Историята на горящия монах – снимката, която подпали света
На 10 юни 1963 година американските репортери получават информация, че нещо доста значимо ще се случи на идната заран – 11 юни. Локацията е посолството на Камбоджа в Сайгон. Повечето кореспонденти не обръщат внимание на следващия сигнал, тъй като от началото на будистката рецесия са получавали редица такива сигнали за „ значими събития “ и множеството от тях в никакъв случай не съумяват да впечатлят. На идната заран участват единствено няколко журналиста, очакващи специфичното събитие. Сред тях са Дейвид Халберстам от Ню Йорк Таймс и Майкълм Браун – районният шеф на Сайгон за Associated Press.
Както всяка друга вяра, будизмът също имал потребност от своите мъченици. Откакто Дием е на власт, религията в страната прави противоположен завой и бързо стартира да изявява странни пристрастия към католицизма. Флагът на будистите е публично неразрешен.
Мирните митинги на будистите, които апропо са към 70-90% от виетнамското население, скоро ще съумеят да смъкват новия министър ръководител на страната. Ключова роля в тези митинги изиграва точно Тик Куанг Дак. Монахът се е чувствал извънредно предаден от страната си. През май, когато при митинга за свалянето на будиския байрак приключва със гибелта на 9 души, монасите към този момент мислят нов метод за митинг. Тогава униформените стартират да стрелят по протестиращите и потвърждават, че решенията на Дием са дефинитивни.
На съдбовната дата шествието се прекъсва. Дак застава умерено на оживения бул., негов другар слага възглавничка на пътя, до момента в който втори отваря багажник на кола и вади 20-литрова туба с бензин Черни пламъци стартират да употребяват облика на невъзмутимия духовник, до момента в който формата стартира постепенно да го приема. Зрителите на това самоубийство остават без думи. Мнозина стопират, с цел да видят протичащото се, само че никой не се пробва да изгаси тялото.
На британски и виетнамски, благодарение на микрофон, различен духовник повтаря следното „ Будистки духовник се самоубива.Будистки духовник става страдалец. “. Около 10 минути са нужни, преди пламъците дефинитивно да освободят душата от тялото. Покриват го с жълти плебеи, пробват се да го сложат в ковчег, само че крайниците са вкочанени. Докато го отнасят, едната ръка продължава да се вижда отвън ковчега. Последният дом на монаха е в близката падога. Там тялото е кремирано, само че сърцето е непокътнато, с цел да стане знак на съчувствие. Снимките бързо обикалят света и доближават даже до ръцете на Джон Ф. Кенеди. Коментарът му за този случай е: „ Нито една новинарска фотография в историята не е генерирала толкоз страст в света, колкото тази. “. Тик Куанг Дак резервира последните си думи в писмо, които по-късно са отворени, с цел да станат обществени. Ето какво написа той:
„ Преди да затворя очите си и да погледна Буда, с почитание апелирам президента Нго Дин Дием да огледа състрадателно към хората от нацията и да приложи религиозно тъждество, с цел да резервира силата на родината вечно. Призовавам уязвимите, преподобните, членовете на сангха и миряните будисти да се провеждат и в символ на взаимност да вършат жертви в отбрана на будизма. “
Коментарът на Дейвид Халберстам по тематиката е:
„ Трябваше да погледна картината още веднъж, само че един взор е повече от задоволителен. Пламъци излизаха от човешко същество; тялото постепенно изсъхваше и се свиваше, главата почерняваше и се оголваше. Въздухът беше напоен с миризмата на горщя човешка плът; човешките същества изгарят изненадващо бързо. Зад мен се чуваха ридания на виетнамци, които занапред идваха да видят случилото се. В този миг бях прекомерно шокиран, с цел да рева, прекомерно комплициран, с цел да върша мемоари и да задавам въпроси, прекомерно слисан, с цел да си помисля даже да върша това. Докато изгаряше, той не помръдна и мускул, не издаде тон, неговото външна убеденост беше в внезапен контрастност с плачещите хора към него. “
Снимка: By Department of Defense. Department of the Air Force. NAIL Control Number: NWDNS-342-AF-18302USAFCropping by User:PFHLai – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 542189., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29508639
Малкълм Браун печели премия Пулицър за този кадър. Защо монасите вземат решение да се изгарят и самоубиват по този метод? Отговорът в действителност се крие в режима на Нго Дин Дием. Той е роден в католическо семейство с татко във високите постове на страната. Получава образованието си във френска гимназия. Успява да се издигне високо в политическата кариера, само че по-късно е изпъден от император Бао Дай като „ инструмент на френската политика “.
Правителството му е подсилено от всички останали страни – върли съперници на комунизма. Въпросният става цел и против него се вършат редица опити за атентат, както и за прелом, само че без триумф. Управлението му води до толкоз познатата „ Будистка рецесия “ през 1963 година За да успее да наложи религията католицизъм, Дием стартира да раздава помощи и оръжие единствено на тези села, които ще го признаят като публична вяра. Американските помощи се разпределят по негово разпореждане точно в зоните, където към този момент има открита католическа черква.
Снимка: By Cited as being taken by an unnamed US official serving in Vietnam – U.S. National Archives, scanned from Death of a Generation – Jones, Howard (2003). New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-505286-2., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3270056
Дием води сериозна война с будистите и при всяко шествие е подготвен да отвърне със мощ. По тази причина пуска сълзотворен газ и кучета против протестиращите, с цел да приключи демонстрациите. Това са единствено част от случаите. В късната есен, цивилни и военни към този момент ще желаят гибелта му. Интересен факт е, че този политически водач е екзекутиран тъкмо 11 дни, преди да бъде погубен и американския президент Кенеди.
