Изложба с автопортрети на Дечко Узунов отбелязва 120 години от рождението на художника
На 21 февруари, четвъртък от 18:00 ч. в изложба " Дечко Узунов " ще се открие изложбата " Дечко Узунов. Автопортретът ".
Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийска градска художествена изложба показва по случай 120 години от рождението на художника.
Живописните платна и рисунки дават опция на публиката да се срещне с майсторството на създателя в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети другите положения на художника. Произведенията „ Автопортрет със светци “, 1982 и „ Семеен портрет (Автопортрет с Олга) “, 1982 са допълнени от гостуващата картина на Националната изложба – „ Автопортрет “, 1983 и творбата на Музея „ Дом на хумора и сатирата “ в Габрово „ Дон Кихот без Санчо Панса “, 1982 година Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на създателя, съхранявани в ХГ „ Дечко Узунов ”.
Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов минават през съвсем целия ХХ век. Вложил в живота си толкоз доста динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът постоянно е бил обект на интерес от страна на критиците, публицистите, сътрудниците и необятната аудитория. Известен като портретист, изявил се като занаятчия на монументалното изкуство, оценен високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, мечтан като илюстратор и сценограф, той е и обичан професор, прелестен събеседник и престиж.
Фигурата му постоянно се е забелязвала. Винаги е впечатлявал с наличието си, което постоянно е контрастирало на фона на заобикалящата го среда. Артистичните обноски, характерното възприятие за комизъм, театралността и лекотата при другарство, осведомеността му, неговата пластична просвета и способността да оцени достолепията на други художници, прекомерно отдалечени от личните му възгледи, подтикват мнозина да търсят още веднъж и още веднъж неговата непосредственост.
Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият интуиция е в благозвучие с душата му. Глас, който изважда нескрито това, което е известно единствено на него. В ателието Узунов се връща още веднъж и още веднъж към тематики, облици, багри, които е подхващал, изоставял, до момента в който не ги е изчерпвал до дъно. Там той се вглежда и в своя облик. За страдание художникът не ни е оставил поредност от автопортрети, посредством които да изведем самобитна биография, оставил ни е единствено няколко свои облика и актуалната галерия дава опция на публиката за среща с тях.
Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийска градска художествена изложба показва по случай 120 години от рождението на художника.
Живописните платна и рисунки дават опция на публиката да се срещне с майсторството на създателя в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети другите положения на художника. Произведенията „ Автопортрет със светци “, 1982 и „ Семеен портрет (Автопортрет с Олга) “, 1982 са допълнени от гостуващата картина на Националната изложба – „ Автопортрет “, 1983 и творбата на Музея „ Дом на хумора и сатирата “ в Габрово „ Дон Кихот без Санчо Панса “, 1982 година Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на създателя, съхранявани в ХГ „ Дечко Узунов ”.
Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов минават през съвсем целия ХХ век. Вложил в живота си толкоз доста динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът постоянно е бил обект на интерес от страна на критиците, публицистите, сътрудниците и необятната аудитория. Известен като портретист, изявил се като занаятчия на монументалното изкуство, оценен високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, мечтан като илюстратор и сценограф, той е и обичан професор, прелестен събеседник и престиж.
Фигурата му постоянно се е забелязвала. Винаги е впечатлявал с наличието си, което постоянно е контрастирало на фона на заобикалящата го среда. Артистичните обноски, характерното възприятие за комизъм, театралността и лекотата при другарство, осведомеността му, неговата пластична просвета и способността да оцени достолепията на други художници, прекомерно отдалечени от личните му възгледи, подтикват мнозина да търсят още веднъж и още веднъж неговата непосредственост.
Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият интуиция е в благозвучие с душата му. Глас, който изважда нескрито това, което е известно единствено на него. В ателието Узунов се връща още веднъж и още веднъж към тематики, облици, багри, които е подхващал, изоставял, до момента в който не ги е изчерпвал до дъно. Там той се вглежда и в своя облик. За страдание художникът не ни е оставил поредност от автопортрети, посредством които да изведем самобитна биография, оставил ни е единствено няколко свои облика и актуалната галерия дава опция на публиката за среща с тях.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ