Катерина Клинкова: Българската жена е оставена сама да се спасява
На 25 ноември, Международен ден за унищожаване на насилието по отношение на дамите, организацията " Феминистки мобилизации " провежда митинг в София под надпис " Нито една повече ", с цел да даде публичност на казуса и да изрази недоволството си към бездействието на институциите, които в изискванията на световна пандемия и покачващ се растеж на случаите на принуждение, учредено на пола, " не престават да бягат от отговорност и да не подхващат каквито и да е било съответни дейности за битка и предварителна защита по отношение на насилието, нито пък за отбрана и грижа за жертвите, попаднали в клопката му ", декларират от организацията.
Според последни данни една трета от дамите в Европейски Съюз са били обект на физическо или полово принуждение след навършване на 15-годишна възраст. Около 35% от дамите са имали или имат контролиращ сътрудник, почти 50 дами всяка седмица умират в резултат на домашно принуждение. Около 74% от европейците считат, че насилието по отношение на дамите е постоянно срещан проблем в тяхната страна.
Данни, събрани от новосъздадената организация на Министерство на вътрешните работи сочат, че жертвите на домашно принуждение в България през първите 5 месеца на тази година са четири пъти повече, в сравнение с полицията е записала за цялата 2021 година Жертвите на домашно принуждение от началото на годината до май са 1738. Сред тях дамите са 1194, а децата - 409. Повече от една жена губи живота си всеки месец в България, в резултат на полово основано принуждение. Само от началото на месец ноември жертвите са четири.
Снимка: персонален архив
През лятото тази година, след дългогодишно очакване, Министерският съвет внесе нови промени в Закона за отбрана от домашното принуждение за разглеждане, само че те към момента не са гласувани.
Разговаряме с Катерина Клинкова, учител по български език и литература и част от колектива на " Феминистки мобилизации ", който провежда митинга. Манифестът и описът с претенции на организацията можете да видите на
Снимка: персонален архив
За какво настоявате в най-спешен порядък с митинга си и какво очаквате в действителност да се промени?
Най-спешно е приемането на Закона за отбрана от домашното принуждение. Той не е съвършен, само че въпреки всичко е някаква стъпка в тази посока. Задължително е и основаването на национална база данни за жертвите на принуждение. Ако нямаме статистика, мониторинг, няма по какъв начин да знаем по какъв начин да действаме, а това е извънредно значимо. Имаме дълъг лист от претенции, които желаеме да бъдат чути - предварителна защита, основаването на спешни и консултативни центрове във всяка област на България, заслужен труд за обществени служащи и съответна прехрана в спешните центрове. Тези, с краткотраен подслон на територията на България, издържани от страната, са единствено 8, с общо единствено 94 места за цялата страна. Искаме основаването на обучителни стратегии, битка освен против физическото и половото принуждение, само че също икономическо, обществено такова, въобще настояваме за изцяло усъвършенстване на живота на дамите. Целта на митинга ни, като либерален инструмент, е да притеглим освен публичното внимание, само че и това на политиците. Надяваме се някой да ние чуе и чакаме скоро да имаме и ново държавно управление, което да одобри измененията в закона.
В тази обстановка какво прави българската жена, с цел да се отбрани сама, има ли инстинкта да пази границите си и да се отстоява?
Тя прави това, което прави всеки различен човек в нашата страна, без значение от генезис, пол, етнос - оправя се сама и както може. Виждаме всеобщото съмнение в институциите, виждаме въобще отвод от прилагане на държавни услуги. Българската жена е оставена сама да се избавя, както откри за добре. Аз съм учител по български език и литература и поддържам връзка с доста деца, с младежи. Ние нямаме специфични часове, ние въобще не приказваме за това какво съставлява насилието и тормозът, а те могат да бъдат доста нереални понятия. За да може дамата или едно дете да се защищити и да реагира, те би трябвало да могат да дефинират несъмнено държание като принуждение, като нещо което не е редно и не е заслужено. А с цел да го дефинират, би трябвало да го разпознаят. Ние не обръщаме никакво внимание на това. Виждам казуса от ранна детска възраст, по тази причина е нужна предварителната защита. Законът се намесва, единствено когато има престъпна постъпка, а концепцията е да не се стига до това.
Снимка: персонален архив
Работи ли с децата по някакъв метод, с цел да разпознават насилието? Отбелязваме печална статистика и в експанзията против деца, както и сред деца, и тя само пораства.
Усилията не са ориентирани към децата. Има едни стратегии за приобщаващо обучение, само че те са единствено на хартия. Образователната ни система не е ориентирана към грижа за децата. Мисли се за матури, проби, само че не се мисли по какъв начин се усещат децата, по какъв начин се държат те едни към други. Все още има учебни заведения, които не разполагат с психолог. А в центровете, в които дамите биха получили поддръжка, няма експерти, а там където ги има, са ниско платени. Горещата линия на Фондация " Асоциация Анимус " съществува, само че това е неправителственият бранш, който напълно е поел дейностите.
Как законът в този момент пази жертвите на принуждение? Могат ли да разчитат на ефикасна поддръжка?
Нищо не се случва, тъй като не се работи задоволително с изпълнителните органи. В България продължава да е публикувано мнението, че насилието, това е стеснен, фамилен проблем, да се оправят. Един наш политик беше споделил преди време, че " те си се обичат под завивките... " и че е обикновено е да има пердах в едно семейство. Много постоянно самите служители на реда застават на страната на насилника, а не на жертвата. Особено в по-малките обитаеми места, където всички се познават. А това е извънредно ужасно.
Снимка: персонален архив
Как в идеалния случай си представяте отбраната на дамите и децата от принуждение? Какво бихте желали да постигнете освен с митинга си на следващия ден, само че и с другите си начинания?
Искаме да реализираме едно по-различно общество, общество, което да се основава на равнопоставеност освен сред половете, само че въобще сред обособените хора. Да се понижи бедността, обществото да се основава на взаимност и грижа към другия, а не на непрекъсната конкуренция. Общество, което не основава разцепление, в което хората имат право на присъединяване във вземането на решения, в което виждат, че някой мисли за тях, че се грижи за тях, че тези, които избираме да ни съставляват, в действителност им пука.
Имате претенции и във връзка с мигриращите дами, тематика, която е изключително настояща в този момент.
Изключително огромен проблем. Ние нямаме явен механизъм за приемане на дами бежанки, за подпомагането им, за грижа за децата. В момента идват доста майки с дребни деца от Украйна. Тук те са в непозната атмосфера, би трябвало да си търсят работа, някой би трябвало да се грижи за децата. Нямаме ясли и детски градини за жителите на България, камо ли за такива хора, които са в извънредно уязвима обстановка. Те нямат родственици, баби или някого другиго, а и не е нужно страната да преотстъпва въобще грижата за децата, по този начин комфортно и гратис, за деца, близки, родственици и възрастни, постоянно на дамите. Затова страната следва да поеме отговорност и за тези проблеми.
Според последни данни една трета от дамите в Европейски Съюз са били обект на физическо или полово принуждение след навършване на 15-годишна възраст. Около 35% от дамите са имали или имат контролиращ сътрудник, почти 50 дами всяка седмица умират в резултат на домашно принуждение. Около 74% от европейците считат, че насилието по отношение на дамите е постоянно срещан проблем в тяхната страна.
Данни, събрани от новосъздадената организация на Министерство на вътрешните работи сочат, че жертвите на домашно принуждение в България през първите 5 месеца на тази година са четири пъти повече, в сравнение с полицията е записала за цялата 2021 година Жертвите на домашно принуждение от началото на годината до май са 1738. Сред тях дамите са 1194, а децата - 409. Повече от една жена губи живота си всеки месец в България, в резултат на полово основано принуждение. Само от началото на месец ноември жертвите са четири.
Снимка: персонален архив През лятото тази година, след дългогодишно очакване, Министерският съвет внесе нови промени в Закона за отбрана от домашното принуждение за разглеждане, само че те към момента не са гласувани.
Разговаряме с Катерина Клинкова, учител по български език и литература и част от колектива на " Феминистки мобилизации ", който провежда митинга. Манифестът и описът с претенции на организацията можете да видите на
Снимка: персонален архив За какво настоявате в най-спешен порядък с митинга си и какво очаквате в действителност да се промени?
Най-спешно е приемането на Закона за отбрана от домашното принуждение. Той не е съвършен, само че въпреки всичко е някаква стъпка в тази посока. Задължително е и основаването на национална база данни за жертвите на принуждение. Ако нямаме статистика, мониторинг, няма по какъв начин да знаем по какъв начин да действаме, а това е извънредно значимо. Имаме дълъг лист от претенции, които желаеме да бъдат чути - предварителна защита, основаването на спешни и консултативни центрове във всяка област на България, заслужен труд за обществени служащи и съответна прехрана в спешните центрове. Тези, с краткотраен подслон на територията на България, издържани от страната, са единствено 8, с общо единствено 94 места за цялата страна. Искаме основаването на обучителни стратегии, битка освен против физическото и половото принуждение, само че също икономическо, обществено такова, въобще настояваме за изцяло усъвършенстване на живота на дамите. Целта на митинга ни, като либерален инструмент, е да притеглим освен публичното внимание, само че и това на политиците. Надяваме се някой да ние чуе и чакаме скоро да имаме и ново държавно управление, което да одобри измененията в закона.
В тази обстановка какво прави българската жена, с цел да се отбрани сама, има ли инстинкта да пази границите си и да се отстоява?
Тя прави това, което прави всеки различен човек в нашата страна, без значение от генезис, пол, етнос - оправя се сама и както може. Виждаме всеобщото съмнение в институциите, виждаме въобще отвод от прилагане на държавни услуги. Българската жена е оставена сама да се избавя, както откри за добре. Аз съм учител по български език и литература и поддържам връзка с доста деца, с младежи. Ние нямаме специфични часове, ние въобще не приказваме за това какво съставлява насилието и тормозът, а те могат да бъдат доста нереални понятия. За да може дамата или едно дете да се защищити и да реагира, те би трябвало да могат да дефинират несъмнено държание като принуждение, като нещо което не е редно и не е заслужено. А с цел да го дефинират, би трябвало да го разпознаят. Ние не обръщаме никакво внимание на това. Виждам казуса от ранна детска възраст, по тази причина е нужна предварителната защита. Законът се намесва, единствено когато има престъпна постъпка, а концепцията е да не се стига до това.
Снимка: персонален архив Работи ли с децата по някакъв метод, с цел да разпознават насилието? Отбелязваме печална статистика и в експанзията против деца, както и сред деца, и тя само пораства.
Усилията не са ориентирани към децата. Има едни стратегии за приобщаващо обучение, само че те са единствено на хартия. Образователната ни система не е ориентирана към грижа за децата. Мисли се за матури, проби, само че не се мисли по какъв начин се усещат децата, по какъв начин се държат те едни към други. Все още има учебни заведения, които не разполагат с психолог. А в центровете, в които дамите биха получили поддръжка, няма експерти, а там където ги има, са ниско платени. Горещата линия на Фондация " Асоциация Анимус " съществува, само че това е неправителственият бранш, който напълно е поел дейностите.
Как законът в този момент пази жертвите на принуждение? Могат ли да разчитат на ефикасна поддръжка?
Нищо не се случва, тъй като не се работи задоволително с изпълнителните органи. В България продължава да е публикувано мнението, че насилието, това е стеснен, фамилен проблем, да се оправят. Един наш политик беше споделил преди време, че " те си се обичат под завивките... " и че е обикновено е да има пердах в едно семейство. Много постоянно самите служители на реда застават на страната на насилника, а не на жертвата. Особено в по-малките обитаеми места, където всички се познават. А това е извънредно ужасно.
Снимка: персонален архив Как в идеалния случай си представяте отбраната на дамите и децата от принуждение? Какво бихте желали да постигнете освен с митинга си на следващия ден, само че и с другите си начинания?
Искаме да реализираме едно по-различно общество, общество, което да се основава на равнопоставеност освен сред половете, само че въобще сред обособените хора. Да се понижи бедността, обществото да се основава на взаимност и грижа към другия, а не на непрекъсната конкуренция. Общество, което не основава разцепление, в което хората имат право на присъединяване във вземането на решения, в което виждат, че някой мисли за тях, че се грижи за тях, че тези, които избираме да ни съставляват, в действителност им пука.
Имате претенции и във връзка с мигриращите дами, тематика, която е изключително настояща в този момент.
Изключително огромен проблем. Ние нямаме явен механизъм за приемане на дами бежанки, за подпомагането им, за грижа за децата. В момента идват доста майки с дребни деца от Украйна. Тук те са в непозната атмосфера, би трябвало да си търсят работа, някой би трябвало да се грижи за децата. Нямаме ясли и детски градини за жителите на България, камо ли за такива хора, които са в извънредно уязвима обстановка. Те нямат родственици, баби или някого другиго, а и не е нужно страната да преотстъпва въобще грижата за децата, по този начин комфортно и гратис, за деца, близки, родственици и възрастни, постоянно на дамите. Затова страната следва да поеме отговорност и за тези проблеми.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ