24 февруари 1955 г. Багдадският пакт
На 24 февруари 1955 година Турция, Ирак, Пакистан и Иран подписват Багдадския пакт, той е прочут и като Багдатски пакт. Организацията просъществува 24 години.
След приключването на Втората международна война Съединени американски щати и Англия кроят проекти за възсъздаване на Близкоизточната Антанта, която официално съществува през 1938—1948 година въз основа на Саадабадския пакт от 1937 година, сплотяващ Афганистан, Ирак, Иран и Турция.
Този съюз е много неустойчив най-вече поради това, че сплотява страни от разнообразни народи: турци, перси, араби, пущуни. Затова Съединени американски щати се надяват да основат нов близкоизточен съюз, т. н. „ Източен блок “, въз основа на една нация от Ирак и други самостоятелни арабски страни, обаче Първата арабско-израелска война води до американско - арабски несъгласия. В тази обстановка стартира да се разяснява връщането към първичния план: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, въпреки че по-късно се постанова Афганистан да бъде заменен с наскоро получилия суверенитет Пакистан по ред аргументи.
Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан подписват контракт за взаимоизгодно съдействие през февруари 1954 година Началото на активността на Багдатски пакт е положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 година на боен пакт сред Ирак и Турция, към който на 4 април се причислява Англия, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. Багдатски пакт е умислен като боен блок за района на Юго-Западна Азия и Индийския океан, аналогът му е СЕАТО (1956—1977 години) — боен блок за района Юго-Източна Азия и Тихия океан. През 1959 година обаче, Ирак излиза от съюза, и Багдатски пакт губи от състава си представител на Арабския свят, през същата година Съединени американски щати подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни споразумения за съдействие против директна или косвена „ комунистическа агрессия “. Тези споразумения стартират да играят определяща роля в активността на Багдатски пакт, ориентирана против просъветски, антизападни и други „ подривни “ сили в регионите на действието на тази организация. Участниците на Багдатски пакт постоянно организират военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
Скоро Англия стартира последователно да губи своите владения в района на Средния и Близкия изток: Кипър (1960), Кувейт (1961), Малдивите (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: Оман, Катар, Бахрейн и ОАЕ (1971). В частност, последните изброени страни получават самостоятелност главно поради решението на Лондон при започване на 1970 година за извеждането на английските войски от региона " на изток от Суец " (преди всичко се планува закриването на английските военни бази в протектората на Персийския залив). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (Бангладеш).
Освен това, през 1960 — началото на 70-те години на предишния ХХ век сред страните, влизащи в Багдатски пакт, пораждат различия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на държавното управление на Израел (Шестдневна война от 1967 година, Война на Съдния ден от 1973 година и др.), който се поддържа от Съединени американски щати и други западни страни, и оферират да се укрепи икономическото съдействие в границите на блока, считайки го за една от значимите задания на организацията. А през 1974 година Турция реализира навлизане в Кипър, където към момента остават английски военни бази, и окупират северната част на острова.
Турската експанзия, даже и обоснована ненапълно, се възприема отрицателно от редица участници в Багдатски пакт, които имат положителни връзки с Гърция. Ислямската гражданска война в Иран води до излизане от Багдатски пакт на Иран, а по-късно и на Пакистан през март 1979 година. Впоследствие в състава на блока остават единствено страни - членки на НАТО, и същата година държавното управление на Турция предлага да бъде прекъсната активността на Багдатски пакт заради фактическо привършване на функционалностите си. Формално Багдатски пакт действа до август 1979 година.
След приключването на Втората международна война Съединени американски щати и Англия кроят проекти за възсъздаване на Близкоизточната Антанта, която официално съществува през 1938—1948 година въз основа на Саадабадския пакт от 1937 година, сплотяващ Афганистан, Ирак, Иран и Турция.
Този съюз е много неустойчив най-вече поради това, че сплотява страни от разнообразни народи: турци, перси, араби, пущуни. Затова Съединени американски щати се надяват да основат нов близкоизточен съюз, т. н. „ Източен блок “, въз основа на една нация от Ирак и други самостоятелни арабски страни, обаче Първата арабско-израелска война води до американско - арабски несъгласия. В тази обстановка стартира да се разяснява връщането към първичния план: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, въпреки че по-късно се постанова Афганистан да бъде заменен с наскоро получилия суверенитет Пакистан по ред аргументи.
Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан подписват контракт за взаимоизгодно съдействие през февруари 1954 година Началото на активността на Багдатски пакт е положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 година на боен пакт сред Ирак и Турция, към който на 4 април се причислява Англия, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. Багдатски пакт е умислен като боен блок за района на Юго-Западна Азия и Индийския океан, аналогът му е СЕАТО (1956—1977 години) — боен блок за района Юго-Източна Азия и Тихия океан. През 1959 година обаче, Ирак излиза от съюза, и Багдатски пакт губи от състава си представител на Арабския свят, през същата година Съединени американски щати подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни споразумения за съдействие против директна или косвена „ комунистическа агрессия “. Тези споразумения стартират да играят определяща роля в активността на Багдатски пакт, ориентирана против просъветски, антизападни и други „ подривни “ сили в регионите на действието на тази организация. Участниците на Багдатски пакт постоянно организират военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
Скоро Англия стартира последователно да губи своите владения в района на Средния и Близкия изток: Кипър (1960), Кувейт (1961), Малдивите (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: Оман, Катар, Бахрейн и ОАЕ (1971). В частност, последните изброени страни получават самостоятелност главно поради решението на Лондон при започване на 1970 година за извеждането на английските войски от региона " на изток от Суец " (преди всичко се планува закриването на английските военни бази в протектората на Персийския залив). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (Бангладеш).
Освен това, през 1960 — началото на 70-те години на предишния ХХ век сред страните, влизащи в Багдатски пакт, пораждат различия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на държавното управление на Израел (Шестдневна война от 1967 година, Война на Съдния ден от 1973 година и др.), който се поддържа от Съединени американски щати и други западни страни, и оферират да се укрепи икономическото съдействие в границите на блока, считайки го за една от значимите задания на организацията. А през 1974 година Турция реализира навлизане в Кипър, където към момента остават английски военни бази, и окупират северната част на острова.
Турската експанзия, даже и обоснована ненапълно, се възприема отрицателно от редица участници в Багдатски пакт, които имат положителни връзки с Гърция. Ислямската гражданска война в Иран води до излизане от Багдатски пакт на Иран, а по-късно и на Пакистан през март 1979 година. Впоследствие в състава на блока остават единствено страни - членки на НАТО, и същата година държавното управление на Турция предлага да бъде прекъсната активността на Багдатски пакт заради фактическо привършване на функционалностите си. Формално Багдатски пакт действа до август 1979 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ