На 10 октомври светът отбелязва Световния ден на психичното здраве,

На 10 октомври светът отбелязва Световния ден на психологичното здраве, одобрен през 1992 година по самодейност на Световната федерация за психологично здраве (WFMH) и подкрепян от Световната здравна организация (СЗО). Целта на деня е да насочи публичното внимание към смисъла на психологичното благоденствие и към нуждата от налична и качествена грижа за всички.

Тазгодишна тематика: „ Психичното здраве е универсално човешко право “

Темата за 2025 година слага акцент върху разбирането, че психологичното здраве не е привилегия, а главно човешко право. Според данни на СЗО над 450 милиона души по света живеят с психологични разстройства, като едвам една трета от тях получават съответна помощ. Организацията предизвестява, че неналичието на достъп до услуги, обществената стигма и дефицитът на експерти остават съществени световни провокации.

В България, по данни на Националния център по публично здраве и разбори, тревогата и депресивните положения се усилват, изключително измежду младежи и здравни експерти. Психиатри и психолози регистрират, че неналичието на национална тактика и лимитираната мрежа от държавни центрове за психологично здраве основават съществени компликации в предварителната защита и лекуването.

Все по-често културни и креативен организации в България употребяват изкуството като инструмент за поддръжка на психологичното здраве. Арттерапията, музикалните и театрални практики намират приложение в рехабилитационни стратегии и публични начинания.

През октомври редица културни институции посвещават свои планове на тематиката:

Националният замък на културата ще освети фасадата си в зелено — знак на вярата и устойчивостта.

В Софийския университет ще бъде открита галерия „ Гласът на вътрешния свят “, представяща произведения на създатели, минали през психологични провокации.

Театър „ Възраждане “ приготвя премиера на документален театър, въодушевен от действителни истории на пациенти и експерти.

Въпреки възходящата осведоменост, стигмата към психологичните болести продължава да бъде спънка за търсене на помощ. Психотерапевти акцентират, че в българското общество към момента се възприема като уязвимост човек да признае, че страда от меланхолия, тревога или бърнаут.

„ Много хора идват при нас едвам когато обстановката към този момент е сериозна. Психичното здраве не трябва да се преглежда като разкош, а като част от цялостното опазване на здравето , “ разяснява клиничният психолог доктор Мария Стефанова , ръководител на Българската асоциация по психотерапия.

Експертите припомнят, че България е измежду страните в Европейски Съюз с най-нисък брой психиатри и психолози на глава от популацията . Липсата на задоволително фрагменти и финансиране води до заетост на системата и стеснен достъп до поддръжка, изключително в дребните обитаеми места.

Министерството на здравеопазването разгласи, че приготвя Национален проект за психологично здраве 2025–2030 , който ще включва ограничения за децентрализация на услугите и интеграция на психологичното здраве в общата здравна политика.

Световният ден на психологичното здраве не е просто дата в календара. Той е увещание, че психологичното благоденствие е неразделна част от здравето на всяко общество. Както показват от СЗО, „ няма здраве без психологично здраве “ — обръщение, което остава изключително настоящо в актуалната динамична и напрегната среда.