Има ли българинът застрахователна култура?
На 22 май 2012 година стартират серия трусове, които раздрусват Перник и София. Според кмета на миньорския град над 18 000 жилища в града и общината са потърпевши, а 50 здания са изцяло съборени след това. На 8-ми юли градушка с величина на орех удря София. Хиляди парцели и коли стават жертва на стихията. Ранната есен на 2022 година наводнения в Карловско потопяват повече от 400 къщи. Освен с големите нанесени вреди, тези случаи, въпреки и разнообразни, са сходни по още едно нещо - те затвърждават от дълго време известния фект, че в огромната си част българите не застраховат имуществото си.
На какво се дължи това? На ниската застрахователна просвета у нас, или има и нещо друго? Отговор на този въпрос потърси модераторът на панела “Управление на персонални финанси в среда на стопански опасности ” по време на икономическата конференция ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023 - Рени Миткова, шеф на ЕОС Матрикс, от Филип Михайлов, изпълнителен шеф “Финанси и риск ” на УНИКА България. И по този начин, въпрос на ниска застрахователна просвета ли е това, че българинът не познава и не употребява застрахователните артикули, както го прави един немец, или има нещо, което самите застрахователи като отрасъл биха могли да създадат, тъй че те да станат по-достъпни и по-познати за нас? " Проблемът надалеч не е единствено в застрахователната просвета на българина. Това опрощение се употребява като мантра от доста сътрудници, с цел да оправдаем ниските си продажби. Истината е, че застрахователната просвета на българина не е чак толкоз ниска ", изяснява той и подчертава, че всичко опира до метода, по който тя се мери. А това става като на потребителите се задават въпроси, свързани с термините в промишлеността, което се оказва незадоволително прецизен метод. В последното си изследване на пазара в България от УНИКА задават най-базовия въпрос: “Какво е застрахователна награда? ” и чакат множеството хора да съумеят да обвържат наградата с цената на застраховката. Но резултатите демонстрират, че 72% от българите не знаят смисъла на този термин. " Това, от една страна, налива вода в мелницата на тезата, че българите нямат добра застрахователна просвета. Но съгласно мен това би било правилно, в случай че този % беше 10-20%. Тогава можеше да приказваме за проблем в обществото и разяснителни акции. Но когато 7 от 10 българи не разпознават главния термин, то тогава казусът е в самия термин и в нас, застрахователите, че не сме намерили през годините по-лесна фраза. Той се употребява от средата на 17 век. Едва ли има различен бизнес в света, който да задържа термините си повече от три века ", подчертава Филип Михайлов. Той е безапелационен, че митът, че застрахователната просвета в България е доста по-ниска от тази в Европа, би трябвало да бъде развенчан един път вечно. И изследванията в последна сметка удостоверяват тази позиция - 50% от европейците считат застраховките за допустимо най-сложния артикул, който човек може да си купи на пазара. Двойно по-сложен от банковите артикули и четири пъти по-сложен от процеса по закупуване на автомобил. Така че всеки втори европеец също не разпознава термините, само че все пак използва повече застраховки от българите. У нас проникването на застраховането е 2% от Брутният вътрешен продукт при междинни за Европа 4-4,5%. Като за деца Тук идва разумният въпрос каква е повода за това и съгласно изпълнителния шеф “Финанси и риск ” на УНИКА България застрахователите " би трябвало да разберем, че част от казуса сме самите ние ". " В Съединени американски щати да вземем за пример, с цел да можеш да продаваш една лавица, тя би трябвало да мине през тест за схващане, който прави оценка дали текстът е задоволително явен. Затова застрахователите дават своята лавица на деца от девети клас и в случай че повече от половината схванат какво написа, получават право да я оферират на пазара. В България множеството застраховки ще се провалят на този тест ", показва той и перефразира фразата на Радой Ралин “Не ме тормози министърът на културата, а културата на министъра ” по този начин: “Не ме тормози толкоз ниската застрахователната просвета на българина, а ниската просвета на застрахователите в България ". А какво в действителност е застрахователна просвета? По думите на Филип Михайлов това е " осъзнаването, че застраховките пазят нашия фамилен бюджет, пазят нашите спестявания при неподходящи събития ". В същото време 1/3 от българите считат, че нямат потребност от застраховки, до момента в който статистиката е безмилостна - едно от всеки четири семейства ще има вреда през идната една година, което и важи за един от всеки двама водачи. Така че отговорът за равнището на застрахователна просвета на българина остава отворен. Поне към този момент. Иван Гайдаров
На какво се дължи това? На ниската застрахователна просвета у нас, или има и нещо друго? Отговор на този въпрос потърси модераторът на панела “Управление на персонални финанси в среда на стопански опасности ” по време на икономическата конференция ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023 - Рени Миткова, шеф на ЕОС Матрикс, от Филип Михайлов, изпълнителен шеф “Финанси и риск ” на УНИКА България. И по този начин, въпрос на ниска застрахователна просвета ли е това, че българинът не познава и не употребява застрахователните артикули, както го прави един немец, или има нещо, което самите застрахователи като отрасъл биха могли да създадат, тъй че те да станат по-достъпни и по-познати за нас? " Проблемът надалеч не е единствено в застрахователната просвета на българина. Това опрощение се употребява като мантра от доста сътрудници, с цел да оправдаем ниските си продажби. Истината е, че застрахователната просвета на българина не е чак толкоз ниска ", изяснява той и подчертава, че всичко опира до метода, по който тя се мери. А това става като на потребителите се задават въпроси, свързани с термините в промишлеността, което се оказва незадоволително прецизен метод. В последното си изследване на пазара в България от УНИКА задават най-базовия въпрос: “Какво е застрахователна награда? ” и чакат множеството хора да съумеят да обвържат наградата с цената на застраховката. Но резултатите демонстрират, че 72% от българите не знаят смисъла на този термин. " Това, от една страна, налива вода в мелницата на тезата, че българите нямат добра застрахователна просвета. Но съгласно мен това би било правилно, в случай че този % беше 10-20%. Тогава можеше да приказваме за проблем в обществото и разяснителни акции. Но когато 7 от 10 българи не разпознават главния термин, то тогава казусът е в самия термин и в нас, застрахователите, че не сме намерили през годините по-лесна фраза. Той се употребява от средата на 17 век. Едва ли има различен бизнес в света, който да задържа термините си повече от три века ", подчертава Филип Михайлов. Той е безапелационен, че митът, че застрахователната просвета в България е доста по-ниска от тази в Европа, би трябвало да бъде развенчан един път вечно. И изследванията в последна сметка удостоверяват тази позиция - 50% от европейците считат застраховките за допустимо най-сложния артикул, който човек може да си купи на пазара. Двойно по-сложен от банковите артикули и четири пъти по-сложен от процеса по закупуване на автомобил. Така че всеки втори европеец също не разпознава термините, само че все пак използва повече застраховки от българите. У нас проникването на застраховането е 2% от Брутният вътрешен продукт при междинни за Европа 4-4,5%. Като за деца Тук идва разумният въпрос каква е повода за това и съгласно изпълнителния шеф “Финанси и риск ” на УНИКА България застрахователите " би трябвало да разберем, че част от казуса сме самите ние ". " В Съединени американски щати да вземем за пример, с цел да можеш да продаваш една лавица, тя би трябвало да мине през тест за схващане, който прави оценка дали текстът е задоволително явен. Затова застрахователите дават своята лавица на деца от девети клас и в случай че повече от половината схванат какво написа, получават право да я оферират на пазара. В България множеството застраховки ще се провалят на този тест ", показва той и перефразира фразата на Радой Ралин “Не ме тормози министърът на културата, а културата на министъра ” по този начин: “Не ме тормози толкоз ниската застрахователната просвета на българина, а ниската просвета на застрахователите в България ". А какво в действителност е застрахователна просвета? По думите на Филип Михайлов това е " осъзнаването, че застраховките пазят нашия фамилен бюджет, пазят нашите спестявания при неподходящи събития ". В същото време 1/3 от българите считат, че нямат потребност от застраховки, до момента в който статистиката е безмилостна - едно от всеки четири семейства ще има вреда през идната една година, което и важи за един от всеки двама водачи. Така че отговорът за равнището на застрахователна просвета на българина остава отворен. Поне към този момент. Иван Гайдаров
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ