16 септември 1918 г. Дойранската епопея
На 16 септември 1918 частите на Антантата стартират масирано нахлуване против Дойранската позиция. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 британски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, бойците поставят приготвените за последно бели ризи.
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, в това число и газови, само че фортификациите на военачалник Вазов отново си споделят думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три британски и една гръцка дивизия потеглят в офанзива.
В този миг 220 артилерийски цеви стартират да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма към този момент за по кое време. 400 български минохвъргачки трансформират скатовете на хълмовете в пъкъл. 440 картечници напряко косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат подобен компактен огън, че до окопите стигат едвам 20-30 % от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраофанзива на нож.
Противникът е спрян и извърнат в бягство, което скоро обгръща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 натрупа в английски униформи. Отчаяният английски военачалник Милн праща аварийните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив сред 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември военачалник Милн събира всичко, което може да носи оръжие, с цел да попълни оределите си елементи. Но и последната офанзива е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път употребява и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното стълкновение в цялата Първа международна война, с най-голяма компактност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали едновременно толкоз доста жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава единствено 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването рапортува на военачалник Вазов, че пред него няма противников елементи. Той пита София да настъпи ли към незащитения към този момент от никого Солун. Не му позволяват. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там съглашение за помирение, изгубилата войната България е избавена от окупация.
През 1936 година в Лондон е проведена среща на ветераните от първата международна война. Българската делегация се води от особено поканения о.з. военачалник Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща персонално лондонският кмет, притежател на най-високото британско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е обитавал Наполеон. На парада на ветераните вземат участие 3000 запасни войни и 200 бойни флагове. При появяването на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
" Свалете знамената! Минава военачалник Вазов - спечелилият от Дойран! "
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се учи във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата против по-малко от 500 починали българи. Седем дивизии - изцяло унищожени от една.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 британски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, бойците поставят приготвените за последно бели ризи.
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, в това число и газови, само че фортификациите на военачалник Вазов отново си споделят думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три британски и една гръцка дивизия потеглят в офанзива.
В този миг 220 артилерийски цеви стартират да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма към този момент за по кое време. 400 български минохвъргачки трансформират скатовете на хълмовете в пъкъл. 440 картечници напряко косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат подобен компактен огън, че до окопите стигат едвам 20-30 % от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраофанзива на нож.
Противникът е спрян и извърнат в бягство, което скоро обгръща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 натрупа в английски униформи. Отчаяният английски военачалник Милн праща аварийните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив сред 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември военачалник Милн събира всичко, което може да носи оръжие, с цел да попълни оределите си елементи. Но и последната офанзива е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път употребява и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното стълкновение в цялата Първа международна война, с най-голяма компактност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали едновременно толкоз доста жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава единствено 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването рапортува на военачалник Вазов, че пред него няма противников елементи. Той пита София да настъпи ли към незащитения към този момент от никого Солун. Не му позволяват. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там съглашение за помирение, изгубилата войната България е избавена от окупация.
През 1936 година в Лондон е проведена среща на ветераните от първата международна война. Българската делегация се води от особено поканения о.з. военачалник Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща персонално лондонският кмет, притежател на най-високото британско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е обитавал Наполеон. На парада на ветераните вземат участие 3000 запасни войни и 200 бойни флагове. При появяването на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
" Свалете знамената! Минава военачалник Вазов - спечелилият от Дойран! "
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се учи във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата против по-малко от 500 починали българи. Седем дивизии - изцяло унищожени от една.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ