Откъс от романа Проповед за падането на Рим, Жером Ферари
На 14 март 2018 година по покана на Френския културен институт в България дойде френският публицист Жером Ферари. Авторът показа на българските читатели своя разказ „ Проповед за рухването на Рим “, който „ Факел експрес “ преди малко издаде. Романът е отличен с най-авторитетната литературна премия във Франция „ Гонкур “ през 2012 година, преведен е на голям брой езици.
Жером Ферари (1968) е роден в Париж в семейство на корсиканци. Завършва и преподава философия в лицеите в Порто-Векио, Алжир, Абу Даби и понастоящем в Бастия. Автор е на шест романа и с изключение на с „ Гонкур “ е отличен с премиите „ Ландерно “ за „ Един Бог, един звяр “ (2009) и „ Франс телевизион “ за „ Където си оставих душата “ (2010).
Жером Ферари за романа си:
В „ Проповед за рухването на Рим “, това, което най-вече ме интересуваше, беше самата проповед на Св.Августин. Той я произнася през 410 година в град Хипон, Алжир. Красотата на тази проповед е в безмилостния метод, по който Св.Августин напомня на поклонниците, комплицирани след плячкосването на Рим, че колкото и могъщи да са, даже империите имат своя край и че в действителност няма огромна разлика сред завършека на един човешки живот и залеза на една империя. Именно това се стремях да покажа в романа, разказвайки по едно и също време за Св. Августин и за това малко семейство в Корсика, на което приписах доста от чертите на личното си семейство.
С „ Проповед за рухването на Рим “ и със средствата на романа и аз на собствен ред пожелах да задам въпроса: какво значи един свят? Всеки от нас и всеки от героите ми носи в себе си света, който го разделя съдбоносно от другите: един доста остарял човек минава през целия двайсети век по следите на Историята, без да може в никакъв случай да я догони; една млада жена се пробва да изрови от подземните пластове потъналите в тях отломки, с цел да не разреши на живота да угасне; двама другари от детинство наемат бара в родното си селце и потеглят един до друг към нещастието. И всеки един от тях дава отговор по своему на въпроса.
***
Либеро нямаше никакво желание да направи същите неточности като предшествениците си. Знаеше, че във връзка с ръководството на бара е толкоз незапознат, колкото и Матийо, само че не се съмняваше, че познаването на терена, съчетано с минимално здрав разсъдък, ще им разреши да избегнат нов неуспех. Говореше за бъдещето като ясновидец и Матийо го слушаше като че ли бе същински оракул, трябвало да усмирят упоритостите си, без да се откажат изцяло от тях, изключено било да оферират изцяло ресторантско меню, означавало тежък труд и финансова крах, добре би било да оферират, изключително през лятото, на клиентите си нещо простичко, салами, сирена, може би и салати, без да пестят за сметка на качеството, Либеро бил сигурен, хората са подготвени да заплащат цената на положителното качество, само че откакто се налагало да се примирят, че живеят в епохата на всеобщия туризъм и заради това ще одобряват тълпи от безпарични хора, не бивало никога да се лимитират в първокласните артикули, ще продават без всякакво съмнение и отпадък на ниски цени, Либеро знаел по какъв начин да реши сходно рисково уравнение, брат му Совьор и Виржил Ордиони ще ги доставят с висококачествена шунка, тригодишна, и със сирена, в действителност изключителни, и то толкоз изключителни, че един път опитал ги, човек би бръкнал мигновено в портфейла си, насълзен от признателност, а за останалото нямало проблем, боклуците второ качество, предлагани в супермаркетите на щандовете за аграрни артикули, опаковани в селски мрежички с изображението на храбър мавър и парфюмирани в заводите със спрейове от брашно от кестени, напряко ще прибягнат до тях най-откровено, без капризи, китайското свинско, накълцано в Словакия, можели да пробутат за стотинки, само че внимание, не бивало да взимат хората за тъпаци, трябвало да им обяснят защо става дума, с цел да схванат разликата в цените и да нямат възприятието, че са непоносимо минати, помията е без пари, само че за качественото ще се бръкнеш, в това отношение честността била безусловно наложителна, освен тъй като е сама по себе си целесъобразна полезност, а тъй като играела ненапълно ролята на вазелина, трябвало да подготвят подноси за дегустация, с цел да могат клиентите сами да се убедят, опитваш и поръчваш по-късно, не, не, апелирам ви, вземете си още, с цел да сте сигурни и сходна педантична честност щяла да бъде възнаградена, точно тъй като, без значение от окончателния избор на клиента, облагата им щяла да остане същата, ще ги издоят тези тъпанари, бедните, богатите, без разлика във възрастта, нито националността, само че ще ги доят честно, даже ще ги глезят, един шеф на бар бил задължен да се грижи за клиентелата си, не можел да прекарва времето си, завинтен зад касата като малоумника Грата, би трябвало да е разполагаем, привлекателен, стараещ се да доставя наслаждение, и най-възловият проблем за разрешаване е този със сервитьорките. Венсан Леандри ги заведе една вечер у един от приятелите си, управлявал няколко заведения на континента и държащ в този момент на брега на морето нощен бар, предпазлив и доста изискан, за който би трябвало да бъде неотложно наказан за тежко сводничество и Матийо и Либеро си дадоха доста бързо сметка за това. Той ги одобри с отворени прегръдки и ги черпи обилно с шампанско.
– Имате потребност от човек, на който може да се разчита. И който познава работата.
Проведе един телефонен диалог и им заяви, че Ани, опитна сервитьорка, която е работила към този момент при него, вероятно се интересува. Тя дойде след четвърт час, съобщи, че Матийо и Либеро са доста сладки, изпи половин литър шампанско и ги увери, че на драго сърце ще им помогне. Щеше да дава отговор за касата и за стоката. За обслужването в салона им трябвало още една сервитьорка. Приятелят на Венсан поклати глава.
– Не единствено една. Една не е задоволителна. По-скоро три-четири.
Либеро означи, че барът не доста огромен, че нямат потребност от толкоз девойки и че не му е напълно ясно с какви пари ще им заплащат. Но приятелят на Венсан настояваше.
– Лято е и в случай че не сте цялостни некадърници, ще имате гости. Ако желаете да сте отворени през целия ден и вечерта, ви е нужен личен състав на смени, не можете да желаете едно момиче да работи осемнайсет часа дневно, нали? И в случай че се окаже прекомерно скъпо, тогава уволнете две, само че ще би трябвало вие да ставате рано заран. За вечерта са нужни девойки. Двама мъже не е по никакъв начин добре за бизнеса. Знам, че в днешно време педерастите са в обилие, само че вие нямате желание да отворите гей клуб, нали?
Смееше се доста и с всичка мощ. Либеро изпита предпочитание да му отговори, че нямат желание да отварят нито гей клуб, нито бар с проститутки, само че се въздържа, с цел да не го обиди.
– Разбра ли каква е работата?
Либеро удостовери.
– И най-много не трябва да чукате сервитьорките, ясно ли е? Хората не идват при вас да харчат парите си, с цел да ви гледат по какъв начин чукате сервитьорките. Можете да таковате клиентките, само че не и сервитьорките.
Ани беше изцяло съгласна, човек може да си разреши в живота доста неща, само че когато държи бар, не трябва в никакъв случай, но в действителност в никакъв случай, да чука сервитьорките. Матийо и Либеро ги увериха, че сходен смут въобще не им е минавал през разум.
С удивление откриха още на идващия ден, че Ани, чиято резултатност апропо беше безупречна, бе като че ли запазила от предходните си длъжности странния табиет, да приветства всеки клиент с погалване по ташаците, незадълбочено, само че очебийно. Никой не избягваше от това опипване. Приближаваше се до новодошлия, разляна в усмивка, праскаше му две шумни целувки по бузите, а лявата ѝ ръка най-невъзмутимо обарваше слабините му, свивайки леко пръсти. Първата жертва на тази фикс идея беше Виржил Ордиони, който дойде, претрупан с салами. Стана пурпурен, засмя се малко и остана прав в салона, не знаейки какво да направи. Матийо и Либеро бяха решили в началото да помолят Ани да се опита да не бъде незабавно чак толкоз отзивчива, само че откакто никой не се оплака, даже в противен случай, мъжете от селото влизаха по няколко пъти дневно в бара, идваха даже и в часове, когато имаше минимум напор, ловците съкращаваха хайките, а за Виржил беше въпрос на чест да слиза всеки ден от планината, даже и единствено за едно кафе, така че Матийо и Либеро не ѝ споделиха нищо и вътрешно поздравяваха проницателната Ани, чиято голяма мъдрост бе прозряла простотата на мъжката душа. Всяка вечер след затваряне те предприемаха акция за набиране на личен състав и обикаляха вечеринките в къмпингите и по плажовете. Търсеха небогати студентки, наказани на еднообразното наслаждение от къпане в морето, които някаква сезонна работа би заинтересувала, и изборът беше огромен. Преди края на юли бяха намерили четири сервитьорки. Наеха и Пиер-Еманюел Колона, преди малко взел матурата си, той прекарваше лятната почивка в свирене на китара пред една извоювана за идеята, само че много лимитирана фамилна аудитория. Не можеше да се оплаче от професионализацията на активността си, тъй като освен пожъна плевел триумф измежду клиентелата на бара – чиито естетически условия не бяха в действителност изключително сложни за облекчаване, тъй като даже осъществяванията на серенади на дерящия се с цялостен глас мъртвопиян Виржил Ордиони бяха посрещани от въодушевени крясъци, – само че и беше още от първата вечер заплатен за своя гений от Ани, която го сгащи след затварянето на бара при билярда, с цел да го целуне в устата, опипвайки го хубавичко, преди да му предложи една нощ, чиято чувственост надалеч надмина и най-смелите му младежки фантазми. На идващия ден го разсъни, обсипвайки го с похвали и целувки и му сервира в леглото на неговите подвизи изобилна закуска, която бе приготвила с деликатност за него и го следи по какъв начин я гълтам, и сълзата, която бликна от очите ѝ бе толкоз искряща и чиста, че бе като че ли майчинска. Сивият и спокоен до тогава живот на Пиер-Еманюел Колона бе затрит от потока на пристрастеностите и когато му даваше хонорара, Либеро му споделяше от време на време, смеейки се,
– Като се има поради лятото, което прекарваш с помощта на мен, май ти би трябвало да ми плащаш!
В края на сезона отидоха всички дружно, с Ани, със сервитьорките и даже с Грата, да вечерят в един първокласен ресторант, което бе възнаграждението им за довиждане, последвано от напиване в нощен бар. И Либеро предложи на девойките, които като се изключи Ани трябваше да отпътуват на сутринта за Мюлуза, за Сент-Етиен и за Сарагоса, да останат. Не знаеше дали може да ги задържи през цялата зима, само че сезонът беше извънредно рентабилен и той можеше да си разреши да опита. Не им призна, че великодушното му предложение произтича основно от долна и чисто комерсиална сметка: разчиташе, че наличието на четири млади неомъжени дами в околност, опустошена от студа и половата бедност, ще бъде привлекателна мощ и ще цялостни заведението даже посред зима. Нито една не отхвърли предлагането. Или следваха науки, които не обичаха и които знаеха, че няма да ги доведат до средата, или се бяха към този момент отказали и не смееха да вършат проекти, живееха в безрадостни градове, чиято грозотия ги натъжаваше и където в действителност никой не ги очакваше, знаеха, че грозотата няма да закъснее да се засели и в душите им и да ги обсеби, бяха се примирили с това и може би чистотата на победените им души, магнитната точка на тяхната накърнимост, бе довела безпогрешно Либеро и Матийо до всяка една от тях, Анес, която пушеше на плажа надалеч от танцуващите и от бара собственоръчно свити цигари, Рим и Сара, които пиеха от една бутилка газирана вода, до момента в който другите избираха мис Къмпинг, и Изаскун, напълно неотдавна изоставена от приятеля ѝ, зарязана, макар че едвам говореше френски, по средата на ваканцията там от него, и която чакаше с раницата си в долнопробно нощно заведение да се разсъмне, не ги беше грижа, че петте ще разделят жилището над бара, дюшеците по земята не им пречеха, нито съжителството, тъй като бяха прекарали в селото най-щастливите седмици в живота си, бяха изтъкали връзка, която не бяха подготвени да скъсат, неоспорима връзка, чието битие Матийо също усети този ден, по време на вечерята. За първи път от доста време насам той се сети за Лайбниц и се зарадва на мястото, което заема в този момент в най-хубавия от всички вероятни светове и съвсем изпита предпочитание да се преклони пред добротата на Всевишния, Господаря на световете, който поставя всяко живо създание на мястото му. Но Бог не заслужаваше никакви похвали, тъй като Матийо и Либеро бяха единствените демиурзи в този дребен свят. Демиургът не е Бог основател. Той даже не знае, че гради свят, творбата му е човешко дело, камък след камък, и доста бързо сътворението му убягва, той престава да го схваща и в случай че той не го унищожи, ще го унищожи то.
Превод от френски Александра Велева
Жером Ферари (1968) е роден в Париж в семейство на корсиканци. Завършва и преподава философия в лицеите в Порто-Векио, Алжир, Абу Даби и понастоящем в Бастия. Автор е на шест романа и с изключение на с „ Гонкур “ е отличен с премиите „ Ландерно “ за „ Един Бог, един звяр “ (2009) и „ Франс телевизион “ за „ Където си оставих душата “ (2010).
Жером Ферари за романа си:
В „ Проповед за рухването на Рим “, това, което най-вече ме интересуваше, беше самата проповед на Св.Августин. Той я произнася през 410 година в град Хипон, Алжир. Красотата на тази проповед е в безмилостния метод, по който Св.Августин напомня на поклонниците, комплицирани след плячкосването на Рим, че колкото и могъщи да са, даже империите имат своя край и че в действителност няма огромна разлика сред завършека на един човешки живот и залеза на една империя. Именно това се стремях да покажа в романа, разказвайки по едно и също време за Св. Августин и за това малко семейство в Корсика, на което приписах доста от чертите на личното си семейство.
С „ Проповед за рухването на Рим “ и със средствата на романа и аз на собствен ред пожелах да задам въпроса: какво значи един свят? Всеки от нас и всеки от героите ми носи в себе си света, който го разделя съдбоносно от другите: един доста остарял човек минава през целия двайсети век по следите на Историята, без да може в никакъв случай да я догони; една млада жена се пробва да изрови от подземните пластове потъналите в тях отломки, с цел да не разреши на живота да угасне; двама другари от детинство наемат бара в родното си селце и потеглят един до друг към нещастието. И всеки един от тях дава отговор по своему на въпроса.
***
Либеро нямаше никакво желание да направи същите неточности като предшествениците си. Знаеше, че във връзка с ръководството на бара е толкоз незапознат, колкото и Матийо, само че не се съмняваше, че познаването на терена, съчетано с минимално здрав разсъдък, ще им разреши да избегнат нов неуспех. Говореше за бъдещето като ясновидец и Матийо го слушаше като че ли бе същински оракул, трябвало да усмирят упоритостите си, без да се откажат изцяло от тях, изключено било да оферират изцяло ресторантско меню, означавало тежък труд и финансова крах, добре би било да оферират, изключително през лятото, на клиентите си нещо простичко, салами, сирена, може би и салати, без да пестят за сметка на качеството, Либеро бил сигурен, хората са подготвени да заплащат цената на положителното качество, само че откакто се налагало да се примирят, че живеят в епохата на всеобщия туризъм и заради това ще одобряват тълпи от безпарични хора, не бивало никога да се лимитират в първокласните артикули, ще продават без всякакво съмнение и отпадък на ниски цени, Либеро знаел по какъв начин да реши сходно рисково уравнение, брат му Совьор и Виржил Ордиони ще ги доставят с висококачествена шунка, тригодишна, и със сирена, в действителност изключителни, и то толкоз изключителни, че един път опитал ги, човек би бръкнал мигновено в портфейла си, насълзен от признателност, а за останалото нямало проблем, боклуците второ качество, предлагани в супермаркетите на щандовете за аграрни артикули, опаковани в селски мрежички с изображението на храбър мавър и парфюмирани в заводите със спрейове от брашно от кестени, напряко ще прибягнат до тях най-откровено, без капризи, китайското свинско, накълцано в Словакия, можели да пробутат за стотинки, само че внимание, не бивало да взимат хората за тъпаци, трябвало да им обяснят защо става дума, с цел да схванат разликата в цените и да нямат възприятието, че са непоносимо минати, помията е без пари, само че за качественото ще се бръкнеш, в това отношение честността била безусловно наложителна, освен тъй като е сама по себе си целесъобразна полезност, а тъй като играела ненапълно ролята на вазелина, трябвало да подготвят подноси за дегустация, с цел да могат клиентите сами да се убедят, опитваш и поръчваш по-късно, не, не, апелирам ви, вземете си още, с цел да сте сигурни и сходна педантична честност щяла да бъде възнаградена, точно тъй като, без значение от окончателния избор на клиента, облагата им щяла да остане същата, ще ги издоят тези тъпанари, бедните, богатите, без разлика във възрастта, нито националността, само че ще ги доят честно, даже ще ги глезят, един шеф на бар бил задължен да се грижи за клиентелата си, не можел да прекарва времето си, завинтен зад касата като малоумника Грата, би трябвало да е разполагаем, привлекателен, стараещ се да доставя наслаждение, и най-възловият проблем за разрешаване е този със сервитьорките. Венсан Леандри ги заведе една вечер у един от приятелите си, управлявал няколко заведения на континента и държащ в този момент на брега на морето нощен бар, предпазлив и доста изискан, за който би трябвало да бъде неотложно наказан за тежко сводничество и Матийо и Либеро си дадоха доста бързо сметка за това. Той ги одобри с отворени прегръдки и ги черпи обилно с шампанско.
– Имате потребност от човек, на който може да се разчита. И който познава работата.
Проведе един телефонен диалог и им заяви, че Ани, опитна сервитьорка, която е работила към този момент при него, вероятно се интересува. Тя дойде след четвърт час, съобщи, че Матийо и Либеро са доста сладки, изпи половин литър шампанско и ги увери, че на драго сърце ще им помогне. Щеше да дава отговор за касата и за стоката. За обслужването в салона им трябвало още една сервитьорка. Приятелят на Венсан поклати глава.
– Не единствено една. Една не е задоволителна. По-скоро три-четири.
Либеро означи, че барът не доста огромен, че нямат потребност от толкоз девойки и че не му е напълно ясно с какви пари ще им заплащат. Но приятелят на Венсан настояваше.
– Лято е и в случай че не сте цялостни некадърници, ще имате гости. Ако желаете да сте отворени през целия ден и вечерта, ви е нужен личен състав на смени, не можете да желаете едно момиче да работи осемнайсет часа дневно, нали? И в случай че се окаже прекомерно скъпо, тогава уволнете две, само че ще би трябвало вие да ставате рано заран. За вечерта са нужни девойки. Двама мъже не е по никакъв начин добре за бизнеса. Знам, че в днешно време педерастите са в обилие, само че вие нямате желание да отворите гей клуб, нали?
Смееше се доста и с всичка мощ. Либеро изпита предпочитание да му отговори, че нямат желание да отварят нито гей клуб, нито бар с проститутки, само че се въздържа, с цел да не го обиди.
– Разбра ли каква е работата?
Либеро удостовери.
– И най-много не трябва да чукате сервитьорките, ясно ли е? Хората не идват при вас да харчат парите си, с цел да ви гледат по какъв начин чукате сервитьорките. Можете да таковате клиентките, само че не и сервитьорките.
Ани беше изцяло съгласна, човек може да си разреши в живота доста неща, само че когато държи бар, не трябва в никакъв случай, но в действителност в никакъв случай, да чука сервитьорките. Матийо и Либеро ги увериха, че сходен смут въобще не им е минавал през разум.
С удивление откриха още на идващия ден, че Ани, чиято резултатност апропо беше безупречна, бе като че ли запазила от предходните си длъжности странния табиет, да приветства всеки клиент с погалване по ташаците, незадълбочено, само че очебийно. Никой не избягваше от това опипване. Приближаваше се до новодошлия, разляна в усмивка, праскаше му две шумни целувки по бузите, а лявата ѝ ръка най-невъзмутимо обарваше слабините му, свивайки леко пръсти. Първата жертва на тази фикс идея беше Виржил Ордиони, който дойде, претрупан с салами. Стана пурпурен, засмя се малко и остана прав в салона, не знаейки какво да направи. Матийо и Либеро бяха решили в началото да помолят Ани да се опита да не бъде незабавно чак толкоз отзивчива, само че откакто никой не се оплака, даже в противен случай, мъжете от селото влизаха по няколко пъти дневно в бара, идваха даже и в часове, когато имаше минимум напор, ловците съкращаваха хайките, а за Виржил беше въпрос на чест да слиза всеки ден от планината, даже и единствено за едно кафе, така че Матийо и Либеро не ѝ споделиха нищо и вътрешно поздравяваха проницателната Ани, чиято голяма мъдрост бе прозряла простотата на мъжката душа. Всяка вечер след затваряне те предприемаха акция за набиране на личен състав и обикаляха вечеринките в къмпингите и по плажовете. Търсеха небогати студентки, наказани на еднообразното наслаждение от къпане в морето, които някаква сезонна работа би заинтересувала, и изборът беше огромен. Преди края на юли бяха намерили четири сервитьорки. Наеха и Пиер-Еманюел Колона, преди малко взел матурата си, той прекарваше лятната почивка в свирене на китара пред една извоювана за идеята, само че много лимитирана фамилна аудитория. Не можеше да се оплаче от професионализацията на активността си, тъй като освен пожъна плевел триумф измежду клиентелата на бара – чиито естетически условия не бяха в действителност изключително сложни за облекчаване, тъй като даже осъществяванията на серенади на дерящия се с цялостен глас мъртвопиян Виржил Ордиони бяха посрещани от въодушевени крясъци, – само че и беше още от първата вечер заплатен за своя гений от Ани, която го сгащи след затварянето на бара при билярда, с цел да го целуне в устата, опипвайки го хубавичко, преди да му предложи една нощ, чиято чувственост надалеч надмина и най-смелите му младежки фантазми. На идващия ден го разсъни, обсипвайки го с похвали и целувки и му сервира в леглото на неговите подвизи изобилна закуска, която бе приготвила с деликатност за него и го следи по какъв начин я гълтам, и сълзата, която бликна от очите ѝ бе толкоз искряща и чиста, че бе като че ли майчинска. Сивият и спокоен до тогава живот на Пиер-Еманюел Колона бе затрит от потока на пристрастеностите и когато му даваше хонорара, Либеро му споделяше от време на време, смеейки се,
– Като се има поради лятото, което прекарваш с помощта на мен, май ти би трябвало да ми плащаш!
В края на сезона отидоха всички дружно, с Ани, със сервитьорките и даже с Грата, да вечерят в един първокласен ресторант, което бе възнаграждението им за довиждане, последвано от напиване в нощен бар. И Либеро предложи на девойките, които като се изключи Ани трябваше да отпътуват на сутринта за Мюлуза, за Сент-Етиен и за Сарагоса, да останат. Не знаеше дали може да ги задържи през цялата зима, само че сезонът беше извънредно рентабилен и той можеше да си разреши да опита. Не им призна, че великодушното му предложение произтича основно от долна и чисто комерсиална сметка: разчиташе, че наличието на четири млади неомъжени дами в околност, опустошена от студа и половата бедност, ще бъде привлекателна мощ и ще цялостни заведението даже посред зима. Нито една не отхвърли предлагането. Или следваха науки, които не обичаха и които знаеха, че няма да ги доведат до средата, или се бяха към този момент отказали и не смееха да вършат проекти, живееха в безрадостни градове, чиято грозотия ги натъжаваше и където в действителност никой не ги очакваше, знаеха, че грозотата няма да закъснее да се засели и в душите им и да ги обсеби, бяха се примирили с това и може би чистотата на победените им души, магнитната точка на тяхната накърнимост, бе довела безпогрешно Либеро и Матийо до всяка една от тях, Анес, която пушеше на плажа надалеч от танцуващите и от бара собственоръчно свити цигари, Рим и Сара, които пиеха от една бутилка газирана вода, до момента в който другите избираха мис Къмпинг, и Изаскун, напълно неотдавна изоставена от приятеля ѝ, зарязана, макар че едвам говореше френски, по средата на ваканцията там от него, и която чакаше с раницата си в долнопробно нощно заведение да се разсъмне, не ги беше грижа, че петте ще разделят жилището над бара, дюшеците по земята не им пречеха, нито съжителството, тъй като бяха прекарали в селото най-щастливите седмици в живота си, бяха изтъкали връзка, която не бяха подготвени да скъсат, неоспорима връзка, чието битие Матийо също усети този ден, по време на вечерята. За първи път от доста време насам той се сети за Лайбниц и се зарадва на мястото, което заема в този момент в най-хубавия от всички вероятни светове и съвсем изпита предпочитание да се преклони пред добротата на Всевишния, Господаря на световете, който поставя всяко живо създание на мястото му. Но Бог не заслужаваше никакви похвали, тъй като Матийо и Либеро бяха единствените демиурзи в този дребен свят. Демиургът не е Бог основател. Той даже не знае, че гради свят, творбата му е човешко дело, камък след камък, и доста бързо сътворението му убягва, той престава да го схваща и в случай че той не го унищожи, ще го унищожи то.
Превод от френски Александра Велева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ