Мишин ден е! Ето какви обичаи се спазват в деня на Свети Нестор
На 27 октомври православната черква уважава Св. страдалец Нестор, живял през III в. в град Солун. Този млад момък бил ревнив християнин и съмишленик на Св. Димитър Солунски и намерил гибелта си дружно с него.
В националния календар този ден е наименуван „ Нистор ”, „ Мишин ден ”, „ Мишкин празник ”, „ Мишляци ”, „ Глухчови дни ”. „ Пуганци ”, ”Пуганляшко ”. Последните названия идват от „ нечестивец ”, което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект (някъде това са три дни).
През „ Мишите празници ” дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да „ не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ”. Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: ”Какво мажеш? ” Отговорът е: ”Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! ” Този разговор се повтаря три пъти.
В пиринския край слагат варена царевица в ъглите на къщата, с цел да „ са сити ” `мишките. Има бит дамите да зашиват с червен конец предния и задния завършек на полите си и на въпроса на децата какво шият, те дават отговор: ”Шия на мишките очите ”. Не се загатва името на мишките, а ги назовават „ момци ” или „ глухари ” (оттук и името на празника „ Глухчови дни ”).
В Тетевенския балкан и в Странджа, с цел да прогонят нездравословните гризачи, извършват обичая „ миша женитба ”. Залавят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги слагат в кошница. Цялото село със сватбарска музика и песни потеглят „ да женят мишките ”. Шествието отива към реката и там пускат мишките с благопожелание „ да се оженят в друго село и да не се връщат ” или попът ги „ венчава ” и след това ги давят в реката. След това се устройва богата софра, съпроводена с забавление, хора и песни като при същинска женитба.
В националния календар този ден е наименуван „ Нистор ”, „ Мишин ден ”, „ Мишкин празник ”, „ Мишляци ”, „ Глухчови дни ”. „ Пуганци ”, ”Пуганляшко ”. Последните названия идват от „ нечестивец ”, което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект (някъде това са три дни).
През „ Мишите празници ” дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да „ не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ”. Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: ”Какво мажеш? ” Отговорът е: ”Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! ” Този разговор се повтаря три пъти.
В пиринския край слагат варена царевица в ъглите на къщата, с цел да „ са сити ” `мишките. Има бит дамите да зашиват с червен конец предния и задния завършек на полите си и на въпроса на децата какво шият, те дават отговор: ”Шия на мишките очите ”. Не се загатва името на мишките, а ги назовават „ момци ” или „ глухари ” (оттук и името на празника „ Глухчови дни ”).
В Тетевенския балкан и в Странджа, с цел да прогонят нездравословните гризачи, извършват обичая „ миша женитба ”. Залавят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги слагат в кошница. Цялото село със сватбарска музика и песни потеглят „ да женят мишките ”. Шествието отива към реката и там пускат мишките с благопожелание „ да се оженят в друго село и да не се връщат ” или попът ги „ венчава ” и след това ги давят в реката. След това се устройва богата софра, съпроводена с забавление, хора и песни като при същинска женитба.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ