Почитаме преподобний Антоний Велики
На 17 януари църквата уважава паметта на преподобний Антоний Велики, първият утвърден учредител на монашеския аскетизъм.
Той се родил към 251 година в Среден Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители, само че те умряли когато бил на 20 години. След това Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството, той поверил сестра си на един девически дом и почнал подвижнически живот.
Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, тъй като бил уверен, че " силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото ".
На 35 години минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при цялостно уединение и мълчение в една изоставена сграда, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов другар идвал два пъти в годината, с цел да му спусне от покрива ресурс от самун, без да види лицето му.
След дванадесет годишен героизъм, Антоний към този момент постигнал нравствен мир. Отсега нататък той става дъртак, авва - отец на голям брой монаси. По близките планини изникват манастири, обособени калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото мълчание, той оставял това място и потъвал в още по-далечната " вътрешна пустиня " на доста дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки дребен оазис.
Св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство и на проницателност. Но като лекувал заболели и прогонвал бесове, той постоянно внушавал на излекуваните да въздават признателност не на Антоний, а единствено на Бога. Видял да се възнасят към небето душата на създателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ към 356 г.). Явено му било и тайното престояване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, който той посетил в пещерата му в 341 година.
По молбата на самия св. Атанасий, Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, с цел да помогне в битката против нестихналото и след Никейския събор арианство. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна наслада озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата възпитаници, останали до дъно при него. Той умрял на 17 януари 356 година.
В националния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно стопляне и по тази причина се изкарват животните на улицата.
Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Имен ден честват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското " Антониус ", което значи " скъп ".
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се показват като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и настойници на ковачите и железарите.
Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден - празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много " лелята " - чумата. Често назовават светците " татковци на чумата ", защото се счита, че тя се е родила на техния празник.
В тази връзка има редица забрани за дамите - не се допира вълна, тъй като се счита, че във вълната спи чумата, не се вари фасул, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата, не се плете и шие.
По традиция на този ден дамите изпичат содени питки, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за " лелята ".
В други региони в този ден се отбелязва първото пролетно стопляне и по тази причина се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо, с цел да не се разлютяват заболяванията.
Той се родил към 251 година в Среден Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители, само че те умряли когато бил на 20 години. След това Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството, той поверил сестра си на един девически дом и почнал подвижнически живот.
Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, тъй като бил уверен, че " силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото ".
На 35 години минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при цялостно уединение и мълчение в една изоставена сграда, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов другар идвал два пъти в годината, с цел да му спусне от покрива ресурс от самун, без да види лицето му.
След дванадесет годишен героизъм, Антоний към този момент постигнал нравствен мир. Отсега нататък той става дъртак, авва - отец на голям брой монаси. По близките планини изникват манастири, обособени калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото мълчание, той оставял това място и потъвал в още по-далечната " вътрешна пустиня " на доста дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки дребен оазис.
Св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство и на проницателност. Но като лекувал заболели и прогонвал бесове, той постоянно внушавал на излекуваните да въздават признателност не на Антоний, а единствено на Бога. Видял да се възнасят към небето душата на създателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ към 356 г.). Явено му било и тайното престояване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, който той посетил в пещерата му в 341 година.
По молбата на самия св. Атанасий, Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, с цел да помогне в битката против нестихналото и след Никейския събор арианство. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна наслада озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата възпитаници, останали до дъно при него. Той умрял на 17 януари 356 година.
В националния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно стопляне и по тази причина се изкарват животните на улицата.
Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Имен ден честват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското " Антониус ", което значи " скъп ".
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се показват като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и настойници на ковачите и железарите.
Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден - празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много " лелята " - чумата. Често назовават светците " татковци на чумата ", защото се счита, че тя се е родила на техния празник.
В тази връзка има редица забрани за дамите - не се допира вълна, тъй като се счита, че във вълната спи чумата, не се вари фасул, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата, не се плете и шие.
По традиция на този ден дамите изпичат содени питки, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за " лелята ".
В други региони в този ден се отбелязва първото пролетно стопляне и по тази причина се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо, с цел да не се разлютяват заболяванията.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ