На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий,

На 12 февруари Православната черква празнува църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски. 

Двамата са епис­ко­пи, въз­г­ла­вя­ва­щи от­дел­ни цър­ков­ни общности, пас­тири, учи­тели, раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли на хрис­ти­ян­с­т­во­то, не­над­ми­на­ти про­по­вед­ни­ци, пла­мен­ни за­щит­ни­ци на пра­вос­ла­ви­е­то сре­щу ере­сите, ос­та­ви­ли яр­ка сле­да в цър­ков­ния жи­вот.

Свети Мелетий отначало бил свещеник Севастийски в Армения, само че след това бил подложен на архиепископския трон в Антиохия. Пострадал доста в отбрана на православната религия против еретиците ариани. На три пъти е пращан на изгнание. Участвал във Втория Вселенски събор Константинополски (381 г.), на който защитил твърдо православните истини.

Свети Мелетий, архиепископ Антиохийски бил съвременник на св. Симеон Стълпник, кръстил св. Йоан Златоуст, ръкоположил св. Василий Велики за дякон, утвърдил свети Григорий Богослов на патриаршеския Константинополски трон. Свети Мелетий умрял през 381 година, по време на II Вселенски събор. Свети Григорий Нисийски уважил паметта му с похвално слово пред събора, същото направил и свети Йоан Златоуст, когато приел духовнически ранг. 

От свети Мелетий е непокътната сказка, отдадена на единосъщието на Сина Божий с Бог-Отец, и писмо до император Иовиан (363 -364), представляващо учението за Светата Троица. Мощите на светеца били пренесени от Константинопол в Антиохия.

На днешия ден се празнува и паметта на свети Антоний, патриарх Константинополски. 

Родното място на свети Антоний била Азия, само че целият му живот от детството до гибелта минал в столицата Константинопол. Там преподобният бил отгледан от дребен, прекарал и юношеските си години и получил обучение. Когато достигнал пълноправие, свети Антоний приел монашество в една от Константинополските обители. Строгостта на неговите отшелнически подвизи скоро привлякла вниманието към него и срещу желанието си той бил ръкоположен изначало за презвитер, а след това, по разпореждане на патриарха, бил подложен и за свещеник.

Веднъж някой донесъл на огромният подвижник торба злато, подал му я и споделил:

 - Вземи това и го раздай на бедните.

При тези думи пред преподобния се явила единствено ръката, която държала златото, а самият адресант останал незабележим. Оттогава той почнал обилно да раздава лепта на всички нуждаещи се.

Когато патриаршеският трон останал свободен, преподобният Антоний съгласно единомислещото решение на епископския събор и императора бил подложен на Константинополската патриаршеска катедра. Той към този момент бил на напреднала възраст, само че макар дребното си старешки сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си и като виждал обезпокоеното материално състояние на клириците, обилно им давал парични дарения.

Пред църквите постоянно го посрещали хиляди небогати, а той давал лепта на всеки.

Като направил доста чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и минал при Господа в 880 година.