Цар Симеон II: В Борда на старейшините съм, много врати са отворени пред мен, но нямам никакви задачи
Мястото ми при разкриване на председателството ни не отговаряше на заслугите ми към страната
Нека изчакаме да се укротят пристрастеностите и тогава можем да приказваме повече за ЧЕЗ, споделя експремиерът
Между висшите институции в страната връзките следва да са уравновесени - персонификацията е неточност. Сработването сред тях способства и за уважението на хората към самите институции
Сагата с парцелите ми към този момент стана досадна и съм погнусен от обстановката, в която съм подложен не по моя воля. Не е било допустимо да ме обвинят в далавери или други неточни финансови покупко-продажби - единственият метод да ме очернят е акцията за парцелите
Без бомбастика и шумни изказвания си свърших работата като министър председател
Понеже притежавам 6-7 езика, при договарянията за Европейски Съюз и НАТО първо се виждах на 4 очи с всеки събеседник, след това на пленарните срещи
С географското си състояние България има специфичен коз - Западните Балкани са превъзходен късмет за страната ни като мост сред Изтока и Запада
Аз поех немалкия риск да вземам участие непосредствено в политиката, а не да държа на позицията си на цар - самопонижих се
- Ваше Величество, близо два месеца след старта на българското европредседателство кажете по какъв начин се оправяме до този миг?
- Не обичам да давам оценки. Едва ли може да имаме огромни упования, тъй като срокът е прекомерно къс, а и би трябвало да имаме поради опциите си. Малка страна сме и не можем да се надскочим. Това, че тук се организират срещи и се приказва за България, е добра реклама за страната. Трябва да се има поради и че това председателство ни е първо, само че е и допустимо да е последно. Ако по тази ротационна система работи съюзът, идващото ще е след доста години, а до тогава ще има нови държави-членки, а и напълно несъмнено - и нови регламенти за самата ротация.
- Вие сте член на Съвета на старейшините към премиера. Каква е ролята ви, с какво помагате на България в този момент?
- Много порти са отворени пред мен с помощта на родословното ми дърво. Естествено, най-много в монархиите, а настрана от това и в международните политически и бизнес среди, само че досега нямам съответни задания.
През последните 73 година съм се старал и съм бил предан на българската идея. В интерес на истината този мой опит в дипломацията и интернационалните срещи е нещо, което заради годините ми малко хора имат.
По време на договарянията за нашето участие в НАТО и Европейски Съюз това, че притежавам 6-7 езика, улесняваше доста събеседниците ми. Затова имах навика първо да се срещам с всеки на четири очи и по-късно на пленарни срещи.
На 11 януари т.г. при разкриване на българското председателство на Европейски Съюз с ръководителя на Европейска комисия Юнкер и с еврокомисаря Московиси да вземем за пример си припомнихме този мой модус операнди. Спомням си по какъв начин по време на договарянията за участие в НАТО президентът Буш изпитваше огромна благосклонност към мен. При една от срещите ни напомни на държавния секретар Ръмсфелд и на военачалник Колин Пауъл, че с изключение на министър председател съм и цар...
Помня и срещата в Главната квартира на НАТО, отдадена особено на нашето участие в алианса. На излизане тогавашният общоприет секретар лорд Робъртсън ме поздрави гръмко, че не беше виждал сходна презентация и високо равнище на отговори, а ме питаха отново на няколко езика. Може би си спомняте, че при първото ми посещаване в Русия като министър председател президентът Путин реши да оглави съветската делегация, а не министър председателят Касянов.
Нещо, което приказва единствено за себе си. Начинът, по който ме посрещаха в кралствата, надали щеше да бъде същият, в случай че не съм цар въпреки всичко. И го споделям не за друго, а за гласността, която получаваше всяка среща, а това в последна сметка беше реклама за България. Дългите ми години работа в частния бранш и контактите ми на високо равнище в публичните политически кръгове в допълнение създаваха доверие в събеседника и това беше от изгода за страната. Президенти като Ширак и Буш имаха особено отношение към мен. Първият, тъй като съм и франкофон, а вторият, тъй като съм следвал във военна академия в Съединени американски щати.
- Да, не се случва постоянно цар да е министър председател...
- Медийната сензация, която провокирах, ставайки министър председател, не беше персонална изява, а оказа помощ България дълготрайно да бъде на първите страници в чужбина. Мисля, че без бомбастика и шумни изказвания си свърших работата като министър председател. До през днешния ден остава неповторимо явлението цар-премиер, както разказвам и в своята автобиографична книга. В далечна Камбоджа крал Сихамоний показа с мен, че има прилика с битието на татко му крал Сиханук. Миналата година посетих Китай на конгрес на Световната организация по туризъм и останах доста изумен от изключителното внимание на управляващите, което отново допринасяше за реклама на страната ни.
- Но към вашето присъединяване в този съвет не се шуми доста, нямаме визия с какво тъкмо се занимавате?
- И аз това се чудя на моменти - с какво съм зает. На разположение съм бил постоянно. Много хора даже ме питаха дали съм участвал на откриването на нашето европредседателство. За жал, би трябвало да кажа, че нищо не се загатна за наличието ми тогава. Не срещнах мнения и за конференцията, която с президента Росен Плевнелиев и Соломон Паси дадохме за задграничните публицисти, които отразяваха откриването на нашето председателство. Умишлено затъмнение беше, което мога да си обясня единствено с някакви комплекси.
- Да, и ние публицистите не успяхме да ви забележим в театъра...
- Не ще скрия, че мястото, което ми бяха отредили на концерта в Народния спектакъл, надали отговаряше на член на така наречен Борд на старейшините за председателството, без даже да загатвам и останалите ми “длъжности ”. И искрено казано, се засрамих, като видях погледите на някои от еврокомисарите, виждайки ме къде седнал съм! “Излагацията ” не беше за мен, тъй като на моята възраст и познавайки държанието си през толкоз десетилетия, където и да ме “пласират ”, си оставам еднакъв. Подобни гафове, даже според обикновени правила на протокола, са за сметка на страната. Сигурно комисарите и някои от посланиците в София, виждайки къде седнал съм, са си помислили, че не си почитаме историята. Негово Светейшество патриархът беше в една ложа, някогашните президенти - в друга, основният мюфтия и католическият екзарх - също в две обособени. Аз не съм ли в категорията на някогашен държавен глава? И не е въпросът за ложата, а за правилото. Можеше и до патриарха да ме настанят най-малко...
От друга страна, смятам, че съм имал принос за приемането на България.
Ако погледнем 60-ия празник на британската кралица Елизабет, седях ѝ отляво при съществуването на толкоз крале - в случай че бях единствено Сакскобургготски, някогашен министър председател, надали щях да заема това място. Защо е нужно да се срамим от нашата история? Нека погледнем Франция да вземем за пример, която през вековете е предходна през какви ли не режими, само че съумява да се гордее с всеки един от тях.
- Да ви попитам и за съседите ни, изключително Румъния, с която бяхме в “тандем ” за приемането ни в Европейски Съюз. Къде са те през днешния ден и какво е отношението на държавно управление и политически хайлайф към кралското семейство?
- Наскоро погребаха румънския крал Михай и видяхте отношението на управляващите към неговата персона и институцията, която въплъщава. Нима цар Борис е имал по-малко заслуги от крал Карол? Може би за някои хора разликата е в това, че аз поех немалкия риск да вземам участие непосредствено в нашата политика, а не да държа на позицията си на цар. Приех, както споделих и в книгата си, като се самопонижих. През годините съм взел участие в безчет публични срещи, церемонии, конференции, лекции, и все като някогашен държавен глава, само че очевидно тук има хора, които го не помнят, страдат от историческа амнезия. Човек не става по-малко републиканец, в случай че зачита предишното.
- Да се върнем към сегашното. Основен приоритет на българското председателство е присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. Вашето мнение?
- С географското си състояние България има специфичен коз. От едната страна е огромният комшия Турция, от друга - географската и историческата съгласуваност с Русия, а от трета - това, че сме страна - член на Европейски Съюз, е огромен плюс. Уверен съм, че нашите политици са наясно с това. В подтекста на нашето председателство, което е малко, и като си отчитаме опциите и силите, то Западните Балкани са превъзходен късмет за България като мост сред Изтока и Запада. Трябва да подкрепим нашите съседи на запад. Именно този късмет доста по-големи страни нямат.
- Продължават ли да ви търсят непознати политици и посланици?
- Да. Повечето посланици в София през последните 20 година идват на среща с мен като очевидец от времето преди и след комунизма и зачитайки персоналния ми опит в интернационалните тематики.
- Бихте ли се върнали в политиката?
- Наясно съм с рестриктивните мерки на възрастта си, само че съм направил и равносметка на това, което съм дал на България. Ето, към този момент не бях министър председател, когато при визитата си в България президентът на Италия Карло Чампи, а след него и Михаил Горбачов желаеха да ми гостуват във “Врана ”.
В този подтекст желая да ви кажа нещо, което не съм споделял до момента. Поради това, че дремя малко нощем, ми остават доста часове за четене. Имам табиет, като чета книги по модерна история и биографии на политици, преди да стартира, да ревизирам имената на хората, които се загатват в книгата. Рядко се случва да не срещна имена на персони, с които съм работил или познавам персонално. Това, че човек не шуми към себе си, не значи, че не съществува, както някои си показват.
- А следите ли политиката през днешния ден, свадите сред ръководещи и съпротива?
- Следя деликатно нашата политика с оглед, когато пътувам, да мога да изкажа някое разяснение или да отвръщам нападки по отношение на страната. От 2000 година пребивавам непрекъснато в България, само че ми прави усещане, когато сънародници ме питат къде пребивавам. Дали е, тъй като не се изричам като многознайник по всяка тематика и не подлагам на критика други, с цел да привличам внимание?
- Няма по какъв начин да пропусна най-нашумялата тематика тези дни - продажбата на ЧЕЗ. Замесено бе и вашето държавно управление, по време на което започва приватизацията. Как ще коментирате абсурда, раздрусал страната?
- Познавате ме и знаете, че не разясня по този начин преждевременно тематики, които са злободневни и толкоз доста “експерти ” се изричат ежечасно. Но видях, че тъкмо вашият вестник е опоменал цялостната фактология още от времето на моето държавно управление. Е, дано изчакаме малко, да се успокоят пристрастеностите и тогава може да приказваме повече по тематиката.
- Как ще коментирате спора сред президента и премиера? Не вреди ли това противоборство на имиджа на страната ни в чужбина?
- Вижте, доста от нещата, които ни тревожат тук, минават неусетно отвън нашите граници. Мирното общуване е желателно в политиката. Бих дал за образец Франция преди години. Президентът Митеран и министър председателят Ширак бяха от разнообразни политически сили. И техните взаимни връзки не се поясниха като война. Между висшите институции в страната връзките следва да са уравновесени. Погрешно е да се персонифицират институциите, би трябвало да се мисли за действието на всяка и е значимо да има сработване сред тях. То способства и за уважението на хората към самите институции.
Един образец. Всеки може да стигне до заключението какъв брой отдалечени са били политическите позиции на президента Георги Първанов и моите, когато бях министър председател, само че аз персонално, а и от негови изявления виждам, че сме постигнали нужното положително сработване в интерес на България. Аз поканих президента в Люксембург дружно да подпишем контракта за Европейски Съюз, а той на най-важната среща за приемането ни в НАТО в Истанбул през 2004 година ми даде думата да приказвам вместо него, което впечатли делегатите.
- Да ви върна на политиката в България - една от най-болните тематики е битката с корупцията. Защо все не се оправяме?
- Толкова се приказва за корупция у нас. По-новите страни в Европейски Съюз като нашата имат интерес да се стараят да не бъдат упреквани в тази сфера или още по-добре - да не даваме мотив. За страдание, установявам какъв брой кавги има и в страни от Европейски Съюз, които добре познавам. Не е единствено България.
- Темата за царските парцели замря в последно време, само че кажете какво се случва - ще има ли съглашение сред вас и страната? Или ще се написа закон?
- Наистина се надявах да пропуснете този въпрос... Към днешна дата няма съглашение. Темата “Имотите на Симеон ” беше умишлена агитация в дадени медии, която стартира неслучайно незабавно след края на мандата на моето държавно управление. Аз не съм пристигнал, с цел да си “взема ” парцелите, както се внушава, тъй като съм живял 55 година без тях, само че не преставам да считам, че законът важи за всички.
Явно гледането в непознатата паница се практикува интензивно у нас. България е пълновръстен член на Европейски Съюз, където частната благосъстоятелност е неприкосновена. Откровено да си го кажа, сагата към този момент стана досадна и съм погнусен от обстановката, в която съм не по моя воля подложен. Не е било допустимо да ме обвинят в далавери или други неточни финансови покупко-продажби. Единственият метод да ме очернят е акцията за парцелите. Като че ли на никой различен български жител не е реституирано принудително отнетото бащино имущество. Тази тематика към момента продължава да се дискутира с една и съща цел. Нежеланието или неналичието на воля да се завърши този неестествен “казус ” от страна на виновните институции надълбоко ме разочарова. /24chasa.bg
Нека изчакаме да се укротят пристрастеностите и тогава можем да приказваме повече за ЧЕЗ, споделя експремиерът
Между висшите институции в страната връзките следва да са уравновесени - персонификацията е неточност. Сработването сред тях способства и за уважението на хората към самите институции
Сагата с парцелите ми към този момент стана досадна и съм погнусен от обстановката, в която съм подложен не по моя воля. Не е било допустимо да ме обвинят в далавери или други неточни финансови покупко-продажби - единственият метод да ме очернят е акцията за парцелите
Без бомбастика и шумни изказвания си свърших работата като министър председател
Понеже притежавам 6-7 езика, при договарянията за Европейски Съюз и НАТО първо се виждах на 4 очи с всеки събеседник, след това на пленарните срещи
С географското си състояние България има специфичен коз - Западните Балкани са превъзходен късмет за страната ни като мост сред Изтока и Запада
Аз поех немалкия риск да вземам участие непосредствено в политиката, а не да държа на позицията си на цар - самопонижих се
- Ваше Величество, близо два месеца след старта на българското европредседателство кажете по какъв начин се оправяме до този миг?
- Не обичам да давам оценки. Едва ли може да имаме огромни упования, тъй като срокът е прекомерно къс, а и би трябвало да имаме поради опциите си. Малка страна сме и не можем да се надскочим. Това, че тук се организират срещи и се приказва за България, е добра реклама за страната. Трябва да се има поради и че това председателство ни е първо, само че е и допустимо да е последно. Ако по тази ротационна система работи съюзът, идващото ще е след доста години, а до тогава ще има нови държави-членки, а и напълно несъмнено - и нови регламенти за самата ротация.
- Вие сте член на Съвета на старейшините към премиера. Каква е ролята ви, с какво помагате на България в този момент?
- Много порти са отворени пред мен с помощта на родословното ми дърво. Естествено, най-много в монархиите, а настрана от това и в международните политически и бизнес среди, само че досега нямам съответни задания.
През последните 73 година съм се старал и съм бил предан на българската идея. В интерес на истината този мой опит в дипломацията и интернационалните срещи е нещо, което заради годините ми малко хора имат.
По време на договарянията за нашето участие в НАТО и Европейски Съюз това, че притежавам 6-7 езика, улесняваше доста събеседниците ми. Затова имах навика първо да се срещам с всеки на четири очи и по-късно на пленарни срещи.
На 11 януари т.г. при разкриване на българското председателство на Европейски Съюз с ръководителя на Европейска комисия Юнкер и с еврокомисаря Московиси да вземем за пример си припомнихме този мой модус операнди. Спомням си по какъв начин по време на договарянията за участие в НАТО президентът Буш изпитваше огромна благосклонност към мен. При една от срещите ни напомни на държавния секретар Ръмсфелд и на военачалник Колин Пауъл, че с изключение на министър председател съм и цар...
Помня и срещата в Главната квартира на НАТО, отдадена особено на нашето участие в алианса. На излизане тогавашният общоприет секретар лорд Робъртсън ме поздрави гръмко, че не беше виждал сходна презентация и високо равнище на отговори, а ме питаха отново на няколко езика. Може би си спомняте, че при първото ми посещаване в Русия като министър председател президентът Путин реши да оглави съветската делегация, а не министър председателят Касянов.
Нещо, което приказва единствено за себе си. Начинът, по който ме посрещаха в кралствата, надали щеше да бъде същият, в случай че не съм цар въпреки всичко. И го споделям не за друго, а за гласността, която получаваше всяка среща, а това в последна сметка беше реклама за България. Дългите ми години работа в частния бранш и контактите ми на високо равнище в публичните политически кръгове в допълнение създаваха доверие в събеседника и това беше от изгода за страната. Президенти като Ширак и Буш имаха особено отношение към мен. Първият, тъй като съм и франкофон, а вторият, тъй като съм следвал във военна академия в Съединени американски щати.
- Да, не се случва постоянно цар да е министър председател...
- Медийната сензация, която провокирах, ставайки министър председател, не беше персонална изява, а оказа помощ България дълготрайно да бъде на първите страници в чужбина. Мисля, че без бомбастика и шумни изказвания си свърших работата като министър председател. До през днешния ден остава неповторимо явлението цар-премиер, както разказвам и в своята автобиографична книга. В далечна Камбоджа крал Сихамоний показа с мен, че има прилика с битието на татко му крал Сиханук. Миналата година посетих Китай на конгрес на Световната организация по туризъм и останах доста изумен от изключителното внимание на управляващите, което отново допринасяше за реклама на страната ни.
- Но към вашето присъединяване в този съвет не се шуми доста, нямаме визия с какво тъкмо се занимавате?
- И аз това се чудя на моменти - с какво съм зает. На разположение съм бил постоянно. Много хора даже ме питаха дали съм участвал на откриването на нашето европредседателство. За жал, би трябвало да кажа, че нищо не се загатна за наличието ми тогава. Не срещнах мнения и за конференцията, която с президента Росен Плевнелиев и Соломон Паси дадохме за задграничните публицисти, които отразяваха откриването на нашето председателство. Умишлено затъмнение беше, което мога да си обясня единствено с някакви комплекси.
- Да, и ние публицистите не успяхме да ви забележим в театъра...
- Не ще скрия, че мястото, което ми бяха отредили на концерта в Народния спектакъл, надали отговаряше на член на така наречен Борд на старейшините за председателството, без даже да загатвам и останалите ми “длъжности ”. И искрено казано, се засрамих, като видях погледите на някои от еврокомисарите, виждайки ме къде седнал съм! “Излагацията ” не беше за мен, тъй като на моята възраст и познавайки държанието си през толкоз десетилетия, където и да ме “пласират ”, си оставам еднакъв. Подобни гафове, даже според обикновени правила на протокола, са за сметка на страната. Сигурно комисарите и някои от посланиците в София, виждайки къде седнал съм, са си помислили, че не си почитаме историята. Негово Светейшество патриархът беше в една ложа, някогашните президенти - в друга, основният мюфтия и католическият екзарх - също в две обособени. Аз не съм ли в категорията на някогашен държавен глава? И не е въпросът за ложата, а за правилото. Можеше и до патриарха да ме настанят най-малко...
От друга страна, смятам, че съм имал принос за приемането на България.
Ако погледнем 60-ия празник на британската кралица Елизабет, седях ѝ отляво при съществуването на толкоз крале - в случай че бях единствено Сакскобургготски, някогашен министър председател, надали щях да заема това място. Защо е нужно да се срамим от нашата история? Нека погледнем Франция да вземем за пример, която през вековете е предходна през какви ли не режими, само че съумява да се гордее с всеки един от тях.
- Да ви попитам и за съседите ни, изключително Румъния, с която бяхме в “тандем ” за приемането ни в Европейски Съюз. Къде са те през днешния ден и какво е отношението на държавно управление и политически хайлайф към кралското семейство?
- Наскоро погребаха румънския крал Михай и видяхте отношението на управляващите към неговата персона и институцията, която въплъщава. Нима цар Борис е имал по-малко заслуги от крал Карол? Може би за някои хора разликата е в това, че аз поех немалкия риск да вземам участие непосредствено в нашата политика, а не да държа на позицията си на цар. Приех, както споделих и в книгата си, като се самопонижих. През годините съм взел участие в безчет публични срещи, церемонии, конференции, лекции, и все като някогашен държавен глава, само че очевидно тук има хора, които го не помнят, страдат от историческа амнезия. Човек не става по-малко републиканец, в случай че зачита предишното.
- Да се върнем към сегашното. Основен приоритет на българското председателство е присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. Вашето мнение?
- С географското си състояние България има специфичен коз. От едната страна е огромният комшия Турция, от друга - географската и историческата съгласуваност с Русия, а от трета - това, че сме страна - член на Европейски Съюз, е огромен плюс. Уверен съм, че нашите политици са наясно с това. В подтекста на нашето председателство, което е малко, и като си отчитаме опциите и силите, то Западните Балкани са превъзходен късмет за България като мост сред Изтока и Запада. Трябва да подкрепим нашите съседи на запад. Именно този късмет доста по-големи страни нямат.
- Продължават ли да ви търсят непознати политици и посланици?
- Да. Повечето посланици в София през последните 20 година идват на среща с мен като очевидец от времето преди и след комунизма и зачитайки персоналния ми опит в интернационалните тематики.
- Бихте ли се върнали в политиката?
- Наясно съм с рестриктивните мерки на възрастта си, само че съм направил и равносметка на това, което съм дал на България. Ето, към този момент не бях министър председател, когато при визитата си в България президентът на Италия Карло Чампи, а след него и Михаил Горбачов желаеха да ми гостуват във “Врана ”.
В този подтекст желая да ви кажа нещо, което не съм споделял до момента. Поради това, че дремя малко нощем, ми остават доста часове за четене. Имам табиет, като чета книги по модерна история и биографии на политици, преди да стартира, да ревизирам имената на хората, които се загатват в книгата. Рядко се случва да не срещна имена на персони, с които съм работил или познавам персонално. Това, че човек не шуми към себе си, не значи, че не съществува, както някои си показват.
- А следите ли политиката през днешния ден, свадите сред ръководещи и съпротива?
- Следя деликатно нашата политика с оглед, когато пътувам, да мога да изкажа някое разяснение или да отвръщам нападки по отношение на страната. От 2000 година пребивавам непрекъснато в България, само че ми прави усещане, когато сънародници ме питат къде пребивавам. Дали е, тъй като не се изричам като многознайник по всяка тематика и не подлагам на критика други, с цел да привличам внимание?
- Няма по какъв начин да пропусна най-нашумялата тематика тези дни - продажбата на ЧЕЗ. Замесено бе и вашето държавно управление, по време на което започва приватизацията. Как ще коментирате абсурда, раздрусал страната?
- Познавате ме и знаете, че не разясня по този начин преждевременно тематики, които са злободневни и толкоз доста “експерти ” се изричат ежечасно. Но видях, че тъкмо вашият вестник е опоменал цялостната фактология още от времето на моето държавно управление. Е, дано изчакаме малко, да се успокоят пристрастеностите и тогава може да приказваме повече по тематиката.
- Как ще коментирате спора сред президента и премиера? Не вреди ли това противоборство на имиджа на страната ни в чужбина?
- Вижте, доста от нещата, които ни тревожат тук, минават неусетно отвън нашите граници. Мирното общуване е желателно в политиката. Бих дал за образец Франция преди години. Президентът Митеран и министър председателят Ширак бяха от разнообразни политически сили. И техните взаимни връзки не се поясниха като война. Между висшите институции в страната връзките следва да са уравновесени. Погрешно е да се персонифицират институциите, би трябвало да се мисли за действието на всяка и е значимо да има сработване сред тях. То способства и за уважението на хората към самите институции.
Един образец. Всеки може да стигне до заключението какъв брой отдалечени са били политическите позиции на президента Георги Първанов и моите, когато бях министър председател, само че аз персонално, а и от негови изявления виждам, че сме постигнали нужното положително сработване в интерес на България. Аз поканих президента в Люксембург дружно да подпишем контракта за Европейски Съюз, а той на най-важната среща за приемането ни в НАТО в Истанбул през 2004 година ми даде думата да приказвам вместо него, което впечатли делегатите.
- Да ви върна на политиката в България - една от най-болните тематики е битката с корупцията. Защо все не се оправяме?
- Толкова се приказва за корупция у нас. По-новите страни в Европейски Съюз като нашата имат интерес да се стараят да не бъдат упреквани в тази сфера или още по-добре - да не даваме мотив. За страдание, установявам какъв брой кавги има и в страни от Европейски Съюз, които добре познавам. Не е единствено България.
- Темата за царските парцели замря в последно време, само че кажете какво се случва - ще има ли съглашение сред вас и страната? Или ще се написа закон?
- Наистина се надявах да пропуснете този въпрос... Към днешна дата няма съглашение. Темата “Имотите на Симеон ” беше умишлена агитация в дадени медии, която стартира неслучайно незабавно след края на мандата на моето държавно управление. Аз не съм пристигнал, с цел да си “взема ” парцелите, както се внушава, тъй като съм живял 55 година без тях, само че не преставам да считам, че законът важи за всички.
Явно гледането в непознатата паница се практикува интензивно у нас. България е пълновръстен член на Европейски Съюз, където частната благосъстоятелност е неприкосновена. Откровено да си го кажа, сагата към този момент стана досадна и съм погнусен от обстановката, в която съм не по моя воля подложен. Не е било допустимо да ме обвинят в далавери или други неточни финансови покупко-продажби. Единственият метод да ме очернят е акцията за парцелите. Като че ли на никой различен български жител не е реституирано принудително отнетото бащино имущество. Тази тематика към момента продължава да се дискутира с една и съща цел. Нежеланието или неналичието на воля да се завърши този неестествен “казус ” от страна на виновните институции надълбоко ме разочарова. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ