Светът на киното загуби Жан-Люк Годар: Основоположник на френската „Нова вълна”
На 13 септември умря Жан-Люк Годар на 91 години, заяви френският вестник Liberation. Годар беше един от най-влиятелните режисьори в историята на киното.
Френско-швейцарският режисьор
закупи популярност в края на 50-те години на предишния век като една от водещите фигури във френското придвижване, известно като Новата вълна.
Роден в Париж през 1930 година, Годар израства в Нион, на брега на Женевското езеро в Швейцария.
След като приключва локално учебно заведение, той се завръща в родния си град през 1949 година Намира своето естествено местообитание в интелектуалните “киноклубове ”, които процъфтяват във френската столица след Втората международна война.
Режисьорският му дебют
в пълнометражното кино е с кино лентата “До финален мирис ” – прожектиран за първи път през 1960 година Заснет по улиците на Париж през 1959 година, с незначителна приложимост на изкуствено осветяване и сюжет, написан за един ден, “Без мирис ” се трансформира в същинско културно събитие. С него Годар сграбчва наградата за най-хубав режисьор на филмовия фестивал в Берлин.
През 1960 година е сниман вторият му филм “Малкия боец ”. Той внушава, че френското държавно управление толерира изтезанията. Затова филмът е неразрешен до 1963 година
По време на снимачния развой на “Малкия боец ” Годар среща бъдещата си брачна половинка – актрисата Анна Карина. Тя взе участие в доста от фамозните ранни продукции на режисьора.
За разлика от доста други,
Годар в никакъв случай не престана да търси нови и нови изразни средства, оставайки постоянно изцяло свободен и самостоятелен от стилните течения и комерсиалния дух. „ За да правиш кино е задоволително да снимаш свободни хора ” – споделя той.
Режисьорът се отдава на обичаното си занятие повече от половин век, създавайки 93 кино лентата и нито един от тях не провокира еднопосочна реакция у феновете и рецензията.
Изпробвайки разнообразни жанрове и стилове – от мюзикъла до философския етюд, той постоянно изследва посредством характерния език на киното природата на човешките взаимоотношения.
Написва личната си епитафия
още през 1965г. във кино лентата си „ Алфавил ”: „ Очаква те по-добра орис от гибелта. Ти ще станеш легенда ”.
Годар бе почетен с „ Оскар ” през 2010 година за цялостния му принос в киноизкуството. Членовете на Американската академия означиха неговото голямо въздействие върху образуването на самостоятелното американско кино и по-специално върху създатели като Мартин Скорсезе, Роман Полански, Стивън Содърбърг, Уди Алън и Куентин Тарантино.
Годар не благоволи да отиде на церемонията. Той съобщи, че не си коства усилието да прекосяваш океана, поради едно „ късче метал ”.
Френският президент Еманюел Макрон
съобщи, че Франция губи “национално благосъстояние ” със гибелта на режисьора, кръстникът на “новата вълна ” във френското кино.
В Twitter той дефинира Годар като събитие във френската кинематография, основал модерно, свободно изкуство.
Френско-швейцарският режисьор
закупи популярност в края на 50-те години на предишния век като една от водещите фигури във френското придвижване, известно като Новата вълна.
Роден в Париж през 1930 година, Годар израства в Нион, на брега на Женевското езеро в Швейцария.
След като приключва локално учебно заведение, той се завръща в родния си град през 1949 година Намира своето естествено местообитание в интелектуалните “киноклубове ”, които процъфтяват във френската столица след Втората международна война.
Режисьорският му дебют
в пълнометражното кино е с кино лентата “До финален мирис ” – прожектиран за първи път през 1960 година Заснет по улиците на Париж през 1959 година, с незначителна приложимост на изкуствено осветяване и сюжет, написан за един ден, “Без мирис ” се трансформира в същинско културно събитие. С него Годар сграбчва наградата за най-хубав режисьор на филмовия фестивал в Берлин.
През 1960 година е сниман вторият му филм “Малкия боец ”. Той внушава, че френското държавно управление толерира изтезанията. Затова филмът е неразрешен до 1963 година
По време на снимачния развой на “Малкия боец ” Годар среща бъдещата си брачна половинка – актрисата Анна Карина. Тя взе участие в доста от фамозните ранни продукции на режисьора.
За разлика от доста други,
Годар в никакъв случай не престана да търси нови и нови изразни средства, оставайки постоянно изцяло свободен и самостоятелен от стилните течения и комерсиалния дух. „ За да правиш кино е задоволително да снимаш свободни хора ” – споделя той.
Режисьорът се отдава на обичаното си занятие повече от половин век, създавайки 93 кино лентата и нито един от тях не провокира еднопосочна реакция у феновете и рецензията.
Изпробвайки разнообразни жанрове и стилове – от мюзикъла до философския етюд, той постоянно изследва посредством характерния език на киното природата на човешките взаимоотношения.
Написва личната си епитафия
още през 1965г. във кино лентата си „ Алфавил ”: „ Очаква те по-добра орис от гибелта. Ти ще станеш легенда ”.
Годар бе почетен с „ Оскар ” през 2010 година за цялостния му принос в киноизкуството. Членовете на Американската академия означиха неговото голямо въздействие върху образуването на самостоятелното американско кино и по-специално върху създатели като Мартин Скорсезе, Роман Полански, Стивън Содърбърг, Уди Алън и Куентин Тарантино.
Годар не благоволи да отиде на церемонията. Той съобщи, че не си коства усилието да прекосяваш океана, поради едно „ късче метал ”.
Френският президент Еманюел Макрон
съобщи, че Франция губи “национално благосъстояние ” със гибелта на режисьора, кръстникът на “новата вълна ” във френското кино.
В Twitter той дефинира Годар като събитие във френската кинематография, основал модерно, свободно изкуство.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ