Грандамата Елизабет Леонская гостува на Софийската филхармония
На 18 февруари Софийската филхармония посреща на сцената на зала „ България “ една от грандамите на пианото – Елизабет Леонская. Под диригентската палка на Роберт Фаркаш именитата пианистка ще показа Третия концерт за пиано на Бела Барток. Във втората част на вечерта ще звучи 39-та симфония на Моцарт.
Наричат Леонская "пълномощен дипломат " на Святослав Рихтер. На сцената дружно с нея живее освен сдържаната му пристрастеност, само че и духа на епохата на Рихтер: „ Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко потомство чува музиката малко по-различно заради обстоятелството, че манталитетът или вътрешният ни живот се трансформират “, споделя тя. И още: "Никога не знаем: кой чува музиката по-добре - тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "
Невъзможно е да не се съгласите с Елизабет Леонская: да, всяко потомство търси и намира своите Бетовен, Шуман, Брамс и Менделсон. Но за благополучие има хора като нея, които свързват няколко генерации и столетия.
Елизабет (Елизавета) Леонская е една от най-почитаните пианистки на нашето време. Тя е родена в Тбилиси в съветско семейство. Много надарено дете, тя изнася първите си концерти на 11-годишна възраст. Скоро, с помощта на изключителния си гений, пианистката постъпва в Московската консерватория и през студентските си години получава награди на влиятелните интернационалните състезания "Дж. Енеску "(Букурещ), "М. Лонг-Ж. Тибо " (Париж) и "Кралица Елизабет "(Брюксел).
Талантът на Елизабет Леонская значително е повлиян от креативното ѝ съдействие със Святослав Рихтер, с който я свързва близко другарство чак до гибелта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и способства за тяхното развиване освен като преподавател и ментор, само че и като театрален сътрудник. През 1978 година Леонская напуща Съветския съюз и Виена се трансформира в новия ѝ дом. Сензационното ѝ показване на фестивала в Залцбург през 1979 година бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Свирила е с всички най-големи оркестри. Работи с Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф Ешенбах, Марис Янсонс, Юрий Темирканов и доста други.
Тя е чест и мечтан посетител на влиятелни музикални фестивали в Залцбург, Виена, Люцерн, Единбург. Сред многото награди, които печели е и Опус Класик за 2020 г, както и оценката „ За повсеместен принос “ (2020) на Международните награди за класическа музика (International Classical Music Awards – ICMA), считани за единствените самостоятелни в тази сфера, чиито номинации идват от музикални публицисти от разнообразни точки на света.
Почетен член на Концертхаус и притежател на Австрийския почетен кръст „ За просвета и изкуство “ първа степен – най-престижната премия в тази област (2006).
Наричат Леонская "пълномощен дипломат " на Святослав Рихтер. На сцената дружно с нея живее освен сдържаната му пристрастеност, само че и духа на епохата на Рихтер: „ Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко потомство чува музиката малко по-различно заради обстоятелството, че манталитетът или вътрешният ни живот се трансформират “, споделя тя. И още: "Никога не знаем: кой чува музиката по-добре - тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "
Невъзможно е да не се съгласите с Елизабет Леонская: да, всяко потомство търси и намира своите Бетовен, Шуман, Брамс и Менделсон. Но за благополучие има хора като нея, които свързват няколко генерации и столетия.
Елизабет (Елизавета) Леонская е една от най-почитаните пианистки на нашето време. Тя е родена в Тбилиси в съветско семейство. Много надарено дете, тя изнася първите си концерти на 11-годишна възраст. Скоро, с помощта на изключителния си гений, пианистката постъпва в Московската консерватория и през студентските си години получава награди на влиятелните интернационалните състезания "Дж. Енеску "(Букурещ), "М. Лонг-Ж. Тибо " (Париж) и "Кралица Елизабет "(Брюксел).
Талантът на Елизабет Леонская значително е повлиян от креативното ѝ съдействие със Святослав Рихтер, с който я свързва близко другарство чак до гибелта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и способства за тяхното развиване освен като преподавател и ментор, само че и като театрален сътрудник. През 1978 година Леонская напуща Съветския съюз и Виена се трансформира в новия ѝ дом. Сензационното ѝ показване на фестивала в Залцбург през 1979 година бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Свирила е с всички най-големи оркестри. Работи с Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф Ешенбах, Марис Янсонс, Юрий Темирканов и доста други.
Тя е чест и мечтан посетител на влиятелни музикални фестивали в Залцбург, Виена, Люцерн, Единбург. Сред многото награди, които печели е и Опус Класик за 2020 г, както и оценката „ За повсеместен принос “ (2020) на Международните награди за класическа музика (International Classical Music Awards – ICMA), считани за единствените самостоятелни в тази сфера, чиито номинации идват от музикални публицисти от разнообразни точки на света.
Почетен член на Концертхаус и притежател на Австрийския почетен кръст „ За просвета и изкуство “ първа степен – най-престижната премия в тази област (2006).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ