Бабинден е! Ето какво повеляват традициите
На 21 януари църквата уважава паметта на свети страдалец Неофит – небесен покровител на патриарх Неофит. На този ден се празнува паметта и на свети Максим Изповедник, който пък беше небесен покровител на починалия патриарх Максим.
Св. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци.
Той е роден в богато и уважавано семейство. Водил е усилена битка против навлизащата монотелитска разкол, съгласно която християнството не било богочовешка вяра.
Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се отдръпнал в света обител и се съсредоточил върху философията.
В знак на респект го провъзгласили за свещеник, само че светецът отказал и предпочел уединението. След този интервал се отправил към Африка, с цел да се бори с езичеството.
Красноречието и доводите му го създали нежелателен за владетелите и след това бил съден в Цариград като държавен предател, след което изпратен на изгнание в Тракия.
След години още веднъж бил подложен на изтезания, с цел да не може повече да пази и проповядва вярата си. Същата орис сполетяла и свети Анастасий. Двамата били изпратени на изгнание.
На 21 януари се чества и Денят на родилната помощ, прочут още като Бабинден.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите, по тази причина празникът ще бъде маркиран публично и в доста лечебни заведения и АГ-отделения в страната.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на "бабите " – дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са "бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й "полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка " - червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( "хванала ") алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи.
Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като "волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.
Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като "влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
На днешната дата имен ден честват Валери, Валерия, Максим, Максимилиан, Агнеса, Неофит.
Св. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци.
Той е роден в богато и уважавано семейство. Водил е усилена битка против навлизащата монотелитска разкол, съгласно която християнството не било богочовешка вяра.
Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се отдръпнал в света обител и се съсредоточил върху философията.
В знак на респект го провъзгласили за свещеник, само че светецът отказал и предпочел уединението. След този интервал се отправил към Африка, с цел да се бори с езичеството.
Красноречието и доводите му го създали нежелателен за владетелите и след това бил съден в Цариград като държавен предател, след което изпратен на изгнание в Тракия.
След години още веднъж бил подложен на изтезания, с цел да не може повече да пази и проповядва вярата си. Същата орис сполетяла и свети Анастасий. Двамата били изпратени на изгнание.
На 21 януари се чества и Денят на родилната помощ, прочут още като Бабинден.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите, по тази причина празникът ще бъде маркиран публично и в доста лечебни заведения и АГ-отделения в страната.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на "бабите " – дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са "бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й "полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка " - червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( "хванала ") алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи.
Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като "волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.
Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като "влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
На днешната дата имен ден честват Валери, Валерия, Максим, Максимилиан, Агнеса, Неофит.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ