Да ядосаш Тръмп
На 11 юни тази година пътят на назад към Истанбул за Ебру Йозкан се оказва неосъществим. На летището Бен Гурион в Тел Авив 27 годишната гражданка на Република Турция e арестувана от Шин Бет, израелската работа за вътрешна сигурност.
Ебру Йозкан е упрекната за връзки с палестинската групировка " Хамас ". Съдебното гонене се стимулира с това, че Йозкан е пренасяла пари за палестинската групировка, с която през последната една година Израел е в възходяща военна битка.
Разликата сред туристката Ебру Йозкан и терористката Ебру Йозкан, най-малко в очите на израелските служби и прокуратура, са пренасяните от нея 500 $ в брой, пет флакона със безценен парфюм и зарядно за телефон. Защитата на обвинената обаче твърди, че тя просто е пренасяла пари от другар за негов родственик, без да е знаела, че индивидът, с който е трябвало да се срещне, е бил член на " Хамас ".
Месец по-късно обаче израелката прокуратура е " замразила " обвиняванията си против нея, Ебру Йозкан е освободена и още веднъж е на родна почва в Турция.
На какво се дължи тази неочаквана смяна в държанието на Тел Авив?
Краткият отговор е: на едно телефонно позвъняване. Такова, каквото е направил американският президент Доналд Тръмп на 14 юли, чувайки се с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. В рамките на диалога Тръмп е помолил Нетаняху да освободи Ебру Йозкан. На идващия ден се случва тъкмо това.
А от къде тази угриженост на американския президент по отношение на гражданка на Турция?
Въпросната жена е просто част от договорка, подписана сред Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Тази договорка има следния темперамент. Израел освобождава Йозкан, а Турция - американския свещеник Андрю Брънсън. Вече 22 месеца той е арестуван от турските управляващи, които го упрекват в шпионаж, връзки с кюрдската ПКК и гюленистите в страната.
В допълнение към договорката Съединени американски щати са предложили на Турция да предадат на последната Мехмет Хакан Атила, който да излежи присъдата си в турски затвор. Атила е някогашен заместник-управител на турската държавна Халкбанк, която е упрекната от Съединени американски щати в заобикаляне на наложените върху Иран наказания в интервала преди 2015-та година. Турската страна обаче не е била толкоз заинтересувана персонално от Атила, колкото от това Съединени американски щати да наложат единствено официална санкция върху тяхната банка.
След освобождението на Ебру Йозкан обаче турската страна в придвижване трансформира изискванията на договорката. Анкара вкарва в допълнение условие: преустановяване въобще на следствието и наказателните дейности против турската Халкбанк.
Подобно искане постфактум обаче въобще не се е харесало на Съединени американски щати. Но Ебру Йозкан към този момент е на независимост в Турция, където е и към момента американският свещеник Брънсън.
Затова идващия интервал, който бе изключително значим в тази последователност, бе този сред 18 и 25 юли предишния месец. Тогава съдът в Измир на своя сесия разглеждаше проблема и изслушваше американския свещеник. Последният обаче, в последна сметка, не бе освободен дефинитивно, а бе единствено изместен от пандиза в режим на домакински арест.
На този стадий към този момент изглеждаше, че Анкара не е изпълнила своята част от договорката, по този начин както и това, че Съединени американски щати са отхвърлили декларираните спомагателни претенции от Турция.
За Турция, несъмнено, Ебру Йозкан е ниска топка. Анкара си дава ясно сметка, че Андрю Брънсън е от по-голямо значение за Съединени американски щати. Така както и Вашингтон е наясно, че за Турция е значим живеещият в Пенсилвания Фетхуллах Гюлен (обвиняван от турските управляващи за организирането на опита за прелом в страната през 2016-та година). Но американците, най-малко на този стадий, по никакъв метод не подсказват, че биха предали Гюлен за който и да е арестуван или задържан американски жител в Турция, в това число и Брънсън.
Доналд Тръмп обаче до момента е подсказал, че не е от политиците, които се разочароват, само че е от ръководителите, които елементарно се гневят. А следователно Туитър се трансформира в огнестрелно оръжие, а туитовете - в патрони, които този път бяха ориентирани против Анкара.
Бързо след решението на съда в Измир във връзка с Андрю Брънсън, съгласно което той не бе пуснат на независимост, а единствено изместен в изискванията на домакински арест, Съединени американски щати дадоха отговор с първия залп от наказания: на турските министри на вътрешни работи и на правораздаването (Сюлейман Сойлу и Абдулхамит Гюл) бяха наложени забрани да получават благосъстоятелност или да развиват бизнес активност с лица или юридически субекти от Съединени американски щати. Турция отговори по взаимен метод.
Първият американски залп обаче изглеждаше като по-скоро сигнален. При това, той бе съпроводен с ултиматум (даден по неофициалните канали), че Анкара би трябвало да освободи Бренсън в период от 7 дни.
Този интервал обаче изтече без придвижване по проблема с американския свещеник. И тогава последва вторият, действителният санкционен залп: решението на Съединени американски щати да наложат двойни (спрямо тези за Европейския съюз) мита на алуминия и стоманата на Турция.
А това постави сол във към този момент наличната рана на Турция: обезценяването на лирата. В рамките на 24 часа турската парична единица загуби към 18% от цената си, а видяно от началото на годината, то тя се е обезценила с 40%. В опит да парира този негативен тренд Ердоган още веднъж прикани съгражданите си да извърнат спестяванията си от долари и злато в лири. Те, още веднъж по образеца на предходната година, направиха тъкмо противоположното: закупуват твърда валута. Липсата на действителен проект на новия министър на финансите, Берат Албайрак, да се оправи със обстановка докара до още по-голяма неустановеност в страната. Но той е и мощно стеснен от натиска, който Ердоган оказва върху централната банка в страната. Въпросът е в този момент дали валутната рецесия ще прерасне в банкова, а оттова - и в икономическа.
На този декор, като че ли с цел да проблематизират в допълнение американско-турските връзки, Конгресът в Съединени американски щати към този момент утвърди закон, с който към този момент отсрочва даването на многоцелеви стелт-изтребител F-35 на Турция, която желае да закупи таман 100 такива. Последното се прави най-много поради това, че Анкара е в развой на придобиване на зенитно-ракетен комплекс С-400 от Русия.
Междувременно американски дипломати към този момент беседват със свои европейски сътрудници по отношение на опцията Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване да откажат заеми на Турция.
Следователно всеки политик би трябвало да намерения за цената, която вероятно ще заплати, в случай че рискува да ядоса Доналд Тръмп. Тъй като оранжевият яд предизвиква инфлация.
Инфлация, поради която даже и " Хамас ", както подсказва историята с Ебру Йозкан, нямат доверие на турската лира и избират парфюмите и доларите.
Мартин Табаков, news.bg
Ебру Йозкан е упрекната за връзки с палестинската групировка " Хамас ". Съдебното гонене се стимулира с това, че Йозкан е пренасяла пари за палестинската групировка, с която през последната една година Израел е в възходяща военна битка.
Разликата сред туристката Ебру Йозкан и терористката Ебру Йозкан, най-малко в очите на израелските служби и прокуратура, са пренасяните от нея 500 $ в брой, пет флакона със безценен парфюм и зарядно за телефон. Защитата на обвинената обаче твърди, че тя просто е пренасяла пари от другар за негов родственик, без да е знаела, че индивидът, с който е трябвало да се срещне, е бил член на " Хамас ".
Месец по-късно обаче израелката прокуратура е " замразила " обвиняванията си против нея, Ебру Йозкан е освободена и още веднъж е на родна почва в Турция.
На какво се дължи тази неочаквана смяна в държанието на Тел Авив?
Краткият отговор е: на едно телефонно позвъняване. Такова, каквото е направил американският президент Доналд Тръмп на 14 юли, чувайки се с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. В рамките на диалога Тръмп е помолил Нетаняху да освободи Ебру Йозкан. На идващия ден се случва тъкмо това.
А от къде тази угриженост на американския президент по отношение на гражданка на Турция?
Въпросната жена е просто част от договорка, подписана сред Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Тази договорка има следния темперамент. Израел освобождава Йозкан, а Турция - американския свещеник Андрю Брънсън. Вече 22 месеца той е арестуван от турските управляващи, които го упрекват в шпионаж, връзки с кюрдската ПКК и гюленистите в страната.
В допълнение към договорката Съединени американски щати са предложили на Турция да предадат на последната Мехмет Хакан Атила, който да излежи присъдата си в турски затвор. Атила е някогашен заместник-управител на турската държавна Халкбанк, която е упрекната от Съединени американски щати в заобикаляне на наложените върху Иран наказания в интервала преди 2015-та година. Турската страна обаче не е била толкоз заинтересувана персонално от Атила, колкото от това Съединени американски щати да наложат единствено официална санкция върху тяхната банка.
След освобождението на Ебру Йозкан обаче турската страна в придвижване трансформира изискванията на договорката. Анкара вкарва в допълнение условие: преустановяване въобще на следствието и наказателните дейности против турската Халкбанк.
Подобно искане постфактум обаче въобще не се е харесало на Съединени американски щати. Но Ебру Йозкан към този момент е на независимост в Турция, където е и към момента американският свещеник Брънсън.
Затова идващия интервал, който бе изключително значим в тази последователност, бе този сред 18 и 25 юли предишния месец. Тогава съдът в Измир на своя сесия разглеждаше проблема и изслушваше американския свещеник. Последният обаче, в последна сметка, не бе освободен дефинитивно, а бе единствено изместен от пандиза в режим на домакински арест.
На този стадий към този момент изглеждаше, че Анкара не е изпълнила своята част от договорката, по този начин както и това, че Съединени американски щати са отхвърлили декларираните спомагателни претенции от Турция.
За Турция, несъмнено, Ебру Йозкан е ниска топка. Анкара си дава ясно сметка, че Андрю Брънсън е от по-голямо значение за Съединени американски щати. Така както и Вашингтон е наясно, че за Турция е значим живеещият в Пенсилвания Фетхуллах Гюлен (обвиняван от турските управляващи за организирането на опита за прелом в страната през 2016-та година). Но американците, най-малко на този стадий, по никакъв метод не подсказват, че биха предали Гюлен за който и да е арестуван или задържан американски жител в Турция, в това число и Брънсън.
Доналд Тръмп обаче до момента е подсказал, че не е от политиците, които се разочароват, само че е от ръководителите, които елементарно се гневят. А следователно Туитър се трансформира в огнестрелно оръжие, а туитовете - в патрони, които този път бяха ориентирани против Анкара.
Бързо след решението на съда в Измир във връзка с Андрю Брънсън, съгласно което той не бе пуснат на независимост, а единствено изместен в изискванията на домакински арест, Съединени американски щати дадоха отговор с първия залп от наказания: на турските министри на вътрешни работи и на правораздаването (Сюлейман Сойлу и Абдулхамит Гюл) бяха наложени забрани да получават благосъстоятелност или да развиват бизнес активност с лица или юридически субекти от Съединени американски щати. Турция отговори по взаимен метод.
Първият американски залп обаче изглеждаше като по-скоро сигнален. При това, той бе съпроводен с ултиматум (даден по неофициалните канали), че Анкара би трябвало да освободи Бренсън в период от 7 дни.
Този интервал обаче изтече без придвижване по проблема с американския свещеник. И тогава последва вторият, действителният санкционен залп: решението на Съединени американски щати да наложат двойни (спрямо тези за Европейския съюз) мита на алуминия и стоманата на Турция.
А това постави сол във към този момент наличната рана на Турция: обезценяването на лирата. В рамките на 24 часа турската парична единица загуби към 18% от цената си, а видяно от началото на годината, то тя се е обезценила с 40%. В опит да парира този негативен тренд Ердоган още веднъж прикани съгражданите си да извърнат спестяванията си от долари и злато в лири. Те, още веднъж по образеца на предходната година, направиха тъкмо противоположното: закупуват твърда валута. Липсата на действителен проект на новия министър на финансите, Берат Албайрак, да се оправи със обстановка докара до още по-голяма неустановеност в страната. Но той е и мощно стеснен от натиска, който Ердоган оказва върху централната банка в страната. Въпросът е в този момент дали валутната рецесия ще прерасне в банкова, а оттова - и в икономическа.
На този декор, като че ли с цел да проблематизират в допълнение американско-турските връзки, Конгресът в Съединени американски щати към този момент утвърди закон, с който към този момент отсрочва даването на многоцелеви стелт-изтребител F-35 на Турция, която желае да закупи таман 100 такива. Последното се прави най-много поради това, че Анкара е в развой на придобиване на зенитно-ракетен комплекс С-400 от Русия.
Междувременно американски дипломати към този момент беседват със свои европейски сътрудници по отношение на опцията Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване да откажат заеми на Турция.
Следователно всеки политик би трябвало да намерения за цената, която вероятно ще заплати, в случай че рискува да ядоса Доналд Тръмп. Тъй като оранжевият яд предизвиква инфлация.
Инфлация, поради която даже и " Хамас ", както подсказва историята с Ебру Йозкан, нямат доверие на турската лира и избират парфюмите и доларите.
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ