На 21 май една любима книга стана на 77 години – „Пипи Дългото чорапче“. Т
На 21 май една обичана книга стана на 77 години – „ Пипи Дългото чорапче “. Това е книга, която ме връща в детството като с магична пръчка и, уповавам се, разкрива вродения ми темперамент. Може би не е инцидентен и фактът, че и имената ни си наподобяват...
Харесва ми безумното, невероятното и нетрадиционното, което споделя тази книга. Харесва ми игривия език и неуместен комизъм. Хресва ми и авантюристичния дух на обичаната ми Пипи. Всъщност, Пипи Дългото чорапче е моето най-голямо неживо ентусиазъм. Тя е моят модел за подражателство!
Пипи, на девет години, бе изпълнила огромната ми фантазия – да обиколи света и да има история, която да споделя от всяка от страните, които бе посетила. Пипи на 9 бе свободна и самостоятелна. Тя има чанта със златни монети, има маймунка, която седи на рамото й, и кон, който живее на нейната веранда, може да се грижи за себе си (помните какво споделяше на майка си, която я наблюдаваше от небето „ Не се безпокойте. Мога да се грижа за себе си. ") и си е изцяло самодостатъчна.
Вила Вилекула в музея Юнибакен в Стокхолм
Тя не се ядосва или наскърбява. Щастлива е с това коя е и по какъв начин наподобява. Тя е положителна и великодушна, пази потиснатите и забавлява болните си другари, като прави акробатика на прозореца им, прегръща ги, прегръща даже опаковъчната хартия, когато й подаряват подарък. Тя е предизвикателна и занимателна - с типичния си комизъм провокира учителя си в учебно заведение, след което рисува на пода, тъй като това е картина на кон, която няма по какъв начин да се побере „ върху нейния лист хартия “.
Това е Пипи. Тя не може да бъде лимитирана от едно малко пространство - нито на хартия, нито в живота, тъй като нейният мироглед е по-голям от това. Омагьосваща е и заразителна с непоклатимото си възприятие за благоденствие и възторг към живота.
В свят на упования, правила и отговорности, Пипи - с духовитост и сексапил - въплъщава свободата, оригиналността и непредвиденото. Като дете се стремях да бъда тъкмо като нея. И, да ви кажа истината, към момента го върша. Продължавам да съм любопитна към света и да съм непрекъснато заета като Пипи, тъй като „ работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е цялостен с всякакви неща и в действителност има потребност някой да ги потърси и откри. "
Точно както върша тук - в къщата на Пипи в Стокхолм. Търся следващото ентусиазъм от обичаната си героиня.
Във Вила Вилекула
Благодаря ти, Астрид Линдгрен, за уроците и забавата! Благодаря за тази червенокоса немирница, на която ми се желае постоянно да наподобявам...
Харесва ми безумното, невероятното и нетрадиционното, което споделя тази книга. Харесва ми игривия език и неуместен комизъм. Хресва ми и авантюристичния дух на обичаната ми Пипи. Всъщност, Пипи Дългото чорапче е моето най-голямо неживо ентусиазъм. Тя е моят модел за подражателство!
Пипи, на девет години, бе изпълнила огромната ми фантазия – да обиколи света и да има история, която да споделя от всяка от страните, които бе посетила. Пипи на 9 бе свободна и самостоятелна. Тя има чанта със златни монети, има маймунка, която седи на рамото й, и кон, който живее на нейната веранда, може да се грижи за себе си (помните какво споделяше на майка си, която я наблюдаваше от небето „ Не се безпокойте. Мога да се грижа за себе си. ") и си е изцяло самодостатъчна.
Вила Вилекула в музея Юнибакен в Стокхолм
Тя не се ядосва или наскърбява. Щастлива е с това коя е и по какъв начин наподобява. Тя е положителна и великодушна, пази потиснатите и забавлява болните си другари, като прави акробатика на прозореца им, прегръща ги, прегръща даже опаковъчната хартия, когато й подаряват подарък. Тя е предизвикателна и занимателна - с типичния си комизъм провокира учителя си в учебно заведение, след което рисува на пода, тъй като това е картина на кон, която няма по какъв начин да се побере „ върху нейния лист хартия “.
Това е Пипи. Тя не може да бъде лимитирана от едно малко пространство - нито на хартия, нито в живота, тъй като нейният мироглед е по-голям от това. Омагьосваща е и заразителна с непоклатимото си възприятие за благоденствие и възторг към живота.
В свят на упования, правила и отговорности, Пипи - с духовитост и сексапил - въплъщава свободата, оригиналността и непредвиденото. Като дете се стремях да бъда тъкмо като нея. И, да ви кажа истината, към момента го върша. Продължавам да съм любопитна към света и да съм непрекъснато заета като Пипи, тъй като „ работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е цялостен с всякакви неща и в действителност има потребност някой да ги потърси и откри. "
Точно както върша тук - в къщата на Пипи в Стокхолм. Търся следващото ентусиазъм от обичаната си героиня.
Във Вила Вилекула
Благодаря ти, Астрид Линдгрен, за уроците и забавата! Благодаря за тази червенокоса немирница, на която ми се желае постоянно да наподобявам...
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ