Традиции и обичаи на Еньовден
На 24 юни обичайно означаваме Еньовден – празник на слънцето, водите и билките.
Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа мощ, а по-късно я изгубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави огромен „ еньовски венец “ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.
Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с очаквания за здраве, благополучие и обич. В тях се крият необятното богатство на националната мъдрост.
Еньовден е един от най-хубавите празници в националния ни календар, който по значение стои паралелно до Коледа, Великден и Гергьовден.
Източноправославната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник - Еньо или Яне са къси форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене - 21-22 юни, по тази причина и много от обичаите са свързани с култа към слънцето.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „ трепти “,„ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е особено „ грабенето “ (краденето) и „ маменето “ на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал „ краденето “. Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова „ открадване “, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри „ житомамницата “ към този момент „ обрана “.
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “. Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа мощ, а по-късно я изгубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави огромен „ еньовски венец “ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.
Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с очаквания за здраве, благополучие и обич. В тях се крият необятното богатство на националната мъдрост.
Еньовден е един от най-хубавите празници в националния ни календар, който по значение стои паралелно до Коледа, Великден и Гергьовден.
Източноправославната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник - Еньо или Яне са къси форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене - 21-22 юни, по тази причина и много от обичаите са свързани с култа към слънцето.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „ трепти “,„ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е особено „ грабенето “ (краденето) и „ маменето “ на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал „ краденето “. Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова „ открадване “, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри „ житомамницата “ към този момент „ обрана “.
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “. Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ