Празник: 13 прекрасни имена черпят днес, спазват се 3 строги забрани
На 17 януари Православната черква уважава паметта на св. преподобни Антоний Велики.
Антоний се родил в Среден Египет към 251 година в семейство на заможни, само че благочестиви родители. Когато бил 20-годишен юноша, той останал единствено със благосъстоянието си и неговата сестра. Чул глас небесен, който му споделил да раздаде всичките си благосъстояния и да се отдаде на отшелничество. Така и на правил. Заживял в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили най-различни изкушения.
Антоний се борил против тях и даже с дни не ял и не пиел вода, с цел да стане още по-силен против тях. Живял дълги години в цялостно уединение, само че постигнал нравствен мир и станал отец на доста монаси. Много хора прииждали при него и слушали мъдрите му слова.
Според доста митове в една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки и бикове нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Но тогава светецът бил огрян от ярка светлина и раните му били излекувани.
Антоний Велики вършел доста положителни каузи и доживял до 105-годишна възраст и се счита, че е един от първите пустинни отци. Завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят хората за неговия гроб.
Народните вярвания и поверия
Според националните вярвания на Антоновден дамите не трябва да предат, да шият и да варят фасул, леща, с цел да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки би трябвало да си направи медени питки или медени сладки.
В българския фолклорен календар Антоновден е прочут и като Лелинден. Този ден е бил отдаден на предпазването от заразни заболявания. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.
Друга легенда споделя, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.
Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои създатели името Антон е добило известност с помощта на древноримското име Антоний, което пък значи (влизащ в бой).
На 17 януари честват имен ден и всички хора, носещи имената Анко, Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Дона, Донка
Антоний се родил в Среден Египет към 251 година в семейство на заможни, само че благочестиви родители. Когато бил 20-годишен юноша, той останал единствено със благосъстоянието си и неговата сестра. Чул глас небесен, който му споделил да раздаде всичките си благосъстояния и да се отдаде на отшелничество. Така и на правил. Заживял в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили най-различни изкушения.
Антоний се борил против тях и даже с дни не ял и не пиел вода, с цел да стане още по-силен против тях. Живял дълги години в цялостно уединение, само че постигнал нравствен мир и станал отец на доста монаси. Много хора прииждали при него и слушали мъдрите му слова.
Според доста митове в една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки и бикове нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Но тогава светецът бил огрян от ярка светлина и раните му били излекувани.
Антоний Велики вършел доста положителни каузи и доживял до 105-годишна възраст и се счита, че е един от първите пустинни отци. Завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят хората за неговия гроб.
Народните вярвания и поверия
Според националните вярвания на Антоновден дамите не трябва да предат, да шият и да варят фасул, леща, с цел да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки би трябвало да си направи медени питки или медени сладки.
В българския фолклорен календар Антоновден е прочут и като Лелинден. Този ден е бил отдаден на предпазването от заразни заболявания. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.
Друга легенда споделя, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.
Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои създатели името Антон е добило известност с помощта на древноримското име Антоний, което пък значи (влизащ в бой).
На 17 януари честват имен ден и всички хора, носещи имената Анко, Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Дона, Донка
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ