15 години от гибелта на Роберт Енке
На 10 ноември 2009 година немският народен тим стоеше в ресторанта на хотела, подготвяйки се за домакинския другарски мач с Чили. Помощник треньорът на отбора Оливер Бирхоф трябваше да заяви една ужасна вест...
" Никой не проговори най-малко 25 минути по-късно, спомня си за оня ден някогашният бранител на Арсенал Пер Метезакер. - Никой не можеше да повярва, какво се случва, никой не можеше да пророни и дума, никой даже не можеше да помръдне тъй като бе скован. "
Оливер Бирхоф преди малко бе съобщил пред тима новината, че техният другар и съотборник е бил ударен от трен наоколо до домът си.
В записка до своята брачна половинка стражът на Хановер Роберт Енке разкрива, че самичък е поставил завършек на живота си. И до през днешния ден не е ясно какво тъкмо е пишело на нея и какво е било последното обръщение на вратаря до жена му, само че тя се обрече цялостен живот да му бъде вярна и да не се дами повече.
За Мертезакер тъгата и шока от загубата на приятеля му го карат да се замисли дали желае да бъде повече професионален футболист.
" Никога не съм го виждал да страда или най-малко той не го е показвал " - споделя още бранителят.
Но фамилията на вратаря е знаело за неговата меланхолия, която го е съсипвала през половината му кариера. Дори към този момент 15 години след гибелта му, най-близките на Енке се събират в центъра на Хановер, включително и неговата вдовица Тереза, с цел да сведат глави със свещичка в ръка и за си кажат едно " в памет на Роби "...
" Беше доста прочувствено и доста мъчно за мен ", споделя Пер, само че си заслужаваше да му отдадем респект.
Роденият на 24 август 1977 година Роберт Енке стартира футболната си кариера в отбора на Карл Цайс Йена по-късно следват престой в Борусия Мьонхенгладбах и Бенфика с цел да пристигна и прехвърлянето му в Барселона. Там немският вратар остава в продължение на две години като по този начин и не му бива даден късмет за изява, а той има голям гений.
След това е предан чартърен поредно в тимовете на Фенербахче и Тенерифе. А през 2004 подписва с тима на Хановер, където изиграва 164 мача.
През 2009 година е избран за " Най-добрият вратар " в Бундеслигата.
През 2009 година той и брачната половинка му Тереза осиновяват двумесечното бебе Лейла. Отвеждат я в дома им в Долна Саксония, където фамилията ще се грижи за нея и още 9 кучета и две котки - всичките прибрани за грижа от улицата.
През 2008-а и 2009-а чувството за болежка и меланхолия от загубата на щерка им се ускорява. Енке минава през терапия, само че по този начин и в никакъв случай не стъпва в болница за лекуване, опасявайки се от обстоятелството, че това ще постави завършек на неговата професионална кариера. През ноември 2009 година с големи благоприятни условия за отваряне на пътя към международната сцена и възходящ интерес от редица топ клубове от Европа, поставя завършек на живота си единствено на 32 години.
" Той имаше три пика на меланхолия в своя живот, като последният го умъртви. Преди това беше занимателен и благ. Той беше необикновен брачен партньор и грижлив татко ", споделя с голямо горест брачната половинка му.
Последният мач на Роберт Енке приключи 2:2 сред Хановер и Хамбургер на 8 ноември 2009-а - два дни преди да си отиде...
" Имаше един доста сложен за мен миг в този мач, когато съм гледала записите, той вдигнал ръката си гледа към небето. Изглеждаше по този начин, като че ли той се сбогува с този свят и гледа към Рая. За мен това носи доста болежка ", споделя още брачната половинка му.
В понеделник след мача Роберт напуща дома си, заявявайки на своята обичана, че отива на подготовка, когато не се връща следобяд, Тереза позвънява на треньора на вратарите в Хановер. Той обаче я залива със леден душ - в този ден тима няма подготовка.
В този ден влакът в 18:15, преминаващ през града, не доста надалеч от вкъщи на Енке, удря човек. А колата му е открита наоколо и е отключена с портфейла му на седалката. Двамата машинисти изясняват по късно пред полицията, че виждат мъж на релсите и мигновено задействат спирачките. Но е прекомерно късно влакът не може да спре за 50 метра.
На идващия ден целият футболен свят е покъртен. Енке избира гибелта пред това да живее с загубата на детенцето си...
" Ако в миналото сте срещали Роби, значи знаете какъв брой специфичен човек беше той. Всички го помним по този начин ", споделя Тереза, която основава фондация на негово име, с цел да оказва помощ на деца и възрастни да се оправят с депресивни болести.
" Предпочитам да уважавам паметта на брачна половинка си на неговият рожден ден през август, а не в деня на неговата гибел. Събираме се и гледаме нагоре към небето и с усмивка си спомняме за него ", споделя още тя.
" Никой не проговори най-малко 25 минути по-късно, спомня си за оня ден някогашният бранител на Арсенал Пер Метезакер. - Никой не можеше да повярва, какво се случва, никой не можеше да пророни и дума, никой даже не можеше да помръдне тъй като бе скован. "
Оливер Бирхоф преди малко бе съобщил пред тима новината, че техният другар и съотборник е бил ударен от трен наоколо до домът си.
В записка до своята брачна половинка стражът на Хановер Роберт Енке разкрива, че самичък е поставил завършек на живота си. И до през днешния ден не е ясно какво тъкмо е пишело на нея и какво е било последното обръщение на вратаря до жена му, само че тя се обрече цялостен живот да му бъде вярна и да не се дами повече.
За Мертезакер тъгата и шока от загубата на приятеля му го карат да се замисли дали желае да бъде повече професионален футболист.
" Никога не съм го виждал да страда или най-малко той не го е показвал " - споделя още бранителят.
Но фамилията на вратаря е знаело за неговата меланхолия, която го е съсипвала през половината му кариера. Дори към този момент 15 години след гибелта му, най-близките на Енке се събират в центъра на Хановер, включително и неговата вдовица Тереза, с цел да сведат глави със свещичка в ръка и за си кажат едно " в памет на Роби "...
" Беше доста прочувствено и доста мъчно за мен ", споделя Пер, само че си заслужаваше да му отдадем респект.
Роденият на 24 август 1977 година Роберт Енке стартира футболната си кариера в отбора на Карл Цайс Йена по-късно следват престой в Борусия Мьонхенгладбах и Бенфика с цел да пристигна и прехвърлянето му в Барселона. Там немският вратар остава в продължение на две години като по този начин и не му бива даден късмет за изява, а той има голям гений.
След това е предан чартърен поредно в тимовете на Фенербахче и Тенерифе. А през 2004 подписва с тима на Хановер, където изиграва 164 мача.
През 2009 година е избран за " Най-добрият вратар " в Бундеслигата.
През 2009 година той и брачната половинка му Тереза осиновяват двумесечното бебе Лейла. Отвеждат я в дома им в Долна Саксония, където фамилията ще се грижи за нея и още 9 кучета и две котки - всичките прибрани за грижа от улицата.
През 2008-а и 2009-а чувството за болежка и меланхолия от загубата на щерка им се ускорява. Енке минава през терапия, само че по този начин и в никакъв случай не стъпва в болница за лекуване, опасявайки се от обстоятелството, че това ще постави завършек на неговата професионална кариера. През ноември 2009 година с големи благоприятни условия за отваряне на пътя към международната сцена и възходящ интерес от редица топ клубове от Европа, поставя завършек на живота си единствено на 32 години.
" Той имаше три пика на меланхолия в своя живот, като последният го умъртви. Преди това беше занимателен и благ. Той беше необикновен брачен партньор и грижлив татко ", споделя с голямо горест брачната половинка му.
Последният мач на Роберт Енке приключи 2:2 сред Хановер и Хамбургер на 8 ноември 2009-а - два дни преди да си отиде...
" Имаше един доста сложен за мен миг в този мач, когато съм гледала записите, той вдигнал ръката си гледа към небето. Изглеждаше по този начин, като че ли той се сбогува с този свят и гледа към Рая. За мен това носи доста болежка ", споделя още брачната половинка му.
В понеделник след мача Роберт напуща дома си, заявявайки на своята обичана, че отива на подготовка, когато не се връща следобяд, Тереза позвънява на треньора на вратарите в Хановер. Той обаче я залива със леден душ - в този ден тима няма подготовка.
В този ден влакът в 18:15, преминаващ през града, не доста надалеч от вкъщи на Енке, удря човек. А колата му е открита наоколо и е отключена с портфейла му на седалката. Двамата машинисти изясняват по късно пред полицията, че виждат мъж на релсите и мигновено задействат спирачките. Но е прекомерно късно влакът не може да спре за 50 метра.
На идващия ден целият футболен свят е покъртен. Енке избира гибелта пред това да живее с загубата на детенцето си...
" Ако в миналото сте срещали Роби, значи знаете какъв брой специфичен човек беше той. Всички го помним по този начин ", споделя Тереза, която основава фондация на негово име, с цел да оказва помощ на деца и възрастни да се оправят с депресивни болести.
" Предпочитам да уважавам паметта на брачна половинка си на неговият рожден ден през август, а не в деня на неговата гибел. Събираме се и гледаме нагоре към небето и с усмивка си спомняме за него ", споделя още тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ