След пенсионерите Макрон подхваща реформа и в дипломацията
На 16 март, когато във френския парламент бе прокарана противоречивата промяна на пенсионната система, без избор и с механизъм, заложен във френската конституция, друго събитие в Париж остана значително в сянка. В същия ден френският президент Еманюел Макрон посети френското външно министерство и приказва пред френските дипломати за промяната, която той възнамерява на френския дипломатически корпус.
Съгласно тази промяна два исторически държавни дипломатически корпуса ще бъдат закрити до края на 2023 година и ще се сътвори нов държавен дипломатически корпус. Висшите служители в областта на дипломацията към този момент няма да бъдат свързани с съответна администрация, а ще могат да минават от една в друга администрация по време на кариерата си, напомня Франс прес.
Реформата провокира стачка измежду френските дипломати предходната година. Те се притесняват, че тези промени ще уронят престижа и компетенциите на френската дипломация.
Макрон обаче счита, че в противен случай, промените ще създадат френската дипломация по-силна. Заради недоволството на дипломатите от плануваните промени президентът отпусна няколкомесечен интервал за диспути и полемики. В края на този интервал Макрон акцентира на 16 март пред френските дипломати, че промяната ще се извърши, само че добави, че разчита на тях да му оказват помощ в провеждането ѝ и изрази вяра, че ще работи в синергия с тях.
За да ги завоюва на своя страна, Макрон им даде обещание увеличение на личния състав със 700 работни места на цялостно работно време в интервала 2024 – 2027 година,
като към тях ще се прибавят и 106 работни места, които се планува да бъдат основани тази година. Освен това на външното министерство се отпускат спомагателни финансови средства.
Насочването на вниманието върху промяната на френската дипломация от страна на Макрон демонстрира, че за него евентуално въпросът с пенсионната промяна е изчерпана тематика и би трябвало да се отгърне нова глава в дневния ред на втория му президентски мандат. В тази нова глава след дълготрайно фокусиране върху вътрешен проблем – пенсионната система - Париж още веднъж ще се концентрира върху усилване на френската роля на световната сцена. В тази нова глава Франция ще се концентрира по-специално върху подобряването на двустранните връзки със страни, с които през последните години те бяха по една или друга причина обтегнати.
Първа стъпка в тази тенденция бе реализирана на 10 март, когато Франция и Англия сложиха ново начало на френско-британските връзки
със съглашение по трънливия въпрос за противозаконната имиграция през Ламанша, отбелязва Франс прес. Съгласно контракта в идните три години Англия ще даде над 500 милиона евро на Франция за въздържане на незакония трафик на мигранти. Сумата ще бъде отпусната на три транша – 141 милиона през интервала 2023-2024 година, 191 милиона през интервала 2024-2025 година и 209 милиона през интервала 2024-2025 година.
Споразумението планува и основаване на нов център за задържане на противозаконни мигранти в Северна Франция,
както и на нов команден център, в който ще има експерти по миграционните въпроси от двете страни, плюс 500 спомагателни служители на реда, които ще патрулират из френските плажове, с цел да възпират потеглянето на лодки с мигранти през Ламанша, откъдето единствено през предходната година са минали 46 000 противозаконни мигранти, напомня Франс прес.
Освен това съглашение Франция и Великобртания подписаха и два контракта за съдействие в нуклеарната и възобновимата сила.
А стоплянето на връзките, охладени мощно поради „ проблема АУКУС ”, ще продължи по-късно този месец, когато новият английския крал Чарлз Трети ще направи първата си задгранична аудиенция точно във Франция.
На 13 март Макрон одобри в Елисейския замък унгарския министър председател Виктор Орбан, с който не се беше виждал в границите на двустранна среща на върха от края на 2021 година. Целта на визитата бе да се приказва за спазването на правилата на правовата страна и за нужното единение в Европейски Съюз пред Москва. Тази лидерска среща обаче не породи подобен медиен интерес, колкото провелата се по същото време във Фламанвил среща на унгарския външен министър Петер Сиярто с управлението на френската нуклеарна компания „ Фраматом ”.
На тази среща бе разисквана опцията за разширение на ролята на компанията в плана за унгарската нуклеарна централа „ Пакш 2 ”.
В този план „ Фраматом ” взе участие дружно с немската компания „ Сименс ” и те дружно би трябвало да изготвят и вкарат в употреба автоматизирани системи за ръководство на софтуерните процеси в двата нови атомни реактора на „ Пакш 2 ”. Франция към този момент даде позволение на своята компания да достави нужните технологии за плана, в който взе участие и Русия. Но Германия към момента не е направила това и в този момент се обмисля опцията, в случай че Берлин не издаде позволение на „ Сименс ”, то неговото присъединяване да бъде сменено от „ Фраматом ” или от съветска компания.
В новата глава от дневния ред на втория мандат на Макрон се вписват и новите връзки, които той желае да откри с Африка.
Преди към 20 дни той показа новата тактика на Франция за Африка и през идващите месеци тя ще стартира да се ползва. Тя планува очевидно понижаване на френските военни във военните бази в Африка, в които са ситуирани те в този момент, и усилване на наличието там на африканските сътрудници. Франция ще ускори напъните си за обучаване и съоръжение на тези сътрудници. Но най-много Франция ще схване логиката, че
в Африка би трябвало да се влага и с нея да се открият уравновесени, реципрочни и виновни връзки,
написа „ Експрес ”. Франция желае ново начало на връзките си с Африка, само че за задачата тя би трябвало да се вслушва и в настояванията на африканските страни, предизвести обаче по този мотив Хасан Коне, откривател в Института за проучвания на сигурността в Дакар, представен от Франс прес.
Новото начало в връзките с Африка, проповядвано от Макрон, пристигна след изтеглянето на френските военни от Мали и Буркина Фасо. Там френското военно наличие не докара до стабилизиране на сигурността, ескалираха антифренските настроения, а ползата към други сътрудници, като да вземем за пример съветската частна военизирана група „ Вагнер ” се ускори. Към това би трябвало да се добави и прекратеното френско военно съдействие с Централноафриканската република през 2021 година.
След неуспеха на френските военни интервенции Париж е по-склонен да заличи военното си наличие в Африка
и да акцентира опциите за съдействие с африканските страни посредством френските учебни заведения, институти, инструктори и компании там, отбелязва Франс прес.
Според френския публицист и публицист Антоан Глазие Франция 30 години се е чувствала като вкъщи си в Африка по време на постколониалния интервал, след което като че ли е останала застинала в 90-те години на предишния век, без да осъзнава, че Африка се глобализира. Така до момента в който други страни започнаха да вършат бизнес с Африка, Франция остана там в ролята на стражар. Сега Франция желае да мине от тази роля в ролята на бизнес сътрудник, показва Глазие, представен от телевизия „ Франс 24 ”.
По време на обиколка в четири централноафрикански страни при започване на март Макрон се опита да обясни новата френска тактика за Африка. Тогава той посети Габон, Ангола, Република Конго и Демократична република Конго.
Обиколката му там последва низ от визити в Африка на съветски, китайски и американски представители и даже на папата.
Президентът на Франция направи обиколка в страните от Централна Африка с вярата да построи ново партньорство с тях. Той се опитваше да поддържа връзка с всички, даже с тези, които не споделяха неговите демократични възгледи. Когато обаче стартира да приказва за демократичните полезности на Запада, в залата на столицата на Конго Киншаса, където участваха локални публицисти, избухна смях
Миналия юли Макрон още веднъж беше в Африка, като тогава посети Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау. Настоящата обиколка на Макрон в Африка обаче породи не малко рецензии. В Габон, където той взе участие в екологична среща на върха и даде обещание милиони евро за опазването на горите от басейна на река Конго - втория екологичен бял дроб на планетата измежду Амазония - Макрон бе упрекнат, че се включва във конгрес, който не е проведена от неправителствена организация, а от политически водачи за пробутване на политически, а не на публични цели.
И в Габон, и в Демократична република Конго Макрон бе наклеветен от негови критици, че се бърка във вътрешните каузи
поради това, което бе възприето като поощряване надлежно на преизбирането на габонския президент Али Бонго и на кандидатирането на Нобеловия лауреат за мир Денис Муквеге за президент на ДР Конго. В Република Конго Макрон пък бе упрекнат, че като е останал там единствено няколко часа е показал неуважение към президента Денис Сасу-Нгесо. В ДР Конго Макрон беше подложен на критика, че дава непоискани уроци по водачество на президента Феликс Чисекеди, обобщават френскоезични медии, като „ Паризиен ”, „ Депеш ”, „ Франс 24 ”, „ Франс ентер ”, „ Те Еф 1 ”, френската емисия на Анадолската организация и други
В края на обиколката си Макрон бе сниман да пийва бира на тераса на бар в квартала „ Малкият Париж ” в Киншаса в компанията на фамозен конгоански реализатор и на конгоански министър, което също породи рецензии.
Макрон пийва бира на тераса на бар в квартала „ Малкият Париж ” в Киншаса
В интернет се завъртяха даже клипове, за които се твърдеше, че показвали Макрон в дискотека в Киншаса, само че инспекция на обстоятелствата сподели, че това не е правилно, показва „ Те Еф 1 ”. Почти никой не обърна внимание на даденото заричане от Макрон в Република Конго за създаване на паметник за африканците, пожертвали живота си за свободата на Франция през Втората международна война. А сключването на съглашение с Ангола за съдействие в селското стопанство на стойност десетки милиони евро не бе възприето като илюстрация на новата френска тактика за Африка, а като рутинна сделка със страна, която съгласно данни на анголската Национална комерсиална администрация от предходната година внася над половината от потребяваните храни от чужбина.
Като цяло дестинацията на обиколката на Макрон също повдигна въпроси. Четирите страни, посетени от него, са образец за по този начин наречения централноафрикански абсурд.
Те имат големи естествени запаси, само че популацията им е ужасяващо оскъдно, отбелязва „ Сюд радио ”.
Тези страни не могат да бъдат дефинирани тъкмо като модели на демокрацията, водачите им нормално натрупат в продължение на десетилетия президентски мандати, а опозицията е потискана, напомня Жан-Клод Феликс-Чикая, откривател в отдела за Африка на Института за проучвания на вероятностите и сигурността в Европа. Да отидеш в тъкмо такива страни, с цел да показа тактиката си за нови връзки с Африка, които ще се градят да вземем за пример върху старите основи на централноафриканския абсурд, като цяло бе възприето като неясен избор на Макрон.
Усилията на Франция за възстановяване на връзките евентуално ще бъдат ориентирани и към страните от Магреб.
Отношенията на Франция с Мароко се обтегнаха, откакто наскоро в Европейския парламент беше гласуван текст, в който се осъждаше утежняването на положението на свободата на медите в тази страна.
Това разгневи Рабат, който заподозря Екологичен потенциал в антимароканска акция, проведена от представители на партията на Макрон, напомня Франс прес.
А връзките на Париж с Алжир и Тунис се утежниха поради скандал, обвързван с алжирската активистка с френско поданство Амира Бурауи, взела участие в протестното придвижване през 2019 година, свалило от власт дългогодишния алжирски президент на Абделазиз Бутефлика, напомня Би Би Си. Бурауи, която е доктор и публицист, в този момент е и деятел в митингите против елита, дошъл на власт след рухването на Бутефлика. През 2021 година тя бе наказана на две години затвор за засегнатост на президента и на исляма. Бурауи прекара единствено 11 дни в пандиза, след това бе пусната на независимост, до момента в който тече апелативното дело по присъдата ѝ, за която тя твърди, че е политически стимулирана.
Тя имаше възбрана за овакантяване на Алжир, само че все пак наскоро се озова в Тунис, където беше задържана при опит да се качи на аероплан за Франция и против нея бе заведено дело за екстрадиция в Алжир.
Тунизийски арбитър обаче постанови активистката да бъде освободена и след това тя отпътува за Франция, където живее синът ѝ. Смята се, че освен това пътешестване тя е получила подпомагане от френската дипломация. Заради абсурда Алжир прибра посланика си във Франция и упрекна Париж, че е взел участие в загадка евакуация на алжирски жител със възбрана да напуща страната. Случаят обостри и връзките сред Алжир и прилежащ Тунис, в миг, в който двете страни таман ги задълбочаваха, а Алжир помагаше на Тунис да се оправи с финансовите проблеми. Алжир укори Тунис, че е позволил човек, който няма право да напуща Алжир, да влезе на територията му и да не бъде екстрадиран назад в Алжир, а вместо това да му е разрешил да отпътува за трета страна. В последна сметка полемиката сред тези две страни поутихна, когато съд в Тунис осъди задочно на 24 февруари Бурауи на три месеца затвор поради нелегално нахлуване в страната, съобщи Ройтерс. Но охлаждането на връзките сред Алжир и Франция си остава.
Колкото до Европа, напъните на френската дипломация за изглаждане на двустранните връзки би трябвало да включват и осъществяване най-сетне на публична двустранна среща на върха сред Макрон и италианския министър председател Джорджа Мелони.
Пет месеца след идването на Мелони на власт публична среща на високо ниво сред нея и Макрон към момента няма. Още през януари, когато Мелони посети Стокхолм и Берлин, сп. „ Политико ” разяснява, че от тази обиколка липсва „ стадий Париж ”, който е необходим поради редицата провокации пред Европейски Съюз, изискващи освен групови, само че и двустранни старания по всички фронтове. Но връзките сред Макрон и Мелони се обтегнаха предходната есен поради миграционен спор, а след това и тази зима поради гостуването на украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския замък за тристранна среща с френския водач и немския канцлер Олаф Шолц. Тогава Мелони дефинира формата на тази среща като неудобен, а съгласно италиански медии тя е била наранена, че не е била поканена на нея макар декларираното желание на Италия да играе също като Франция водеща роля на европейската сцена.
Съгласно тази промяна два исторически държавни дипломатически корпуса ще бъдат закрити до края на 2023 година и ще се сътвори нов държавен дипломатически корпус. Висшите служители в областта на дипломацията към този момент няма да бъдат свързани с съответна администрация, а ще могат да минават от една в друга администрация по време на кариерата си, напомня Франс прес.
Реформата провокира стачка измежду френските дипломати предходната година. Те се притесняват, че тези промени ще уронят престижа и компетенциите на френската дипломация.
Макрон обаче счита, че в противен случай, промените ще създадат френската дипломация по-силна. Заради недоволството на дипломатите от плануваните промени президентът отпусна няколкомесечен интервал за диспути и полемики. В края на този интервал Макрон акцентира на 16 март пред френските дипломати, че промяната ще се извърши, само че добави, че разчита на тях да му оказват помощ в провеждането ѝ и изрази вяра, че ще работи в синергия с тях.
За да ги завоюва на своя страна, Макрон им даде обещание увеличение на личния състав със 700 работни места на цялостно работно време в интервала 2024 – 2027 година,
като към тях ще се прибавят и 106 работни места, които се планува да бъдат основани тази година. Освен това на външното министерство се отпускат спомагателни финансови средства.
Насочването на вниманието върху промяната на френската дипломация от страна на Макрон демонстрира, че за него евентуално въпросът с пенсионната промяна е изчерпана тематика и би трябвало да се отгърне нова глава в дневния ред на втория му президентски мандат. В тази нова глава след дълготрайно фокусиране върху вътрешен проблем – пенсионната система - Париж още веднъж ще се концентрира върху усилване на френската роля на световната сцена. В тази нова глава Франция ще се концентрира по-специално върху подобряването на двустранните връзки със страни, с които през последните години те бяха по една или друга причина обтегнати.
Първа стъпка в тази тенденция бе реализирана на 10 март, когато Франция и Англия сложиха ново начало на френско-британските връзки
със съглашение по трънливия въпрос за противозаконната имиграция през Ламанша, отбелязва Франс прес. Съгласно контракта в идните три години Англия ще даде над 500 милиона евро на Франция за въздържане на незакония трафик на мигранти. Сумата ще бъде отпусната на три транша – 141 милиона през интервала 2023-2024 година, 191 милиона през интервала 2024-2025 година и 209 милиона през интервала 2024-2025 година.
Споразумението планува и основаване на нов център за задържане на противозаконни мигранти в Северна Франция,
както и на нов команден център, в който ще има експерти по миграционните въпроси от двете страни, плюс 500 спомагателни служители на реда, които ще патрулират из френските плажове, с цел да възпират потеглянето на лодки с мигранти през Ламанша, откъдето единствено през предходната година са минали 46 000 противозаконни мигранти, напомня Франс прес.
Освен това съглашение Франция и Великобртания подписаха и два контракта за съдействие в нуклеарната и възобновимата сила.
А стоплянето на връзките, охладени мощно поради „ проблема АУКУС ”, ще продължи по-късно този месец, когато новият английския крал Чарлз Трети ще направи първата си задгранична аудиенция точно във Франция.
На 13 март Макрон одобри в Елисейския замък унгарския министър председател Виктор Орбан, с който не се беше виждал в границите на двустранна среща на върха от края на 2021 година. Целта на визитата бе да се приказва за спазването на правилата на правовата страна и за нужното единение в Европейски Съюз пред Москва. Тази лидерска среща обаче не породи подобен медиен интерес, колкото провелата се по същото време във Фламанвил среща на унгарския външен министър Петер Сиярто с управлението на френската нуклеарна компания „ Фраматом ”.
На тази среща бе разисквана опцията за разширение на ролята на компанията в плана за унгарската нуклеарна централа „ Пакш 2 ”.
В този план „ Фраматом ” взе участие дружно с немската компания „ Сименс ” и те дружно би трябвало да изготвят и вкарат в употреба автоматизирани системи за ръководство на софтуерните процеси в двата нови атомни реактора на „ Пакш 2 ”. Франция към този момент даде позволение на своята компания да достави нужните технологии за плана, в който взе участие и Русия. Но Германия към момента не е направила това и в този момент се обмисля опцията, в случай че Берлин не издаде позволение на „ Сименс ”, то неговото присъединяване да бъде сменено от „ Фраматом ” или от съветска компания.
В новата глава от дневния ред на втория мандат на Макрон се вписват и новите връзки, които той желае да откри с Африка.
Преди към 20 дни той показа новата тактика на Франция за Африка и през идващите месеци тя ще стартира да се ползва. Тя планува очевидно понижаване на френските военни във военните бази в Африка, в които са ситуирани те в този момент, и усилване на наличието там на африканските сътрудници. Франция ще ускори напъните си за обучаване и съоръжение на тези сътрудници. Но най-много Франция ще схване логиката, че
в Африка би трябвало да се влага и с нея да се открият уравновесени, реципрочни и виновни връзки,
написа „ Експрес ”. Франция желае ново начало на връзките си с Африка, само че за задачата тя би трябвало да се вслушва и в настояванията на африканските страни, предизвести обаче по този мотив Хасан Коне, откривател в Института за проучвания на сигурността в Дакар, представен от Франс прес.
Новото начало в връзките с Африка, проповядвано от Макрон, пристигна след изтеглянето на френските военни от Мали и Буркина Фасо. Там френското военно наличие не докара до стабилизиране на сигурността, ескалираха антифренските настроения, а ползата към други сътрудници, като да вземем за пример съветската частна военизирана група „ Вагнер ” се ускори. Към това би трябвало да се добави и прекратеното френско военно съдействие с Централноафриканската република през 2021 година.
След неуспеха на френските военни интервенции Париж е по-склонен да заличи военното си наличие в Африка
и да акцентира опциите за съдействие с африканските страни посредством френските учебни заведения, институти, инструктори и компании там, отбелязва Франс прес.
Според френския публицист и публицист Антоан Глазие Франция 30 години се е чувствала като вкъщи си в Африка по време на постколониалния интервал, след което като че ли е останала застинала в 90-те години на предишния век, без да осъзнава, че Африка се глобализира. Така до момента в който други страни започнаха да вършат бизнес с Африка, Франция остана там в ролята на стражар. Сега Франция желае да мине от тази роля в ролята на бизнес сътрудник, показва Глазие, представен от телевизия „ Франс 24 ”.
По време на обиколка в четири централноафрикански страни при започване на март Макрон се опита да обясни новата френска тактика за Африка. Тогава той посети Габон, Ангола, Република Конго и Демократична република Конго.
Обиколката му там последва низ от визити в Африка на съветски, китайски и американски представители и даже на папата.
Президентът на Франция направи обиколка в страните от Централна Африка с вярата да построи ново партньорство с тях. Той се опитваше да поддържа връзка с всички, даже с тези, които не споделяха неговите демократични възгледи. Когато обаче стартира да приказва за демократичните полезности на Запада, в залата на столицата на Конго Киншаса, където участваха локални публицисти, избухна смях
Миналия юли Макрон още веднъж беше в Африка, като тогава посети Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау. Настоящата обиколка на Макрон в Африка обаче породи не малко рецензии. В Габон, където той взе участие в екологична среща на върха и даде обещание милиони евро за опазването на горите от басейна на река Конго - втория екологичен бял дроб на планетата измежду Амазония - Макрон бе упрекнат, че се включва във конгрес, който не е проведена от неправителствена организация, а от политически водачи за пробутване на политически, а не на публични цели.
И в Габон, и в Демократична република Конго Макрон бе наклеветен от негови критици, че се бърка във вътрешните каузи
поради това, което бе възприето като поощряване надлежно на преизбирането на габонския президент Али Бонго и на кандидатирането на Нобеловия лауреат за мир Денис Муквеге за президент на ДР Конго. В Република Конго Макрон пък бе упрекнат, че като е останал там единствено няколко часа е показал неуважение към президента Денис Сасу-Нгесо. В ДР Конго Макрон беше подложен на критика, че дава непоискани уроци по водачество на президента Феликс Чисекеди, обобщават френскоезични медии, като „ Паризиен ”, „ Депеш ”, „ Франс 24 ”, „ Франс ентер ”, „ Те Еф 1 ”, френската емисия на Анадолската организация и други
В края на обиколката си Макрон бе сниман да пийва бира на тераса на бар в квартала „ Малкият Париж ” в Киншаса в компанията на фамозен конгоански реализатор и на конгоански министър, което също породи рецензии.
Макрон пийва бира на тераса на бар в квартала „ Малкият Париж ” в Киншаса
В интернет се завъртяха даже клипове, за които се твърдеше, че показвали Макрон в дискотека в Киншаса, само че инспекция на обстоятелствата сподели, че това не е правилно, показва „ Те Еф 1 ”. Почти никой не обърна внимание на даденото заричане от Макрон в Република Конго за създаване на паметник за африканците, пожертвали живота си за свободата на Франция през Втората международна война. А сключването на съглашение с Ангола за съдействие в селското стопанство на стойност десетки милиони евро не бе възприето като илюстрация на новата френска тактика за Африка, а като рутинна сделка със страна, която съгласно данни на анголската Национална комерсиална администрация от предходната година внася над половината от потребяваните храни от чужбина.
Като цяло дестинацията на обиколката на Макрон също повдигна въпроси. Четирите страни, посетени от него, са образец за по този начин наречения централноафрикански абсурд.
Те имат големи естествени запаси, само че популацията им е ужасяващо оскъдно, отбелязва „ Сюд радио ”.
Тези страни не могат да бъдат дефинирани тъкмо като модели на демокрацията, водачите им нормално натрупат в продължение на десетилетия президентски мандати, а опозицията е потискана, напомня Жан-Клод Феликс-Чикая, откривател в отдела за Африка на Института за проучвания на вероятностите и сигурността в Европа. Да отидеш в тъкмо такива страни, с цел да показа тактиката си за нови връзки с Африка, които ще се градят да вземем за пример върху старите основи на централноафриканския абсурд, като цяло бе възприето като неясен избор на Макрон.
Усилията на Франция за възстановяване на връзките евентуално ще бъдат ориентирани и към страните от Магреб.
Отношенията на Франция с Мароко се обтегнаха, откакто наскоро в Европейския парламент беше гласуван текст, в който се осъждаше утежняването на положението на свободата на медите в тази страна.
Това разгневи Рабат, който заподозря Екологичен потенциал в антимароканска акция, проведена от представители на партията на Макрон, напомня Франс прес.
А връзките на Париж с Алжир и Тунис се утежниха поради скандал, обвързван с алжирската активистка с френско поданство Амира Бурауи, взела участие в протестното придвижване през 2019 година, свалило от власт дългогодишния алжирски президент на Абделазиз Бутефлика, напомня Би Би Си. Бурауи, която е доктор и публицист, в този момент е и деятел в митингите против елита, дошъл на власт след рухването на Бутефлика. През 2021 година тя бе наказана на две години затвор за засегнатост на президента и на исляма. Бурауи прекара единствено 11 дни в пандиза, след това бе пусната на независимост, до момента в който тече апелативното дело по присъдата ѝ, за която тя твърди, че е политически стимулирана.
Тя имаше възбрана за овакантяване на Алжир, само че все пак наскоро се озова в Тунис, където беше задържана при опит да се качи на аероплан за Франция и против нея бе заведено дело за екстрадиция в Алжир.
Тунизийски арбитър обаче постанови активистката да бъде освободена и след това тя отпътува за Франция, където живее синът ѝ. Смята се, че освен това пътешестване тя е получила подпомагане от френската дипломация. Заради абсурда Алжир прибра посланика си във Франция и упрекна Париж, че е взел участие в загадка евакуация на алжирски жител със възбрана да напуща страната. Случаят обостри и връзките сред Алжир и прилежащ Тунис, в миг, в който двете страни таман ги задълбочаваха, а Алжир помагаше на Тунис да се оправи с финансовите проблеми. Алжир укори Тунис, че е позволил човек, който няма право да напуща Алжир, да влезе на територията му и да не бъде екстрадиран назад в Алжир, а вместо това да му е разрешил да отпътува за трета страна. В последна сметка полемиката сред тези две страни поутихна, когато съд в Тунис осъди задочно на 24 февруари Бурауи на три месеца затвор поради нелегално нахлуване в страната, съобщи Ройтерс. Но охлаждането на връзките сред Алжир и Франция си остава.
Колкото до Европа, напъните на френската дипломация за изглаждане на двустранните връзки би трябвало да включват и осъществяване най-сетне на публична двустранна среща на върха сред Макрон и италианския министър председател Джорджа Мелони.
Пет месеца след идването на Мелони на власт публична среща на високо ниво сред нея и Макрон към момента няма. Още през януари, когато Мелони посети Стокхолм и Берлин, сп. „ Политико ” разяснява, че от тази обиколка липсва „ стадий Париж ”, който е необходим поради редицата провокации пред Европейски Съюз, изискващи освен групови, само че и двустранни старания по всички фронтове. Но връзките сред Макрон и Мелони се обтегнаха предходната есен поради миграционен спор, а след това и тази зима поради гостуването на украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския замък за тристранна среща с френския водач и немския канцлер Олаф Шолц. Тогава Мелони дефинира формата на тази среща като неудобен, а съгласно италиански медии тя е била наранена, че не е била поканена на нея макар декларираното желание на Италия да играе също като Франция водеща роля на европейската сцена.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ