Спектакълът, наречен „Таванът на дълга на САЩ“. Ще има ли happy end?
На 19 януари тази година беше публично закрепено, че лимитът за увеличение на заемите от държавното управление на Съединени американски щати е привършен. Америка от дълго време живее в задължения. Растат задълженията на компании и банки, жители и страна. Федералният бюджет е хронично небалансиран, разноските надвишават приходите. Бюджетният недостиг се покрива посредством заеми (основно посредством заеми под формата на държавни облигации на САЩ). Националният дълг пораства.
В началото на 20 век държавният дълг на Съединени американски щати се мери в милиарди долари. Така през 1910 година той е бил 2,7 милиарда $, през 1920 година - 26,0 милиарда $, а през 1981 година дългът за първи път надвишава 1 трилион $. Към 31 декември 2020 година размерът на държавния дълг доближи 26 трилиона $, а на 19 януари дългът доближи 31,4 трилиона $ и доближи своя таван.
Таванът на дълга се отнася до оптималния размер на обществения дълг, избран от Конгреса на Съединени американски щати. Конгресът на Съединени американски щати е разглеждал тавана на дълга повече от 100 пъти. По данни на Министерството на финансите на Съединени американски щати, той е бил ревизиран 79 пъти единствено от 1960 година насам.
Вече четири месеца в Съединени американски щати кипят пристрастености към тавана на дълга и нуждата от увеличението му. Същността на разгорещените полемики е елементарна: демократите изискват автоматизирано увеличение на тавана, а републиканците слагат свои лични условия за нарастването. Най-важното условие е установяването на избрани предели на бюджетните разноски.
Много наблюдаващи възприемат полемиките в Конгреса на Съединени американски щати по въпроса за тавана на дълга като представления. И те към този момент са спрели да се тревожат по метода, по който го направиха, да речем, през 2000-те, осъзнавайки, че представлението несъмнено ще има благополучен край. Министърът на финансите Джанет Йелън сподели, че играта би трябвало да завърши на 1 юни.
Днес болшинството в долната камара на американския Конгрес принадлежи на републиканците. Те, както постоянно, търсят поддръжка от своите съперници - демократите по въпроса за ограничение на бюджетните разноски и таван на държавния дълг. Този път обаче не се стигна до консенсус.
Президентът Джо Байдън се причисли към разрешаването на казуса. Белият дом организира диалози на 19 май с републиканците от Конгреса, само че те също не дадоха резултат. Републиканският ръководител на Камарата на представителите Кевин Маккарти сподели, че е време договарянията да бъдат прекъснати, а Белият дом призна съществуването на " действителни разлики ".
Повечето специалисти са склонни да имат вяра, че Конгресът ще реши да увеличи тавана на дълга. И това може да се случи в последния ден на май. Условно казано, вероятността за подобен сюжет е най-малко 90%. А зад останалите 10% се крие върховен банкрут. И тогава най-сериозната последица за Америка като велика мощ ще бъде бързият спад на щатския $.
В рамките на тези 10 % обаче има различен сюжет. На 9 май Байдън съобщи, че изследва опцията за попречване на банкрута и без утвърждението на Конгреса. По мнението на някои специалисти, 14-тата корекция на конституцията на Съединени американски щати му разрешава да направи това. Подобен ход обаче може да докара до дълги правосъдни разногласия.
„ Това ще бъде конституционна рецесия “, сподели Джанет Йелън в отговор на въпрос дали Байдън може да увеличи тавана на държавния дълг с едното си свое решение. Но от двете несгоди банкрутът евентуално е по-лош от конституционна рецесия. „ Неизпълнението на отговорностите на Съединени американски щати ще докара до икономическа и финансова злополука “, сподели ръководителят на Министерството на финансите.
И по този начин, предстоят три сюжета за допустимо развиване на събитията: 1) има върховен банкрут на Америка заради обстоятелството, че няма да бъде взето решение за повишение на тавана на дълга; 2) няма да има върховен дефолт, самият президент ще реши да вдигне тавана, само че в този случай ще има конституционна криза; 3) няма да има държавен дълг заради повода, че Конгресът въпреки всичко ще реши да вдигне тавана.
Третият вид е този, завършващ с happy end. Може ли обаче да се смята за благополучен края на спектакъла? Оказва се, че не може. Последствията за Америка ще бъдат доста чувствителни.
На 19 май доста американски медии приказваха за тези последици. И съвсем всички създатели се позоваха на оценките на американския специалист Ари Бергман (Ari Bergmann ), създател на консултантската компания Penso Advisorsпо за стратегическо ръководство и ръководство на риска.
Нека обясня с елементарни думи същността на неговите разсъждения. Всички банкови сметки на американското министерство на финансите бяха нулирани или „ пресъхнаха “. Като получи правото да издава нови траншове от Министерството на финансите, гладуващото Министерство на финансите ще хвърли на пазара облигации на стойност до 1 трилион $.
С настоящия главен лихвен % на Федералния запас, лихвените проценти на Министерството на финансите ще бъдат доста привлекателни и търсенето на нови траншове от бумаги също ще бъде високо. За закупуване на скъпите бумаги ще е належащо огромно количество долари в брой, които ще бъдат трансферирани от разнообразни браншове на американската стопанска система към банкови сметки на американското министерство на финансите (на първо място, това са сметки, открити във Фед).
Ефектът от такива интервенции може да се назова " количествено стягане ". Федералният запас е изтеглял долари от американската стопанска система и преди, само че на дребни порции. Ала след повдигането на тавана на дълга, тегленето ще бъде доста огромно.
Бергман е представен от мнозина в американските медии да споделя: „ Най-голямата ми угриженост е, че когато казусът с лимита на дълга бъде решен – а аз мисля, че ще бъде – вие ще се сблъскате с доста, доста надълбоко и ненадейно приключване на ликвидност... И към този момент видяхме, че подобен спад в ликвидността в действителност въздейства отрицателно върху високорисковите пазари като финансовите и кредитните пазари. “
Американската стопанска система е на ръба на сериозна криза. Всяко събитие може да го предизвика. А повишението на тавана на държавния дълг може да бъде повода, която ще задейства икономическата рецесия в Съединени американски щати. Например в края на юни или през юли.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В началото на 20 век държавният дълг на Съединени американски щати се мери в милиарди долари. Така през 1910 година той е бил 2,7 милиарда $, през 1920 година - 26,0 милиарда $, а през 1981 година дългът за първи път надвишава 1 трилион $. Към 31 декември 2020 година размерът на държавния дълг доближи 26 трилиона $, а на 19 януари дългът доближи 31,4 трилиона $ и доближи своя таван.
Таванът на дълга се отнася до оптималния размер на обществения дълг, избран от Конгреса на Съединени американски щати. Конгресът на Съединени американски щати е разглеждал тавана на дълга повече от 100 пъти. По данни на Министерството на финансите на Съединени американски щати, той е бил ревизиран 79 пъти единствено от 1960 година насам.
Вече четири месеца в Съединени американски щати кипят пристрастености към тавана на дълга и нуждата от увеличението му. Същността на разгорещените полемики е елементарна: демократите изискват автоматизирано увеличение на тавана, а републиканците слагат свои лични условия за нарастването. Най-важното условие е установяването на избрани предели на бюджетните разноски.
Много наблюдаващи възприемат полемиките в Конгреса на Съединени американски щати по въпроса за тавана на дълга като представления. И те към този момент са спрели да се тревожат по метода, по който го направиха, да речем, през 2000-те, осъзнавайки, че представлението несъмнено ще има благополучен край. Министърът на финансите Джанет Йелън сподели, че играта би трябвало да завърши на 1 юни.
Днес болшинството в долната камара на американския Конгрес принадлежи на републиканците. Те, както постоянно, търсят поддръжка от своите съперници - демократите по въпроса за ограничение на бюджетните разноски и таван на държавния дълг. Този път обаче не се стигна до консенсус.
Президентът Джо Байдън се причисли към разрешаването на казуса. Белият дом организира диалози на 19 май с републиканците от Конгреса, само че те също не дадоха резултат. Републиканският ръководител на Камарата на представителите Кевин Маккарти сподели, че е време договарянията да бъдат прекъснати, а Белият дом призна съществуването на " действителни разлики ".
Повечето специалисти са склонни да имат вяра, че Конгресът ще реши да увеличи тавана на дълга. И това може да се случи в последния ден на май. Условно казано, вероятността за подобен сюжет е най-малко 90%. А зад останалите 10% се крие върховен банкрут. И тогава най-сериозната последица за Америка като велика мощ ще бъде бързият спад на щатския $.
В рамките на тези 10 % обаче има различен сюжет. На 9 май Байдън съобщи, че изследва опцията за попречване на банкрута и без утвърждението на Конгреса. По мнението на някои специалисти, 14-тата корекция на конституцията на Съединени американски щати му разрешава да направи това. Подобен ход обаче може да докара до дълги правосъдни разногласия.
„ Това ще бъде конституционна рецесия “, сподели Джанет Йелън в отговор на въпрос дали Байдън може да увеличи тавана на държавния дълг с едното си свое решение. Но от двете несгоди банкрутът евентуално е по-лош от конституционна рецесия. „ Неизпълнението на отговорностите на Съединени американски щати ще докара до икономическа и финансова злополука “, сподели ръководителят на Министерството на финансите.
И по този начин, предстоят три сюжета за допустимо развиване на събитията: 1) има върховен банкрут на Америка заради обстоятелството, че няма да бъде взето решение за повишение на тавана на дълга; 2) няма да има върховен дефолт, самият президент ще реши да вдигне тавана, само че в този случай ще има конституционна криза; 3) няма да има държавен дълг заради повода, че Конгресът въпреки всичко ще реши да вдигне тавана.
Третият вид е този, завършващ с happy end. Може ли обаче да се смята за благополучен края на спектакъла? Оказва се, че не може. Последствията за Америка ще бъдат доста чувствителни.
На 19 май доста американски медии приказваха за тези последици. И съвсем всички създатели се позоваха на оценките на американския специалист Ари Бергман (Ari Bergmann ), създател на консултантската компания Penso Advisorsпо за стратегическо ръководство и ръководство на риска.
Нека обясня с елементарни думи същността на неговите разсъждения. Всички банкови сметки на американското министерство на финансите бяха нулирани или „ пресъхнаха “. Като получи правото да издава нови траншове от Министерството на финансите, гладуващото Министерство на финансите ще хвърли на пазара облигации на стойност до 1 трилион $.
С настоящия главен лихвен % на Федералния запас, лихвените проценти на Министерството на финансите ще бъдат доста привлекателни и търсенето на нови траншове от бумаги също ще бъде високо. За закупуване на скъпите бумаги ще е належащо огромно количество долари в брой, които ще бъдат трансферирани от разнообразни браншове на американската стопанска система към банкови сметки на американското министерство на финансите (на първо място, това са сметки, открити във Фед).
Ефектът от такива интервенции може да се назова " количествено стягане ". Федералният запас е изтеглял долари от американската стопанска система и преди, само че на дребни порции. Ала след повдигането на тавана на дълга, тегленето ще бъде доста огромно.
Бергман е представен от мнозина в американските медии да споделя: „ Най-голямата ми угриженост е, че когато казусът с лимита на дълга бъде решен – а аз мисля, че ще бъде – вие ще се сблъскате с доста, доста надълбоко и ненадейно приключване на ликвидност... И към този момент видяхме, че подобен спад в ликвидността в действителност въздейства отрицателно върху високорисковите пазари като финансовите и кредитните пазари. “
Американската стопанска система е на ръба на сериозна криза. Всяко събитие може да го предизвика. А повишението на тавана на държавния дълг може да бъде повода, която ще задейства икономическата рецесия в Съединени американски щати. Например в края на юни или през юли.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ