На 15 октомври и стартирахме сериозния обществен дебат за Зеления

...
На 15 октомври и стартирахме сериозния обществен дебат за Зеления
Коментари Харесай

Dir.bg стартира дебата за Зеления преход - разговор със смисъл и с продължение

На 15 октомври и стартирахме сериозния публичен спор за Зеления преход в България . За този преход, който ще промени живота на всеки човек, на всяко домакинство в идващите 15 години.

Ние не предлагаме решения и не споделяме какво би трябвало да се случи . Виждаме своята роля като публично дейна платформа за спор по тематиката. Нашата цел е да насърчим и подпомогнем полемиката, да спомагаме за логичен, ориентиран към проблемите и към търсенето на сполучливи решения диалог за Зелена договорка и бъдещето на страната ни. Искаме да се чуват разнообразни гледни точки, да има полемика, тъй като единствено посредством открит спор Зеленият преход може да бъде понятен, почтен, сполучлив и обективен за България.

Станахме естрада и на още едно основно събитие, въпреки и случайно - държавното управление показа публично Плана за възобновяване пред Европейската комисия в лицето на нeйния заместник-председател Франс Тимерманс и комисаря по нововъведения и обучение Мария Габриел .

На форумa чухме разнообразни гледни точки, на фокус бяха сложени тежки и съществени проблеми, които чакат решения. Чухме и съществени експертни отзиви, оферти за рационализация, обрисуваха се хрумвания и благоприятни условия. Това беше открит диалог със смисъл . Стана ясно, че в страната ни има специалисти, които могат да дадат потребни и работещи решения, които би трябвало да бъдат чути.

Синдикалните водачи предизвестиха, че Зелената договорка обгръща освен енергетиката , а цялата промишленост, както и част от земеделието. Това изисква съществени задължения , които към момента никой не подсигурява. Природозащитниците от " Грийн Пийс " пък акцентираха, че въглищни централи са на ръба на колапса и през идващото десетилетие се постанова българската енергийна система да се движи с ускорени темпове.

Оказа се, че бизнесът е по-подготвен за идната промяна, в сравнение с знаем - Кристина Лазарова от Braun to Green показа съответни проекти за екологично трансформиране на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и създаване на слънчев парк с откриване на нови работни места.

Така на форума разбрахме, че вложенията би трябвало да бъдат насочвани съответно към преструктурирането на районите с проблеми, с цел да стигнат до хората и да основат нови промишлености и нови работни места. Но разбрахме и че българската промишленост харчи 2.5 пъти повече сила за индустриални сили, в сравнение с междинното в Европейския съюз. Разбрахме, че България създава 4 пъти повече нездравословни излъчвания , в сравнение с всички други от Европейски Съюз в енергийната си промишленост. Разбрахме и че България няма енергийна тактика . Каза го министърът на енергетиката Андрей Живков, който се ангажира да разпореди правенето й за най-засегнатите региони в страната.

Зададохме на Франс Тимерманс въпрос от наш четец - по какъв начин вижда бъдещето на българската нуклеарна енергетика на фона на Зелената договорка? Отговорът му удостовери, че политическите ни решения са прекомерно закъснели . Той бе дълбокосмислен: " Това зависи от вас. Вие би трябвало да вземете политическите решения и да кажете - " Това е нашата тактика, по този начин образуваме енергийния си микс от нуклеарна сила и възобновими източници, с всички плюсове и минуси, които вървят с избора ".

Форумът беше открит от премиера Стефан Янев , който подчертава върху потребността от рационализация на българската стопанска система, само че сложи въпроса за обществената цена на тази идна промяна и по какъв начин тя да бъде обезщетена. Вицепремиерът Пеканов показа Плана за възобновяване в съответни числа и цели - 2.4 милиарда лева посредством Фонда за обективен преход на Европейски Съюз за подкрепяне на хората във въглищните райони - " нещо, което до момента не е правено ", както се изрази самият той,

Комисарят Мария Габриел очерта съответни благоприятни условия за финансиране на нововъведения, просвета, започващи планове и обучение посредством новата стратегия Хоризонт 2025 в подтекста на Зеления преход, към които български компании могат да се насочат. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви за близо 1000 екологични плана в столицата, които чакат одобряването на Плана за възобновяване.

Над 55 специалиста участваха в 6 работни сесии, с цел да търсят решение и да дебатират проблемите в сферите на финансирането, енергетиката, преработването, градската среда, превоза, земеделието и биотехнологиите, в подтекста на Зелената промяна, която ни следва.

Над 300 000 бяха онлайн с нас . Повече от 40 000 фенове гледаха събитието по едно и също време в, в уеб страницата на форума -, и в каналите ни за връзка в обществените мрежи. В рамките единствено на един ден съвсем 200 000 четоха за конференция в и над 20 000 - в актуализирания уебсайт на. Над 50 000 консуматори се осведомиха от страниците ни във и в.

Като водещи онлайн медии, нашето изпитание беше и ще продължава да бъде в посока на това да бъдем платформа за полемика и диалог по проблемите и опциите , които Зеленият преход слага пред страната ни.

Благодарим на всички участници във форума за куража да стартираме дружно този сложен и значим за обществото ни диалог . Благодарим за куража да се изправите пред проблемите, да се сблъскате с разнообразни отзиви и да вземат участие в процеса на търсене на решения . Благодарим на сътрудниците, които ни поддържаха и дружно с нас станаха основатели на този спор.

Това, което ние от Dir.bg и 3E-news видяхме, е, че на фона разликите в гледните точки се обрисува и опция за диалог. Точно тъй като е доста просрочен, този диалог е извънредно значим . И в него всяка позиция е потребна и от голяма важност.

Гласът на миньорите , които чакаха на входа на събитието Франц Тимерманс със запалени свещи и лозунги " Никой не би трябвало да бъде зарязан " е толкоз мощен и задължаващ, колкото и гласът на младите представители на Green Peace , които стояха с плакати " Мъртвата планета не ражда промишленост ".

Екологичният преход е обвързван с доста други сфери с изключение на енергетика и енергийна промишленост - с превоз, с хранителна промишленост, с текстил, с цифровизация. Имаме необичаен късмет в страната ни да влязат милиарди, които обаче да не отидат по познатия път на усвояването, а за действителната рационализация на българската стопанска система, която е построена през 60-те и 70-те години на предишния век и е неконкурентна и извънредно енергонеефективна. Със смислени нововъведения в съответни сегменти през идващите 15 години можем да усилваме както продуктивността, по този начин и надлежно приходите. Дали ще успеем, зависи от нас.

В Dir.bg и 3E-news ще продължим да даваме всички гледни точки в търсене на решенията. Резултатите от форума ни дават още по-голяма убеденост да развиваме тематиката в социална изгода .
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР