиц, оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Карл Бишоф, рапортува на Берлин следното: " Отсега нататък към този момент ще могат да се изгарят по 4756 натрупа в границите на 24 часа " . За да се форсира селекцията на хората след идването на конвоите, Биркенау е построена рампа с три коловоза, която може да се види и през днешния ден . Над две трети от пристигащите там хора - най-вече старите , болните, дамите и малките деца, са изпращани в газовите камери незабавно .

Рампата за селекции: дамите , старите , болните и децата незабавно са били изпращани на гибел

6. Броят на жертвите

Има разнородни данни за броя на починалите в Аушвиц. Преценките на учените са, че става дума за над пет милиона души. Съвсем малка част от пандизчиите са оживели .

По данни от мемориалния комплекс в някогашния лагер Аушвиц-Биркенау починалите са минимум 1,1 милиона души. 90% от тях са били евреи - най-вече от Унгария, Полша, Италия, Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Хърватия, Съветския съюз, Австрия и Германия. Ликвидирани са били и голям брой роми, хомосексуални, католици и последователи на „ Свидетелите на Йехова " , както и хора с увреждания и политически противници на нацисткия режим.

Съветските войски заварват в лагера малко на брой оживели

7. Освобождаването на концлагеристите

Когато на 27 януари 1945 година Червената войска стига региона на лагера, бойците се натъкват на злокобна картина: оживели са единствено към 7 000 души - изнемощели, смъртно заболели концлагеристи, 500 от които - деца. Малцина можели да стоят прави, повечето лежали апатично на земята.

В края на януари Секретен сътрудник спешно опразва лагера и се пробва да прикрие следите на своите закононарушения : папки, досиета, смъртни актове - повечето документи бързо са изгорени, непокътната е единствено малка част от тях и фотоси . Голямата част от лагерните бараки, газовите камери и крематориумите са взривени.

8. Мемориалът Аушвиц-Биркенау

В началото на 1946-та руските окупационните управляващи предават някогашния лагерен комплекс на полската страна . По самодейност на някогашни концлагеристи през 1947 година е учреден " Държавният музей Аушвиц-Биркенау " като мемориал - с решаване на полския парламент. Първата галерия е направена в съдействие с израелския мемориал на Холокоста Яд Вашем.

Възпоменателен " марш на оживелите " от концентрационния лагер Аушвиц

Още първата година мемориалът е посетен от 170 000 души, в последните години годишно идват над два милиона. От 1979 година насам Аушвиц-Биркенау е в списъка на ЮНЕСКО за глобалното културно завещание .

9. Ден в памет на Холокоста

На 27 януари по традиция се уважава паметта на жертвите от концентрационния лагер Аушвиц. От 2005 година насам на същата дата се означава Международният ден в памет на жертвите от Холокоста.



Разгледайте и тази изложба със фотоси на Дъждовни води :

Източник: dw.com