Алкатрас от затвор-крепост до огромна колония за чайки
На 21 март 1963 година последните 27 пандизчии вечно напущат именития остров Алкатрас (Alcatrazz). Указът за закриването му е подписан от Генералния прокурор на Съединени американски щати Робърт Кенеди, брат на президента Джон Кенеди. Според формалната версия това е направено заради доста огромните разноски за прехрана на пандизчиите на острова.
Остров Алкатрас, именуван на диалект Скалата (The Rock), е ситуиран в непосредствена непосредственост до Сан Франциско, на 2,5 км от брега, по средата на Санфранциския залив в щата Калифорния. Историята на това печално популярно място стартира през 19. век.
През 1861 година, със започване на Гражданската война в Съединени американски щати, на острова са изпратени на изгнание първите пленници. През 1898 година Испано-американската война усилва пандизчиите на 450 души. През 1906 година, след пагубното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни пандизчии са преместени в пандиза на острова. До 1912 година на централния било на острова е построено голяма триетажна постройка, само че след 10-15 година тя става тясна.
От 1907 година Алкатрас е първият боен затвор в Съединени американски щати. Затворниците са подложени на строга изолираност и желязна дисциплинираност, по тази причина изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се разделят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават преписка и да бъдат посещавани, нито да приказват един с различен. Докарана е пръст и неколцина пандизчии са подготвени в градинарския поминък, засаждат най-различни цветя и растения. Затворниците обичат да се грижат за своите градини и градинарството се оказва най-предпочитаният наложителен труд.
Оригиналният килиен бранш, издигнат през 1909 година, претърпява цялостна смяна. Сменена е самата идея за визия за пандиза. Всички 600 килии имат аспект само към вътрешността на пандиза. Във външния периметър са построени на по-високо ниво специфични охранителни пасажи зад стоманени загради, в които непрестанно да патрулират служители на реда с оръжие и непрекъснато да следят пандизчиите. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки заграждат всички отвори, до които пандизчиите ще имат достъп. На тавана на столовата са конфигурирани контейнери със сълзотворен газ, които да се задействат отдалечено. На всички порти са конфигурирани електромагнитни железни детектори.
Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря порти през август 1934 година Първите му нови жители са 11 пандизчии от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оживял наследник от фамозната тайфа на Мама Баркър), Джордж Кели „ Картечницата “, Робърт Страуд „ Птичаря от Алкатрас “, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис „ Зловещия “. Докато съотношението в други затвори било един надзирател на 12 наказани, в Алкатрас то било един надзирател единствено на трима пандизчии. Благодарение на пасажите в периферията на блоковете и на честотата на преброяванията (12 на денонощие), пазачите били в положение да държат строго под око всеки пандизчия.
По време на 29-годишното битие на пандиза са известни 14 опита за бягство, в които 34 пандизчии рискуват живота си, с цел да избягат от Скалата. Повечето от тях са убити или хванати наново.
През лятото на 1962 година Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин правят най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Техният другар Алън Уест им оказва помощ да осъществят проницателен проект: с чучела под завивките да излъжат пазачите по време на нощните им инспекции, а с авансово изработен сал и надуваеми избавителни жилетки да преплуват студените води на залива. Всичко е измайсторено в продължение на половин година, а с крадени принадлежности си издълбават проход във вентилационните шахти. Отворът на вентилацията представлявал гъста железна решетка, с размери 25×15 см. Те съумяват да създадат фалшификати на мрежата, скриваща изровения цимент. За чучелата пандизчиите употребявали багра, сапун и бетон на прахуляк, за главите събрали коса в бръснарницата.
Вечерта на 11 юни 1962 година, незабавно след преброяването в 21:30 ч., Морис и братята Англин смъкват решетките. Тримата стигат до покрива, откъдето се спускат по сервизните тръби до земята, а оттова прескачат четириметровата ограда и се озовават на брега на острова. Там надуват лодките и избавителните си жилетки и изчезват вечно. ФБР проверява случая няколко години, само че в никакъв случай не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава същинска мистерия.
Затворът е подложен на изключителни инспекции заради влошаващото се положение на постройката и занемаряването на охранителните ограничения, вследствие на бюджетни съкращения. Корозийният резултат на солените води, както и екстравагантните разноски за ръководство на пандиза, дават задоволително съображение на министъра на правораздаването на Съединени американски щати по това време, Робърт Кенеди, да го закрие.
Островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност. Те имат грандиозни проекти да положат там основите на Туземен културен център. Но последователно Островът стартира да се трансформира в леговище за бездомни и онеправдани хора. Редовно се внасят алкохол и опиати.
На 11 юни 1971 година двайсет федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. През 1972 година Конгресът основава Националния парк „ Голдън Гейт “ и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря порти за гости през есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно. Днес Алкатрас се смята за екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг. /Саймън Артлоу
Остров Алкатрас, именуван на диалект Скалата (The Rock), е ситуиран в непосредствена непосредственост до Сан Франциско, на 2,5 км от брега, по средата на Санфранциския залив в щата Калифорния. Историята на това печално популярно място стартира през 19. век.
През 1861 година, със започване на Гражданската война в Съединени американски щати, на острова са изпратени на изгнание първите пленници. През 1898 година Испано-американската война усилва пандизчиите на 450 души. През 1906 година, след пагубното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни пандизчии са преместени в пандиза на острова. До 1912 година на централния било на острова е построено голяма триетажна постройка, само че след 10-15 година тя става тясна.
От 1907 година Алкатрас е първият боен затвор в Съединени американски щати. Затворниците са подложени на строга изолираност и желязна дисциплинираност, по тази причина изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се разделят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават преписка и да бъдат посещавани, нито да приказват един с различен. Докарана е пръст и неколцина пандизчии са подготвени в градинарския поминък, засаждат най-различни цветя и растения. Затворниците обичат да се грижат за своите градини и градинарството се оказва най-предпочитаният наложителен труд.
Оригиналният килиен бранш, издигнат през 1909 година, претърпява цялостна смяна. Сменена е самата идея за визия за пандиза. Всички 600 килии имат аспект само към вътрешността на пандиза. Във външния периметър са построени на по-високо ниво специфични охранителни пасажи зад стоманени загради, в които непрестанно да патрулират служители на реда с оръжие и непрекъснато да следят пандизчиите. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки заграждат всички отвори, до които пандизчиите ще имат достъп. На тавана на столовата са конфигурирани контейнери със сълзотворен газ, които да се задействат отдалечено. На всички порти са конфигурирани електромагнитни железни детектори.
Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря порти през август 1934 година Първите му нови жители са 11 пандизчии от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оживял наследник от фамозната тайфа на Мама Баркър), Джордж Кели „ Картечницата “, Робърт Страуд „ Птичаря от Алкатрас “, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис „ Зловещия “. Докато съотношението в други затвори било един надзирател на 12 наказани, в Алкатрас то било един надзирател единствено на трима пандизчии. Благодарение на пасажите в периферията на блоковете и на честотата на преброяванията (12 на денонощие), пазачите били в положение да държат строго под око всеки пандизчия.
По време на 29-годишното битие на пандиза са известни 14 опита за бягство, в които 34 пандизчии рискуват живота си, с цел да избягат от Скалата. Повечето от тях са убити или хванати наново.
През лятото на 1962 година Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин правят най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Техният другар Алън Уест им оказва помощ да осъществят проницателен проект: с чучела под завивките да излъжат пазачите по време на нощните им инспекции, а с авансово изработен сал и надуваеми избавителни жилетки да преплуват студените води на залива. Всичко е измайсторено в продължение на половин година, а с крадени принадлежности си издълбават проход във вентилационните шахти. Отворът на вентилацията представлявал гъста железна решетка, с размери 25×15 см. Те съумяват да създадат фалшификати на мрежата, скриваща изровения цимент. За чучелата пандизчиите употребявали багра, сапун и бетон на прахуляк, за главите събрали коса в бръснарницата.
Вечерта на 11 юни 1962 година, незабавно след преброяването в 21:30 ч., Морис и братята Англин смъкват решетките. Тримата стигат до покрива, откъдето се спускат по сервизните тръби до земята, а оттова прескачат четириметровата ограда и се озовават на брега на острова. Там надуват лодките и избавителните си жилетки и изчезват вечно. ФБР проверява случая няколко години, само че в никакъв случай не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава същинска мистерия.
Затворът е подложен на изключителни инспекции заради влошаващото се положение на постройката и занемаряването на охранителните ограничения, вследствие на бюджетни съкращения. Корозийният резултат на солените води, както и екстравагантните разноски за ръководство на пандиза, дават задоволително съображение на министъра на правораздаването на Съединени американски щати по това време, Робърт Кенеди, да го закрие.
Островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност. Те имат грандиозни проекти да положат там основите на Туземен културен център. Но последователно Островът стартира да се трансформира в леговище за бездомни и онеправдани хора. Редовно се внасят алкохол и опиати.
На 11 юни 1971 година двайсет федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. През 1972 година Конгресът основава Националния парк „ Голдън Гейт “ и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря порти за гости през есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно. Днес Алкатрас се смята за екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг. /Саймън Артлоу
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ