На 15 септември Андрий Юсов, говорител на украинското военно разузнаване, каза пред журналисти, че Рамзан Кадиров, губернаторът на Чечня, е в кома. Това изявление предизвика вълна от сензационни спекулации за състоянието на чеченския лидер. Някои предполагаха, че е в болница в Москва, където се лекува за проблеми с бъбреците, други, че страда от негативните ефекти на наркотичната зависимост, а малцинство дори обяви смъртта му.
Не за първи път се появяват слухове за влошаване на здравето на Кадиров. Подобни спекулации се разпространяват от няколко години. Разликата този път беше, че привлече много повече международно внимание, може би поради ключовата роля, която самоопределящият се „пехотинец“ на президента Владимир Путин играе във войната в Украйна, особено на фронта на пропагандата.
Изглежда има надежди в някои кръгове, че в случай на инвалидизиращо заболяване или смърт на Кадиров, Чечня, а оттам и Русия, ще бъдат дестабилизирани, което ще помогне на Украйна да спечели войната. Но подобно развитие е малко вероятно. Всъщност здравословното състояние на лидера на Чечня няма голямо значение. Това е така, защото режимът в Чеченската република в момента поддържа високо ниво на устойчивост както вътрешно, така и в отношенията си с Москва.
Персонализиран, но стабилен режим
Властта на Кадиров зависи от два стълба: липсата на политически съперници, които могат да оспорят управлението му и близките му връзки с Путин. След като пое юздите на властта от баща си Ахмат, който беше убит през 2004 г., Кадиров систематично се опитва да елиминира всеки, който може да представлява заплаха за позицията му. Критиците и съперниците са били убити или е трябвало да избягат в чужбина, където живеят в страх да не бъдат набелязани.
Кадиров също си осигури поста, като разви лична връзка с Путин. Обикновено определяни като семейни, почти бащински, техните отношения са по-близки от всички други, които руският президент е имал с регионален лидер.
В замяна на демонстриране на сляпа лоялност към Путин Кадиров получава значителни средства от федералния бюджет. Наистина, Чечня е един от най-субсидираните региони в Русия; по признание на самия лидер, тя не би издържала и месец без финансиране от Москва.
Неговата болест или смърт обаче няма да спрат потока от тези средства, тъй като Кремъл ги възприема като начин да купи стабилност и мир в републиката, която пострада от две войни през 90-те години.
Кадиров също не е незаменим. Въпреки че наистина има много персонализиране на властта в Чечения, той сам не представлява целия режим. Той седи на върха на йерархията на режима, но не е единствено отговорен за неговата функция; има редица могъщи мъже, които управляват различни аспекти на управлението.
Председателят на парламента на Чечня Магомед Даудов и вицепремиерът Абузаид Висмурадов се занимават с вътрешните работи, особено във връзка с репресиите над обществото и поддържането на стабилността. И двамата мъже имат репутация на крайно насилие и са свързани със случаи на мъчения. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, двамата също така наблюдават разполагането на чеченски бойци на бойното поле.
Министър-председателят Муслим Хучиев управлява конвенционалните управленски операции. Той е традиционен бюрократ, заемал е различни държавни длъжности. Хучиев също е изпълнявал функциите на временно изпълняващ длъжността ръководител на Чечня, като е замествал Кадиров по много поводи, включително по-рано тази година, когато той си взе отпуск.
Адам Делимханов, най-довереният лейтенант на Кадиров и член на руската Дума, контролира неофициалните, често криминални операции на режима извън Чечня. Той е отговорен за туширането на опозицията срещу Кадиров сред чеченската диаспора и е обвинен в организирането на няколко убийства. Той също така играе видна обществена роля във военната кампания на Русия в Украйна, разполагайки се в окупирани територии с чеченските сили.
Ако Кадиров бъде недееспособен или умре, тези могъщи фигури ще могат да продължат операциите на режима му, вероятно с един от тях, изпълняващ длъжността действащ регионален ръководител.
Кадиров също подготвя най-големия си син, Ахмат, за свой наследник, въпреки че му остават около седем години преди да изпълни изискването за възраст, за да стане губернатор. През март, в навечерието на сватбата си, по-младият Кадиров се срещна с Путин в Москва. Тази среща беше най-ясният показател за позицията на Ахмат и бележи началото на продължилата месеци вълна от официални задължения за най-големия син на Кадиров.
Кремъл вероятно ще приеме Ахмат за наследник на Рамзан не само защото баща му го желае, но и защото поддържа сегашната структура на отношенията. Това запазва Чечня като политическа константа, а не като непредвидим васален регион.
Независимо дали Ахмат поема управлението от баща си или има преходна фигура, която управлява временно, като Даудов или Делимханов, режимът в Чечения е готов да остане непокътнат, ако Кадиров напусне позицията на губернатор по-рано.
Няма перспективи за вътрешна съпротива
В случай на смяна на ръководството, стабилността в севернокавказката република е гарантирана и от нейния масивен репресивен апарат, който бързо изкоренява всяка форма на опозиция, когато се появи. В последно време режимът на Кадиров демонстрира все по-нисък праг за разполагане на сила.
Например през септември миналата година, след като Москва обяви частична мобилизация, чеченските жени излязоха в Грозни, за да демонстрират срещу решението. Протестиращите бяха отведени в кметството на Грозни от службите за сигурност и бити, докато техните роднини от мъжки пол бяха насилствено изпратени на фронта в Украйна.
През декември сбиване между двама служители на сигурността в чеченския град Урус-Мартан беше последвано от широкомащабна кампания за задържане на жители, които са станали свидетели и са записали инцидента на телефоните си. Съобщава се, че властите в Грозни са били раздразнени, че местните жители са се забавлявали от кавгата.
Жестокостта на режима може да се тълкува като знак за фундаменталната му слабост, за липсата му на народна легитимност. Въпреки това, той е ефективен при унищожаването на протеста и поддържането на контрол и способността му да прави това няма да се влоши, ако нещо се случи с Кадиров.
Средствата на чеченското общество за организиране на въоръжена съпротива също са ограничени. През 90-те години чеченците се бориха за независимост от Русия, но бяха победени във втората руско-чеченска война. Местният бунт, който продължи през следващото десетилетие, беше спрян, като много бойци напуснаха републиката.
Днес по-голямата част от чеченските опозиционни сили са се преместили в Украйна, за да продължат борбата си срещу Русия. Те са участвали в ключови битки, като успешно защитават Киев, освобождават Изюм и се бият около Бахмут по-рано тази година. Те обаче нямат ясен път да се върнат в родината си.
Преминаването по суша от Южен Кавказ изглежда невъзможно в момента. Грузия остава неприятелски настроена към чеченците поради напрегнатата си история на разпространение на конфликти и неуспешен опит за експлоатация на бойци от региона. Азербайджан също не би позволил на чеченски бойци да преминат транзитно през негова територия от съображения за собствена сигурност и нежелание да ядоса Москва.
Всяка съпротива, която се организира на място в Чечня, ще се сблъска с голямото предизвикателство на ограничените доставки на оръжия. Някои тайници с оръжия от бунтовническите действия през 2000-те остават скрити в гората, но техният брой и използваемост са под въпрос. Режимът на Кадиров предприе репресии срещу незаконното притежание на оръжие и оръжейниците. Войната в Украйна може да увеличи наличието на оръжия в Русия, но това не би било достатъчно само по себе си, за да осигури значителна въоръжена съпротивителна сила.
Кадиров също взема мерки за предотвратяване на нов бунт. Той намали броя на чеченските войски, които се бият в Украйна през първите няколко месеца на войната и миналото лято нареди на службите за сигурност да се подготвят по-добре за подземни боеве. Той, разбира се, може да разчита и на военна подкрепа от Москва, ако има вътрешни борби.
Една инвалидизираща болест или дори смърт на чеченското ръководство няма да намали способността на режима да тушира всяко несъгласие или въоръжена съпротива. Кадиров може да има уникални отношения с Путин, но не е незаменим. Независимо дали синът му стане негов наследник или някой от доверените му хора ще се намеси, режимът ще продължи да функционира със силна подкрепа от Москва и ще държи на разстояние чеченските стремежи за свобода и независимост.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
