Именит светец почитаме днес!
На 18 март православната черква уважава паметта на Свети Кирил, патриарх Йерусалимски — извънреден нравствен лидер и смел бранител на същинската християнска религия.
Св. Кирил е въздигнат в ранг архиепископ на Йерусалим по време на ръководството на император Констанций (337–361 г.), наследник на Константин Велики. Въпреки че живее във време на тежки тествания за Църквата, когато арианската разкол смущава мира, а самият император я поддържа, св. Кирил не се опасява да застане твърдо против лъжливото обучение и без съмнение да проповядва Христовата истина.
Един от най-забележителните моменти в неговото служение е чудесното събитие на небето над Йерусалим. На 7 май 351 година блестящ кръст се появява от Голгота до Елеонската планина и става забележим за целия град и поклонниците, събрали се там. Това небесно предсказание изпълва сърцата на хората със благоговение и наслада, а св. Кирил незабавно разказва случилото се в писмо до император Констанций, призовавайки го към благочестие.
Но арианските му врагове не закъсняват да го оклеветят. В условия на апетит и потребност светецът стартира да продава църковни полезности, с цел да оказва помощ на бедните. Недоброжелателите му показват това дело в преломен тип, обвинявайки го в корист. Това води до неговото събаряне и изгнание.
Св. Кирил претърпява неведнъж гонения и изгнания, само че не се отхвърля от своята задача. Завръща се в Йерусалим при възцаряването на император Юлиан Отстъпник, който афишира веротърпимост, само че в това време крои проекти за възобновление на езичеството и се пробва да възвърне опустошения Йерусалимски храм. Когато евреите, окрилени от царската поддръжка, стартират градежа, естествени бедствия – трусове и огнени стихии – стопират желанията им, а мнозина от тях, очевидци на чудесата, одобряват Христовата религия.
Дори след гибелта на Юлиан и при идващите гонения от император Валент св. Кирил остава корав в служението си. Едва при Теодосий Велики той получава свободата да продължи да води своето паство, което прави до края на живота си през 386 година
Заветът му остава жив посредством 24-те осветителни слова – дълбоки и проникновени поуки към подготвящите се за свето кръщение. В тях св. Кирил излага ясно догматите и смисъла на църковните тайнства, пазейки жив духа и традициите на античната Църква. Съхранено е и неговото писмо до император Констанций, в което свидетелства за чудото на небесния кръст — мощен знак за всички вярващи и до през днешния ден.
Св. Кирил е въздигнат в ранг архиепископ на Йерусалим по време на ръководството на император Констанций (337–361 г.), наследник на Константин Велики. Въпреки че живее във време на тежки тествания за Църквата, когато арианската разкол смущава мира, а самият император я поддържа, св. Кирил не се опасява да застане твърдо против лъжливото обучение и без съмнение да проповядва Христовата истина.
Един от най-забележителните моменти в неговото служение е чудесното събитие на небето над Йерусалим. На 7 май 351 година блестящ кръст се появява от Голгота до Елеонската планина и става забележим за целия град и поклонниците, събрали се там. Това небесно предсказание изпълва сърцата на хората със благоговение и наслада, а св. Кирил незабавно разказва случилото се в писмо до император Констанций, призовавайки го към благочестие.
Но арианските му врагове не закъсняват да го оклеветят. В условия на апетит и потребност светецът стартира да продава църковни полезности, с цел да оказва помощ на бедните. Недоброжелателите му показват това дело в преломен тип, обвинявайки го в корист. Това води до неговото събаряне и изгнание.
Св. Кирил претърпява неведнъж гонения и изгнания, само че не се отхвърля от своята задача. Завръща се в Йерусалим при възцаряването на император Юлиан Отстъпник, който афишира веротърпимост, само че в това време крои проекти за възобновление на езичеството и се пробва да възвърне опустошения Йерусалимски храм. Когато евреите, окрилени от царската поддръжка, стартират градежа, естествени бедствия – трусове и огнени стихии – стопират желанията им, а мнозина от тях, очевидци на чудесата, одобряват Христовата религия.
Дори след гибелта на Юлиан и при идващите гонения от император Валент св. Кирил остава корав в служението си. Едва при Теодосий Велики той получава свободата да продължи да води своето паство, което прави до края на живота си през 386 година
Заветът му остава жив посредством 24-те осветителни слова – дълбоки и проникновени поуки към подготвящите се за свето кръщение. В тях св. Кирил излага ясно догматите и смисъла на църковните тайнства, пазейки жив духа и традициите на античната Църква. Съхранено е и неговото писмо до император Констанций, в което свидетелства за чудото на небесния кръст — мощен знак за всички вярващи и до през днешния ден.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ