На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено

...
На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено
Коментари Харесай

19 април - Ден на велосипеда

На 19 април 1943 година швейцарският химик Алберт Хофман предумишлено употребява синтезирания от него опиат ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира нищожно количество от ЛСД във " възглавничките " на пръстите си.

На 19 април Хофман съзнателно приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е болен той потегля от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на опиата.

На 22 април с.г. той разказва опита и усещанията си, които бележки по-късно помества в книгата си " ЛСД - моето мъчно дете " (на британски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е оповестена за " Ден на велосипеда " през 1985 година от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, Съединени американски щати, който отбелязва датата с ваучър в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои другари и сътрудници и по този начин поставя началото на ежегодното  му отбелязване.

Събития от датата
    548 година — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия свещеник на Равена Максимиан Равенски.    1332 година — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска.    1346 година — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град.    1587 година — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис.    1592 година — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй.    1770 година — В църквата св. Августин във Виена е подписан „ алегоричен брак “ сред Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония публично приема името Мария-Антоанета и купата „ Дофина на Франция ”.    1774 година — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук " Ифигения в Авлида ".    1775 година — Започва Американската война за самостоятелност.    1783 година — Екатерина II издава манифест за присъединение на Крим и Кубанска област към Русия.    1805 година — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда.    1810 година — С национално въстание в Каракас стартира войната за самостоятелност на Венецуела от Испания.    1839 година — С Договора от Лондон е основано без значение от Нидерландия кралство Белгия.    1850 година — Англия и Съединени американски щати подписват контракт за взаимно строителство на Панамския канал.    1851 година — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, Съединени американски щати.    1898 година — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна.    1903 година — В Кишинев стартира един от най-кървавите в Русия погроми над евреи.    1904 година — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар.    1906 година — Нобеловият лауреат Пиер Кюри умира неуместно, попадайки в конски впряг при секване на улицата.    1919 година — Американецът Лесли Ървин прави сполучливо първия скок с парашут от аероплан.    1919 година — Полската войска освобождава Вилнюс от болшевишка власт.    1925 година — Основан е чилийският футболен тим от Сантяго Коло Коло.    1928 година — От щемпел излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски британски речник.    1941 година — Открит е метеоритът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку.    1941 година — Втората международна война: Участие на България във Втората международна война: В сходство с уговорките си към Страните от Оста българската войска окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединяване.    1943 година — Втората международна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, с цел да претърсят останалите евреи, което разпалва първото всеобщо въстание в Полша против нациската окупация по време на Холокоста.    1943 година — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път съзнателно приема синтезирания от него опиат ЛСД и усеща неговото деяние като се прибира вкъщи с велосипед; денят става известен като Ден на велосипеда.    1944 година — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.    1947 година — Партията Индийски народен конгрес склонява страната да бъде разграничена на Индия и Пакистан.    1956 година — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако.    1961 година — Операцията в Залива на прасетата в Куба завършва с триумф за бранителите.    1970 година — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101.    1971 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Салют-1, първата основана от човек галактическа станция.    1971 година — Сиера Леоне е оповестена за република.    1975 година — Кината става формалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския $.    1976 година — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите.    1980 година — Пусната е на вода ударната подводница от клас „ Лос Анджелис “ Бостън.    1984 година — Австралия приема нов народен химн.    1995 година — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е осъществен първият огромен терористичен акт в Съединени американски щати, при който умират 168 души.    1999 година — Германският Бундестаг възстановява седалището си в Берлин.    2003 година — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната.    2005 година — Йозеф Рацингер е определен за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.    2007 година — Състои се премиерата на Симфония № 5 „ Lux Aeterna “ от българския композитор Васил Казанджиев.    2007 година — Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
Родени
 
    1665 година — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.)    1686 година — Василий Татишчев, съветски общественик († 1750 г.)    1721 година — Роджър Шърман, американски правист († 1793 г.)    1772 година — Давид Рикардо, британски икономист († 1823 г.)    1776 година — Василий Головнин, съветски мореплавател († 1831 г.)    1793 година — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.)    1795 година — Кристиан Готфрид Еренберг, немски естествоизпитател († 1876 г.)    1796 година — Франц Антон декор Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.)    1801 година — Густав Фехнер, немски психолог († 1887 г.)    1832 година — Лукреция Гарфийлд, първа дама на Съединени американски щати († 1918 г.)    1832 година — Хосе Ечегарай, испански стихотворец, Нобелов лауреат през 1904 година († 1916 г.)    1834 година — Григорий Мясоедов, съветски художник († 1911 г.)    1846 година — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.)    1847 година — Фердинанд Фелнер, австрийски проектант († 1916 г.)    1848 година — Всеволод Милер, съветски лингвист († 1913 г.)    1857 година — Василий Богородицки, съветски езиковед († 1941 г.)    1863 година — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.)    1874 година — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.)    1877 година — Оле Евинруде, норвежки откривател († 1934 г.)    1881 година — Валентин Волков, съветски художник († 1964 г.)    1882 година — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.)    1883 година — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.)    1886 година — Хироши Ошима, японски посланик († 1975 г.)    1889 година — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.)    1891 година — Рикардо Бакели, италиански публицист († 1985 г.)    1892 година — Георгий Адамович, съветски стихотворец († 1972 г.)    1892 година — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.)    1894 година — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.)    1897 година — Жироемон Кимура, японски дълголетник    1897 година — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.)    1899 година — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.)    1900 година — Александър Птушко, съветски режисьор († 1973 г.)    1900 година — Ричард Хюз, британски публицист († 1976 г.)    1902 година — Вениамин Каверин, съветски публицист († 1989 г.)    1903 година — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)    1904 година — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.)    1905 година — Джим Молисън, шотландски водач († 1959 г.)    1905 година — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.)    1907 година — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.)    1909 година — Борис Блинов, съветски актьор († 1943 г.)    1911 година — Георги Марков, съветски публицист († 1991 г.)    1912 година — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 година († 1999 г.)    1922 година — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.)    1922 година — Куно Кльоцер, немски футболист    1924 година — Вернер Колмайер, немски футболист († 1974 г.)    1925 година — Хю О`Браян, американски артист    1928 година — Алексис Корнер, британски музикант († 1984 г.)    1931 година — Андрей Ершов, съветски програмист († 1988 г.)    1933 година — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.)    1933 година — Любен Диманов, български художник    1934 година — Жан Циглер, швейцарски политик    1936 година — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.)    1937 година — Хосе Естрада, президент на Филипините    1940 година — Кърт Ахренс дж., немски авто състезател    1941 година — Виталий Игнатенко, генералния шеф на ИТАР-ТАСС    1942 година — Алан Прайс, клавирист на група Animals    1943 година — Лоренсо Санс, испански бизнесмен    1944 година — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.    1946 година — Тим Къри, английски актьор    1948 година — Мая Драгоманска, българска актриса    1949 година — Неждет Моллов, български политик    1951 година — Бари Браун, американски артист († 1978 г.)    1954 година — Тревър Франсис, британски футболист    1955 година — Сергей Рудницки, съветски композитор    1956 година — Волен Сидеров, български политик    1957 година — Африка Бамбаата, американски диджей    1957 година — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен    1957 година — Сергей Баталов, съветски артист    1961 година — Анна Герасимова, съветска певица    1962 година — Ирина Нелсън, съветска певица    1968 година — Ашли Джъд, американска актриса    1968 година — Мсвати III, крал на Свазиленд    1969 година — Корнелия Благоева, българска поетеса    1969 година — Жужа Полгар, унгарска (в следствие американска) шахматистка    1970 година — Луис Мигел, мексикански певец    1972 година — Ривалдо, бразилски футболист    1975 година — Юси Яскеляйнен, финландски футболист    1978 година — Габриел Хайнце, аржентински футболист    1979 година — Антоанета Стефанова, българска шахматистка    1979 година — Кейт Хъдсън, американска актриса    1981 година — Мартин Хавлат, чешки хокеист    1981 година — Хейдън Кристенсен, канадски актьор    1987 година — Мария Шарапова, съветска тенисистка    1987 година — Оксана Акиншина, съветска актриса    1988 година — Диего Буонаноте, аржентински футболист    1989 година — Марко Арнаутович, австрийски футболист
Починали
 
    65 година — Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.)    1044 година — Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.)    1054 година — Лъв IX, римски папа (* 1002 г.)    1390 година — Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.)    1560 година — Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.)    1567 година — Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.)    1588 година — Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.)    1632 година — Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.)    1689 година — Кристина, шведска кралица (* 1626 г.)    1768 година — Каналето, италиански художник (* 1697 г.)    1790 година — Григорий Спиридов, съветски адмирал (* 1713 г.)    1813 година — Бенджамин Ръш, американски публицист (* 1745 г.)    1824 година — Джордж Байрон, английски стихотворец (* 1788 г.)    1873 година — Хамилтън Хюм, австралийски откривател (* 1797 г.)    1881 година — Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.)    1882 година — Чарлз Дарвин, създател на теорията за еволюцията на типовете (* 1809 г.)    1885 година — Николай Костомаров, съветски историк (* 1817 г.)    1894 година — Сава Доброплодни, български културен деятел (* 1820 г.)    1906 година — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1859 г.)    1908 година — Милан Змията, български бунтовник (*? г.)    1914 година — Чарлс Пърс, американски мъдрец (* 1839 г.)    1923 година — Григор Георгиев, български бунтовник (* 1889 г.)    1925 година — Илия Трайков, български бунтовник (*? г.)    1925 година — Стоян Леков, български бунтовник (* 1879 г.)    1930 година — Стоян Загорски, български боен деятел (* 1864 г.)    1933 година — Ангел Симеонов, български бунтовник (* 1892 г.)    1933 година — Васил Николов, български бунтовник (* 1895 г.)    1933 година — Димитър Паликрушев, български бунтовник (*? г.)    1933 година — Дончо Христов, български бунтовник (* 1891 г.)    1933 година — Стоян Георгиев, български бунтовник (* 1898 г.)    1934 година — Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.)    1936 година — Антон Костадинов, български бунтовник (* 1878 г.)    1937 година — Уилям Конуей, британски изкуствовед (* 1856 г.)    1937 година — Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.)    1938 година — Костадин Бояджиев, български бунтовник (* 1880 г.)    1942 година — Михаил Ефремов, съветски военачалник (* 1897 г.)    1949 година — Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.)    1949 година — Ото Нерц, немски футболист (* 1892 г.)    1954 година — Методий Попов, български биолог (* 1881 г.)    1958 година — Били Мередит, британски футболист (* 1874 г.)    1967 година — Конрад Аденауер, западногермански общественик (* 1876 г.)    1973 година — Ханс Келзен, австрийски мъдрец (* 1881 г.)    1975 година — Константин Белчев, български бунтовник (* 1874 г.)    1977 година — Гюнтер Бруно Фукс, немски стихотворец (* 1928 г.)    1977 година — Димитър Недков, български бунтовник (* 1883 г.)    1983 година — Йежи Анджейевски, полски публицист (* 1909 г.)    1985 година — Сергей Токарев, съветски етнограф (* 1899 г.)    1987 година — Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.)    1989 година — Дафни дю Морие, английска писателка (* 1907 г.)    1990 година — Сергей Филипов, съветски артист (* 1912 г.)    1993 година — Дейвид Кореш, американски просветител (* 1959 г.)    1998 година — Октавио Пас, мексикански публицист, Нобелов лауреат през 1990 година (* 1914 г.)    1999 година — Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.)    2000 година — Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.)    2001 година — Андре дю Буше, френски стихотворец (* 1924 г.)    2004 година — Владимир Капличний, руски футболист (* 1944 г.)    2005 година — Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.)    2009 година — Анатолий Кулешов, съветски музикант (* 1959 г.)    2009 година — Джеймс Балард, британски публицист (* 1930 г.)    2011 година — Елизабет Слейдън, британска актриса (* 1948 г.)    2013 година — Франсоа Жакоб, френски биолог, притежател на Нобелова премия (* 1920 г.)
Празници
 
    Сиера Леоне — Ден на републиката (1971 г.)    Венецуела — Ден на независимостта (1810 г.)    Англия — Ден на игликата (годишнина от гибелта на Бенджамин Дизраели)    Уругвай — Ден на 33-мата патриоти    Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар)
Източник: Уикипедия

Obekti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР