Едно мафиотско убийство промени Словакия. Но за колко дълго?
На 26 февруари сутринта Словакия научи за едно двойно ликвидиране. Млад проверяващ публицист и приятелката му са били убити. Това бе станало в дребната им къща в село близо до словашката столица Братислава. Някой ми се обади да ми каже какво се е случило и аз си помислих: " О, това е извънредно ". И си беше по този начин.
Дотогава в никакъв случай не бях чувала името на Ян Куциак. Не бях чела публикациите му; никой не ми ги беше препоръчвал. Но даже и да бях ги чела, може би нямаше да съумея да се съсредоточа задоволително, с цел да проследя заплетените връзки, които той разказва. Връзки, толкоз комплицирани, че наподобяват на химически формули. Този ден беше доста студено, само че на обществени места в Братислава започнаха да се появяват фотоси на усмихнатите двама млади - на същата възраст като моите пораснали деца, - а хората палеха свещи и ги слагаха до фотографиите. Вече нищо нямаше да бъде същото.
Ние просто спряхме да обръщаме внимание на естествения си живот. Бяхме обладани от новините, конференциите, полемиките и постовете във " Facebook ". На идващия ден редакторът на Куциак разгласява неговата последна и незавършена публикация, която излезе във всички вестници и бе прочетена от повече хора, в сравнение с която и да било друга публикация, за която може да се сетим.
Историята, която Куциак ни споделя, е в действителност неразбория от истории, в които вземат участие членове на калабрийската проведена незаконна група Ндрангета, свързани със словаци посредством вложения, приемане на европейски дотации за аграрни земи, на които нищо не пораства, както и банкрутирали компании. Всичко това Куциак свързва със съдии, данъчни чиновници и политици от ръководещата партия.
Можете да четете това като полицейски отчет, като социологическо проучване, като комедия или драма. В тази история има даже една красива жена с главозамайваща кариера, която от модел в реклама за трактори я издига до бизнес дама и непосредствен помощник на премиера и я води също до калабрийски предприемач. Да, това може да са чете и като сапунена опера.
Това е Словакия, на която в този момент ние се противопоставяме. Всеки, който е чел последната публикация на Куциак, може да види парадокса следствието на убийството да бъде надзиравано от същите хора, които Куциак показва в своите репортажи: вътрешния министър Роберт Калиняк и премиера Роберт Фицо (които по-късно подадоха оставка в отговор на публичния протест). Последваха поредност улични митинги - най-големите в историята на нашата страна.
Множествата бяха още по-големи от тези по време на Кадифената гражданска война през ноември 1989 година Хората се събираха непринудено из цялата страна и даже отвън границите й. Това безспорно бяха първите митинги против корупцията. Гневът към някого, който крои проекти да краде от вас, обаче е едно. Съвсем друго нещо е да отдадеш респект към погубен публицист, разкрил тази скица, и да застанеш до неговото опечалено семейство.
Словакия към този момент не е разграничена сред съпротива и ръководеща коалиция, сред либерали и католици, сред леви и десни. Тя е разграничена сред тези, които скърбят за Ян Куциак и Мартина Кушнирова, и малцината, които не скърбят.
Ако политици бяха призовали към манифестации, те нямаше да реализират митинг от подобен огромен мащаб. Демонстрациите обаче бяха проведени от студенти. Те дадоха естрада на Мария, сестрата на Куциак. И поканиха деятели, в това число бранители на правата на хомосексуалистите и един свещеник, който е бил отхвърлен от църквата поради направени от него разкрития за финансови нередности в църковната подчиненост. Хората скандираха за оставка на държавното управление. Творчеството на елементарните хора създаде лозунги, които осмиваха по стотици способи политическите водачи, като дори се цитираха Шекспир и други писатели.
За една нощ нашият проевропейски министър председател се ожесточи дотолкоз, че изригна всякакви тайни теории по метода, по който го вършат крайнодесните. Това обаче имаше дребен резултат. След като упрекна Джордж Сорос, че подклажда митингите, хората се смяха, присмя се и печатът. На една от демонстрациите малко момче имаше на гърба на палтото си надпис: " Аз съм прекомерно огромен, с цел да имам вяра в приказките за Сорос ".
Когато Фицо се опита да приказва като Виктор Орбан, очевидно беше не запомнил, че унгарският министър председател разполагаше с години, с цел да оформи своя нелиберален режим и има цялостната поддръжка на медиите в Унгария. Все отново през днешния ден Словакия няма заряда на диктатурата, нито на фашизма. През 90-те години на предишния век ние бяхме първата страна в посткомунистическата Централна Европа, изпитала ръководството със мощна ръка - на Владимир Мечиар. Накрая режимът на Мечиар бе отхвърлен от вълна на гражданска опозиция.
Прекалено рано е да знаем какъв ще е резултатът от последните митинги. Румъния и България станаха образец за страни, където големи демонстрации против корупцията не можаха да доведат до забележителна политическа смяна. Не е от изгода това, че в Словакия няма забележима проевропейска опция на актуалното ръководство. Все още обаче е допустимо да съумеем да променим атмосферата за повече от единствено няколко седмици. Вярвам, че нашата страна с население от 5,4 млн. индивида се е посочила подготвена за народна власт, значително с помощта на реакцията на младежите.
Чехите и словаците са запленени от " магическите цифри ". Чехословакия е учредена през 1918 година и престава да съществува през 1938 година, откакто Мюнхенското съглашение разрешава на Хитлер да я разреже. Комунистите идват на власт с прелом през 1948-а. Пражката пролет е през 1968 година Мечиар, чийто режим вървеше надолу към диктатурата, бе надвит през 1998 година
Ян Куциак и неговата другарка Мартина Кушнирова бяха убити, тъй като заплашваха мафията. След като руските войски смазаха Пражката пролет през 1968 година, студентът Ян Палах се самозапали в Прага в името на свободна Чехословакия. Тези истории може да са разнообразни, само че имат нещо общо: техните герои са толкоз млади.
По Българска телеграфна агенция
*Марта Фришова е словашки публицист и съоснователка на Централноевропейския конгрес в Братислава.
Дотогава в никакъв случай не бях чувала името на Ян Куциак. Не бях чела публикациите му; никой не ми ги беше препоръчвал. Но даже и да бях ги чела, може би нямаше да съумея да се съсредоточа задоволително, с цел да проследя заплетените връзки, които той разказва. Връзки, толкоз комплицирани, че наподобяват на химически формули. Този ден беше доста студено, само че на обществени места в Братислава започнаха да се появяват фотоси на усмихнатите двама млади - на същата възраст като моите пораснали деца, - а хората палеха свещи и ги слагаха до фотографиите. Вече нищо нямаше да бъде същото.
Ние просто спряхме да обръщаме внимание на естествения си живот. Бяхме обладани от новините, конференциите, полемиките и постовете във " Facebook ". На идващия ден редакторът на Куциак разгласява неговата последна и незавършена публикация, която излезе във всички вестници и бе прочетена от повече хора, в сравнение с която и да било друга публикация, за която може да се сетим.
Историята, която Куциак ни споделя, е в действителност неразбория от истории, в които вземат участие членове на калабрийската проведена незаконна група Ндрангета, свързани със словаци посредством вложения, приемане на европейски дотации за аграрни земи, на които нищо не пораства, както и банкрутирали компании. Всичко това Куциак свързва със съдии, данъчни чиновници и политици от ръководещата партия.
Можете да четете това като полицейски отчет, като социологическо проучване, като комедия или драма. В тази история има даже една красива жена с главозамайваща кариера, която от модел в реклама за трактори я издига до бизнес дама и непосредствен помощник на премиера и я води също до калабрийски предприемач. Да, това може да са чете и като сапунена опера.
Това е Словакия, на която в този момент ние се противопоставяме. Всеки, който е чел последната публикация на Куциак, може да види парадокса следствието на убийството да бъде надзиравано от същите хора, които Куциак показва в своите репортажи: вътрешния министър Роберт Калиняк и премиера Роберт Фицо (които по-късно подадоха оставка в отговор на публичния протест). Последваха поредност улични митинги - най-големите в историята на нашата страна.
Множествата бяха още по-големи от тези по време на Кадифената гражданска война през ноември 1989 година Хората се събираха непринудено из цялата страна и даже отвън границите й. Това безспорно бяха първите митинги против корупцията. Гневът към някого, който крои проекти да краде от вас, обаче е едно. Съвсем друго нещо е да отдадеш респект към погубен публицист, разкрил тази скица, и да застанеш до неговото опечалено семейство.
Словакия към този момент не е разграничена сред съпротива и ръководеща коалиция, сред либерали и католици, сред леви и десни. Тя е разграничена сред тези, които скърбят за Ян Куциак и Мартина Кушнирова, и малцината, които не скърбят.
Ако политици бяха призовали към манифестации, те нямаше да реализират митинг от подобен огромен мащаб. Демонстрациите обаче бяха проведени от студенти. Те дадоха естрада на Мария, сестрата на Куциак. И поканиха деятели, в това число бранители на правата на хомосексуалистите и един свещеник, който е бил отхвърлен от църквата поради направени от него разкрития за финансови нередности в църковната подчиненост. Хората скандираха за оставка на държавното управление. Творчеството на елементарните хора създаде лозунги, които осмиваха по стотици способи политическите водачи, като дори се цитираха Шекспир и други писатели.
За една нощ нашият проевропейски министър председател се ожесточи дотолкоз, че изригна всякакви тайни теории по метода, по който го вършат крайнодесните. Това обаче имаше дребен резултат. След като упрекна Джордж Сорос, че подклажда митингите, хората се смяха, присмя се и печатът. На една от демонстрациите малко момче имаше на гърба на палтото си надпис: " Аз съм прекомерно огромен, с цел да имам вяра в приказките за Сорос ".
Когато Фицо се опита да приказва като Виктор Орбан, очевидно беше не запомнил, че унгарският министър председател разполагаше с години, с цел да оформи своя нелиберален режим и има цялостната поддръжка на медиите в Унгария. Все отново през днешния ден Словакия няма заряда на диктатурата, нито на фашизма. През 90-те години на предишния век ние бяхме първата страна в посткомунистическата Централна Европа, изпитала ръководството със мощна ръка - на Владимир Мечиар. Накрая режимът на Мечиар бе отхвърлен от вълна на гражданска опозиция.
Прекалено рано е да знаем какъв ще е резултатът от последните митинги. Румъния и България станаха образец за страни, където големи демонстрации против корупцията не можаха да доведат до забележителна политическа смяна. Не е от изгода това, че в Словакия няма забележима проевропейска опция на актуалното ръководство. Все още обаче е допустимо да съумеем да променим атмосферата за повече от единствено няколко седмици. Вярвам, че нашата страна с население от 5,4 млн. индивида се е посочила подготвена за народна власт, значително с помощта на реакцията на младежите.
Чехите и словаците са запленени от " магическите цифри ". Чехословакия е учредена през 1918 година и престава да съществува през 1938 година, откакто Мюнхенското съглашение разрешава на Хитлер да я разреже. Комунистите идват на власт с прелом през 1948-а. Пражката пролет е през 1968 година Мечиар, чийто режим вървеше надолу към диктатурата, бе надвит през 1998 година
Ян Куциак и неговата другарка Мартина Кушнирова бяха убити, тъй като заплашваха мафията. След като руските войски смазаха Пражката пролет през 1968 година, студентът Ян Палах се самозапали в Прага в името на свободна Чехословакия. Тези истории може да са разнообразни, само че имат нещо общо: техните герои са толкоз млади.
По Българска телеграфна агенция
*Марта Фришова е словашки публицист и съоснователка на Централноевропейския конгрес в Братислава.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ