19 юни 1868 г. – Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад
На 19 юни 1868 година – Любен Каравелов е задържан в Нови Сад. Австро-Унгария задържа видния публицист по искане на Сърбия по отношение на убийството на княз Михайло Обренович III.
Припомняме, че тогава Нови Сад се намира в Австро-Унгария.
В Нови Сад Любен Каравелов основава „ Български комитет “, с който си слага за задача да провежда българските емигранти в Сърбия предвид на идната освободителна битка. При вълната от репресии след убийството на княз Михаил Обренович той е задържан дружно с видния сръбски държавник Владимир Йованович. Двамата лежат дружно в пандиза в продължение на месеци, като Каравелов е освободен на 4 януари 1869 година заради необоснованост на обвиняването.
В началото на май 1869 година се открива в Букурещ.
В румънската столица ръководителите на Добродетелната тайфа се пробват да го привлекат за редактор на техния орган, вестник „ Отечество “, само че не съумяват.
Постепенно Каравелов открива тесни контакти с българската революционна емиграция във Влашко и за малко време става един от нейните управителни дейци.
През есента на 1869 година той е измежду основателите за основаване на БРЦК, като след неговото учредяване поема редактирането на печатния му орган вестник „ Свобода “. Той възторжено приема концепцията за основаване на Българско книжовно сдружение, което след освобождението прераства в Българска академия на науките.
На първото Общо заседание на БРЦК, провело се през април-май 1872 година, видният копривщенец е определен за негов ръководител.
След залавянето и обесването на Васил Левски, Каравелов поставя огромни старания с цел да продължи делото му.
На 25 февруари 1873 година, вместо вестник „ Свобода “ Каравелов стартира да редактира вестник „ Независимост “, като на свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е определен за ръководител на комитета.
Когато избухва Сръбско-турската война през есента на 1876 година Каравелов взема ефективно присъединяване в организирането на доброволчески чети от българи-емигранти, а по време на Руско-турската война 1877-1878 година оказва скъпо подпомагане на съветското военно командване.
През лятото на 1878 година видният наш бунтовник се завръща в освободеното Отечество и се открива в старопрестолно Търново, само че няколко месеца по-късно се реалокира да живее в Русе.
Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза.
Припомняме, че тогава Нови Сад се намира в Австро-Унгария.
В Нови Сад Любен Каравелов основава „ Български комитет “, с който си слага за задача да провежда българските емигранти в Сърбия предвид на идната освободителна битка. При вълната от репресии след убийството на княз Михаил Обренович той е задържан дружно с видния сръбски държавник Владимир Йованович. Двамата лежат дружно в пандиза в продължение на месеци, като Каравелов е освободен на 4 януари 1869 година заради необоснованост на обвиняването.
В началото на май 1869 година се открива в Букурещ.
В румънската столица ръководителите на Добродетелната тайфа се пробват да го привлекат за редактор на техния орган, вестник „ Отечество “, само че не съумяват.
Постепенно Каравелов открива тесни контакти с българската революционна емиграция във Влашко и за малко време става един от нейните управителни дейци.
През есента на 1869 година той е измежду основателите за основаване на БРЦК, като след неговото учредяване поема редактирането на печатния му орган вестник „ Свобода “. Той възторжено приема концепцията за основаване на Българско книжовно сдружение, което след освобождението прераства в Българска академия на науките.
На първото Общо заседание на БРЦК, провело се през април-май 1872 година, видният копривщенец е определен за негов ръководител.
След залавянето и обесването на Васил Левски, Каравелов поставя огромни старания с цел да продължи делото му.
На 25 февруари 1873 година, вместо вестник „ Свобода “ Каравелов стартира да редактира вестник „ Независимост “, като на свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е определен за ръководител на комитета.
Когато избухва Сръбско-турската война през есента на 1876 година Каравелов взема ефективно присъединяване в организирането на доброволчески чети от българи-емигранти, а по време на Руско-турската война 1877-1878 година оказва скъпо подпомагане на съветското военно командване.
През лятото на 1878 година видният наш бунтовник се завръща в освободеното Отечество и се открива в старопрестолно Търново, само че няколко месеца по-късно се реалокира да живее в Русе.
Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ