Денят на Христо Ботев: Героят, който даде всичко за България!
На 2 юни отдаваме респект на огромния поет-революционер Христо Ботев. Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България се празнува годишно в България.
Този ден стартира да се отбелязва публично през 1901 година и през днешния ден се означават 143 години от гибелта му.
Роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер, Ботев е израснал в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Малкият Христо стартира образованието си в Карлово, където през 1854 година се реалокира да учителства татко му Ботьо Петков. През 1858 година обаче фамилията се завръща в родния град и момчето постъпва в локалното трикласно учебно заведение, където още веднъж преподавател е татко му. Дълго време Ботьо Петков се пробва да изпрати сина си да учи в Русия благодарение на Найден Геров, негов прочут от Одеса, който е станал прочут образован деятел и съветски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от съветското държавно управление и отпътува за Одеса.
Под въздействието на разнообразни съветски създатели стартира да построява своя жанр на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „ волнослушател “, само че мъчно се вписва в образователната активност. Не минават и две години преди енергичният и избухлив Христо да бъде изключен от образователното заведение. Причината – „ липса на интерес към образователната стратегия “. Стипендията му е прекъсната и той получава еднократна сума, с цел да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за преподавател в Задунаево, българско село в съветската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 година получава уведомление, че татко му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е оповестено и първото му стихотворение – „ Майце си “, с поддръжката на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „ Гайда “.
В края на септември 1867 година Христо Ботев идва в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове — измежду тях е Хаджи Димитър и много участници в проведените през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В Румъния Ботев става част от революционната емиграция. Попаднал във водовъртежа на събитията, той се възхищава от четничеството. В началото на 1868 година се записва в четата на Желю челник, на която е избран за писар. През юни пътува с Желю челник до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, само че след връщането им войводата е арестуван от румънските управляващи и четата по този начин и не минава в България.
Като изтъкнат журналист, той излага концепциите си за гражданска война във всички свои произведения и вестници. Революцията съгласно Ботев е единственият верен път за българския народ. Макар да радее за българската революционна мисъл, Христо Ботев отстъпва от позициите, които постанова и отстоява Васил Левски. Така подценява предварителната подготовка на въстанието. Според него народът е подготвен за битка, в него е притихнал революционният инстинкт и задоволително е той да бъде свикан, с цел да се вдигне на въстание.
Есента на 1868 година Съдбата като че ли на смешка събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и несъмнено оказват въздействие един на различен. Ботев е мощно впечатлен от личността на Апостола.
“Приятелят ми Левски, с който живеем, е нечут темперамент! Когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава си е подобен радостен, както и когато се намираме в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè радостен!… Приятно е човеку да живее с сходни личности…. “
Косвено удостоверение за взаимното въздействие сред тези мощни характери намираме и в тефтерчето на Левски, в което седем страници са заети от Ботевото стихотворение “На прощаване”. Ботев претърпява тежко обесването на Левски и написа: “имах брат, който видях на бесилото”. Най-силен израз на почитта си към Левски Христо Ботев дава в двете редакции на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Първата, “Дякон Васил Левски” е в Ботевото тефтерче. Втората редакция, която се счита за дефинитивна, е печатана за първи път в Ботевия “Стенен календар за 1876 година с портрета на Дякона Василия Левски”, а след гибелта на създателя и във в. “Нова България”.
Някои източници обаче настояват, че двамата в никакъв случай не са се познавали, а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов. Двамата са били с прекомерно огромна разлика във възрастта, с цел да се срещнат.
Пръв, който написа за познанството на Васил Левски и Ботев, и за въздействието на Дякона върху бъдещия стихотворец и бунтовник, е Захари Стоянов. Той разгласява известното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е изгубен, а в първата обява писмото не е цяло и е без автограф.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва интензивно в работата на Българския революционен централен комитет и взе участие в неговото общо заседание на 20-21 август, извършено в печатницата на Каравелов. На събранието той е определен за един от петимата членове на комитета, а по-късно става и негов секретар.
В Босна и Херцеговина стартира въстание. По самодейност на Ботев и Стамболов, в Букурещ на 12 август 1875 година се привиква ново Главно (така се назовават общите събрания след гибелта на Левски) заседание на БРЦК. То взема решение да се вдигне неотложно въстание. Старозагорският революционен комитет взема решение въстанието да се разгласи на 16 септември, като въстаниците се съберат в покрайнините на града. На уречения ден и място се явяват единствено 24 души.В резултат на несполучливата акция, несъгласията в БРЦК се изострят до последна степен. Разочарован от това, през септември Христо Ботев напуща комитета. Непосредствено по-късно БРЦК приключва съществуването си.
По разнообразни аргументи обаче четата се разпуска и не извършва задачата си.
Този ден стартира да се отбелязва публично през 1901 година и през днешния ден се означават 143 години от гибелта му.
Роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер, Ботев е израснал в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Малкият Христо стартира образованието си в Карлово, където през 1854 година се реалокира да учителства татко му Ботьо Петков. През 1858 година обаче фамилията се завръща в родния град и момчето постъпва в локалното трикласно учебно заведение, където още веднъж преподавател е татко му. Дълго време Ботьо Петков се пробва да изпрати сина си да учи в Русия благодарение на Найден Геров, негов прочут от Одеса, който е станал прочут образован деятел и съветски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от съветското държавно управление и отпътува за Одеса.
Под въздействието на разнообразни съветски създатели стартира да построява своя жанр на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „ волнослушател “, само че мъчно се вписва в образователната активност. Не минават и две години преди енергичният и избухлив Христо да бъде изключен от образователното заведение. Причината – „ липса на интерес към образователната стратегия “. Стипендията му е прекъсната и той получава еднократна сума, с цел да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за преподавател в Задунаево, българско село в съветската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 година получава уведомление, че татко му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е оповестено и първото му стихотворение – „ Майце си “, с поддръжката на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „ Гайда “.
В края на септември 1867 година Христо Ботев идва в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове — измежду тях е Хаджи Димитър и много участници в проведените през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В Румъния Ботев става част от революционната емиграция. Попаднал във водовъртежа на събитията, той се възхищава от четничеството. В началото на 1868 година се записва в четата на Желю челник, на която е избран за писар. През юни пътува с Желю челник до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, само че след връщането им войводата е арестуван от румънските управляващи и четата по този начин и не минава в България.
Като изтъкнат журналист, той излага концепциите си за гражданска война във всички свои произведения и вестници. Революцията съгласно Ботев е единственият верен път за българския народ. Макар да радее за българската революционна мисъл, Христо Ботев отстъпва от позициите, които постанова и отстоява Васил Левски. Така подценява предварителната подготовка на въстанието. Според него народът е подготвен за битка, в него е притихнал революционният инстинкт и задоволително е той да бъде свикан, с цел да се вдигне на въстание.
Есента на 1868 година Съдбата като че ли на смешка събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и несъмнено оказват въздействие един на различен. Ботев е мощно впечатлен от личността на Апостола.
“Приятелят ми Левски, с който живеем, е нечут темперамент! Когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава си е подобен радостен, както и когато се намираме в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè радостен!… Приятно е човеку да живее с сходни личности…. “
Косвено удостоверение за взаимното въздействие сред тези мощни характери намираме и в тефтерчето на Левски, в което седем страници са заети от Ботевото стихотворение “На прощаване”. Ботев претърпява тежко обесването на Левски и написа: “имах брат, който видях на бесилото”. Най-силен израз на почитта си към Левски Христо Ботев дава в двете редакции на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Първата, “Дякон Васил Левски” е в Ботевото тефтерче. Втората редакция, която се счита за дефинитивна, е печатана за първи път в Ботевия “Стенен календар за 1876 година с портрета на Дякона Василия Левски”, а след гибелта на създателя и във в. “Нова България”.
Някои източници обаче настояват, че двамата в никакъв случай не са се познавали, а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов. Двамата са били с прекомерно огромна разлика във възрастта, с цел да се срещнат.
Пръв, който написа за познанството на Васил Левски и Ботев, и за въздействието на Дякона върху бъдещия стихотворец и бунтовник, е Захари Стоянов. Той разгласява известното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е изгубен, а в първата обява писмото не е цяло и е без автограф.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва интензивно в работата на Българския революционен централен комитет и взе участие в неговото общо заседание на 20-21 август, извършено в печатницата на Каравелов. На събранието той е определен за един от петимата членове на комитета, а по-късно става и негов секретар.
В Босна и Херцеговина стартира въстание. По самодейност на Ботев и Стамболов, в Букурещ на 12 август 1875 година се привиква ново Главно (така се назовават общите събрания след гибелта на Левски) заседание на БРЦК. То взема решение да се вдигне неотложно въстание. Старозагорският революционен комитет взема решение въстанието да се разгласи на 16 септември, като въстаниците се съберат в покрайнините на града. На уречения ден и място се явяват единствено 24 души.В резултат на несполучливата акция, несъгласията в БРЦК се изострят до последна степен. Разочарован от това, през септември Христо Ботев напуща комитета. Непосредствено по-късно БРЦК приключва съществуването си.
По разнообразни аргументи обаче четата се разпуска и не извършва задачата си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ