На 23 март Църквата почита св. свещеномъченик Никон и неговите

На 23 март Църквата уважава св. свещеномъченик Никон и неговите двеста възпитаници († 251); св. мъченици Филит и Лидия († 117-138) и св. преподобномъченик Лука Одрински († 1802). На 23 март имен ден чества Лидия.

Св. преподобномъченик Лука Одрински

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната гибел на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден наследник. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. В Цариград обаче Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Разгневените турци поискали да го убият, само че Лука уплашен извикал, че ще се потурчи. След като размислил обаче желал да се откаже, само че на мощ го обрязали.

След време в символ на смирение той постъпил в Иверския манастир, където го миропомазали още веднъж и след това приел монашество, е по-късно велика схима. Отишъл на оостров Митилин. След подвижнически живот Лука се облякъл като турчин и отишъл, с цел да изповяда своята религия. Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, само че през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо неизмеримо благовоние. Турците хвърлили тялото на мъченика във водата, само че то не потънало. След това християните взели тялото на светия страдалец и го погребали с подобаващи почести.

Св. свещеномъченик Никон и неговите възпитаници

В III век в град Неапол (Италия) живял един героичен войник на име Никон. От татко си той бил учтив в езичество, само че майка му била християнка. Тя непрекъснато молела Бога да просвети душата на сина ѝ посредством същинската религия, постоянно говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, го увещавала да приканва на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лековерие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове.

Веднъж измежду борбата Никон бил обграден от неприятели и незабавно си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: " Христе, Боже, всесилни! Прояви над мене Твоята мощ, та и аз занапред да бъда Твой раб! " И незабавно свръхестествена мощ го въодушевила: той самоуверено се хвърлил против неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал незасегнат при другарите си. Изумени от неговото геройство, те възхвалили храбростта му, само че той, образован незабавно от светлината и истината, единствено въздал на Бога хвала и чест и споделил: " Велик е Богът на християните, Който посредством знака на кръста прогонва и побеждава враговете! "

Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце.

Напътстван от нейното благословение, Никон се отправил да търси духовник. Но да откри духовник не бил елементарно, тъй като заради гоненията съвсем всички християни напускали града и се криели в пустините и планините. Никон не намерил духовник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по работа го търсели, само че безрезултатно, тъй като майка му не знаела за къде е отпътувал.

Корабът спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни самичък на една планина в непрекъсната и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ - да му уточни началник в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил скиптър с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон извършил заповедта и след двудневно корабоплаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.

Тук, в планинските пещери, в същото време се криел от преследвания Кизическият свещеник Теодосий със своите възпитаници. Уведомен насън за идването на Никон, Теодосий го приел с наслада и обич и като го научил на Божия закон, направил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цялостен се предал на молитва и проучване на божествените книги. Неговата благост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали учудване у всички братя.

Така минали три години. Теодосий, който получил насън уведомление за близката си гибел и заръка да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първо за дякон, след това за духовник и най-после за свещеник. Той му поверил 190 иноци, дал му директиви и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.

Скоро по-късно Теодосий се поминал и всички братя, дружно с Никон, се качили на транспортен съд и след някое време стигнали до крайбрежията на Италия, тъй като Никон желал на първо място да види майка си. Той побързал за Неапол, където със сълзи от наслада го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: " Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И в този момент Те апелирам, приеми душата ми в Твоите ръце! " Като свършила молитвата, благочестивата майка отпътувала при Господа.

Скоро предходните приятели и другари на Никон разбрали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което в началото го довело до знание на същинския Бог, и доста им приказвал за Бога и за християнския закон. Думите му, цялостни с надълбоко разбиране и пламенна религия, мощно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет бойци решили да последват образеца на св. Никон и изцяло да се посветят на Господа. Те отпътували с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята хубост и уединение. Направили градини, насадили овощни дървета и почнали да живеят там посредством труда на ръцете си.

Но след време против тях било стартирано гонене. За тях разбрал шефът на страната, Квинтиан - същият, който предал на мъчения и гибел св. Агатия. Той пратил бойци да заловят иноците. " Добре сте пристигнали – споделил св. Никон на бойците. Нашият Владика Господ посредством вас ни приканва при Себе Си. " Всички иноци почнали да се молят да им даде Господ мощ храбро да изоповядват името Му. След това те умерено тръгнали след бойците.

Укрепени посредством молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред шефа. На увещанията му да се отрекат от Христа, те дали отговор с единогласно вероизповедание на вярата в същинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, с изключение на Никон, на който готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тюрма, където небесно привидение още повече укрепило вярата му. На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, само че като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, с цел да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон измежду страданията не преставал да слави Господа. Накрая Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се извърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били заровени от Месинския свещеник, а Квинтиан скоро по-късно починал от ужасна гибел.

Св. мъченици Филит и Лидия 

Светите мъченици живели по времето на император Адриян [царувал 117-138 г.]. Свети Филит бил царски консултант, жена му Лидия и синовете им Македон и Теопрепий били християни и пребъдвали в служение на истинния Бог. Поради това те били хванати и изправени пред Адриян. По време на разпита императорът не могъл да опонира на мъдрите отговори на светите мъченици и ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий. Той незабавно заповядал да ги окачат на едно дърво и да стържат телата им с ножове. След това ги затворили в тюрма дружно с коментарисия Кронид, който също вярвал в Христа.

През нощта, когато светите мъченици се молили и пели свещени песнопения, им се явил ангел, с цел да ги укрепи за идния героизъм. На сутринта още веднъж ги завели при мъчителя, който им споделил:

- Предстоят ви доста страдания и изтезания!

И наредил да нагорещят един меден казан, цялостен с масло и сяра, и да слагат в него мъчениците. Но щом ги потопили, котелът незабавно изстинал. Поразен от това знамение, Амфилохий повярвал в Христа и като се осмелил да влезе в котела, споделил:

- Господи Иисусе Христе, помогни ми!

Тогава се разнесъл глас:

- Молитвата ти е чута, влез вътре.

Щом научил това, Адриян дошъл от Рим, изпълнен с яд и закани, и заповядал да нагряват котела с масло в продължение на седем дни. После да хвърлят в него светите мъченици. Но когато ги потопили, те останали цели и невредими. Посраменият император си тръгнал, а светите мъченици почнали да се молят и да благодарят на Бога. Както се молели, предали душите си на Господа, Който ги удостоил с страдалчески венци.

Източник: pravoslavieto.com, bg-patriarshia.bg