"Нос", опера в три действия от Дмитрий Шостакович
Музика: Дмитрий Шостакович
Либрето: Дмитрий Шостакович, Евгений Замятин, Александър Прейс, по едноименната повест на Николай Василиевич Гогол
Премиера: 18 януари 1930 година
Действащи лица:
• Платон Ковальов, колежански контрольор – баритон
• Иван Яковлевич, бръснар – бас
• Прасковя Осиповна, негова жена – сопран
• Квартален надзорник – тенор
• Иван, прислужник на Ковальов – тенор
• Нос – бас
• Редактор – баритон
• Ярижкин, другар на Ковальов – тенор
• Лекар – баритон
• Търговка – сопран
• Александра Подточина – мецосопран
• Дъщерята на Подточина – сопран
Място и време на действието: 30-те години на ХХ век
Първо деяние
Прасковя Осиповна, дамата на бръснаря Иван Яковлевич, вади прясно изпечения самун, ароматът му раздразва апетита ѝ и тя го разчупва. Но смут! В хляба намира нос, човешки нос! Прасковя Осиповна е обхваната от гняв. Тя мисли, че мъжът ѝ по нехайство, като е бръснал някой от клиентите си, му е отрязал носа. Извън себе си от яд и отвращение, тя прогонва на открито Иван Яковлевич дружно с отрязания нос.
Обхванат от мощен боязън, Иван Яковлевич върви по крайбрежната улица. В ръката си той държи завития в забрадка нос и дебне подобаващ миг, с цел да се отърве от злокобния си багаж, само че не съумява да направи нищо. Всички познати, които го срещат на улицата, със угриженост гледат унилия му тип. Когато схващат защо става дума, те пожелават на Иван Яковлевич да изхвърли вързопчето с носа. Бръснарят изпада в същински смут, когато пред него изниква кварталният надзорник.
Колежанският контрольор Платон Ковальов блажено спи в квартирата си. Слугата му Иван с почитание слуша ритмичното хъркане на господаря си, създаден в майор. Хъркането стопира и Ковальов по халат влиза, с цел да направи тоалета си. Днес той е в отлично въодушевление. Не се смущава даже и от смъденето на носа и мисли, че му е излязла някаква пъпка. Той поисква огледало от Иван и когато се поглежда, не може да повярва на очите си, носът му е липсващ. Той няма нос! Това е невероятно! И въпреки всичко вместо нос се вижда някакво " неуместно празно място ". Като схваща, че това не е сън, Ковальов се облича бързо и като крие лицето си с ръка, бегом се насочва към полицейския сектор. Носът му би трябвало неотложно да бъде открит.
Ковальов е пристигнал на литургията в Казанския събор. Между идващите богомолци той внезапно вижда значимо пристъпващ консултант. Ковальов е изумен: в него той открива своя нос. Внимателно се доближава към значимата персона, само че не се взема решение да го заприказва. Най-сетне събира кураж и страхливо помолва съветника да му върне носа. Получава обаче цялостно отвращение и отменяне, след което съветникът изчезва измежду богомолците.
Второ деяние
Платон Ковальов не е съумял да открие основния полицейски шеф и в този момент взема решение, че единственият метод да откри изгубения си нос е да даде съобщение във вестника. Той влиза в редакцията, където има прекалено много хора: един прислужник на графиня, който дава съобщение за изгубено куче, няколко портиери, изпратени по разнообразни мотиви и други Идва ред на Ковальов. Редакторът обаче просто не може да разбере какво съобщение желае да даде възбуденият клиент. Като няма различен метод да убеди редактора, Ковальов махва превръзката от лицето си и демонстрира " глупавото празно място " на носа си. Всички присъстващи са изумени! Но за огромна изненада редакторът отхвърля да помести такова съобщение. На всички молби той отхвърля общително и твърдо. Отчаян, Ковальов заобикаля на открито. Всички разясняват невероятното събитие, на което са станали очевидци.
Иван, прислужникът на Ковальов, е останал самичък в къщи и си свири на балалайка. Връща се обезвереният колежански контрольор. Той още не може да повярва, че носът му е липсващ. Внезапно го обгръща мисълта: ами в случай че всичко е било сън. Бързо взима огледалото и се поглежда. Уви, това не е сън, а горчива истина.
Трето деяние
Станцията на пощенските коли. Кварталният надзорник е довел цялостен взвод служители на реда на станцията на дилижанса и им дава последните си директиви къде и по какъв начин да търсят изчезналия нос на колежанския контрольор. Към станцията се насочат доста пасажери, други излизат от нея. Полицаите се вглеждат деликатно в лицата на всички идващи и заминаващи пасажери. Тук е пристигнала една остаряла девойка, край нея минава уплашен господин с жена си. Но незнайният грабител на непознатия нос не се появява. Настава раздвижване при идването на продавачка на хлебчета, само че по-късно идва още по-тягостна отмалялост. Кочияшът се качва на дилижанса и дръпва юздите. В този момент бегом се приближава до дилижанса един консултант. Екват крясъци: " Ето го ". Кварталният и служителите на реда се впускат след съветника, който се пробва да избяга, само че остарялата девойка му препречва пътя. Всички се нахвърлят върху него. Когато се разпръскват, виждат в ръцете на остарялата девойка изчезналия нос. Доволен, кварталният надзорник завива в забрадка носа, и се запътва към дома на Ковальов.
Радостта на Платон Ковальов е безгранична, когато кварталният надзорник му донася носа. Той му изрича своята дълбока признателност. Веднага сяда пред огледалото и с огромно неспокойствие слага носа на мястото му. Но носът не се задържа. Ковальов настойчиво прави опити да го закрепи, само че всичко е на вятъра. Носът не се задържа.
Отчаянието е обхванало изцяло Ковальов. Внезапно му идва избавителна концепция. Може би носът би трябвало да се сложи от доктор. Той незабавно праща да повикат доктора. Идва лекарят и деликатно оглежда мястото, дето по-рано е бил носът, и самия нос. Макар иронично, поучава пациента си: или да остави всичко на въздействието на природата, или най-добре да постави носа в стъкленица със алкохол. Докторът си отива, а Ковальов продължава опитите да залепи носа си. Неочаквано при него идва приятелят му Ярижкин и заварва Ковальов без превръзката на носа. Заинтересуван, Ярижкин пита нещастния майор по какъв начин е станало това. Разказвайки, Ковальов е осенен от нова мисъл: отговорна за всичко е щабс-капитаншата Подточина, която е предиздвикала някоя вълшебница да му отмъсти за отхвърли му да се ожени за щерка ѝ. Ковальов и Ярижкин вземат решение да напишат писмо на Подточина.
Подточина и щерка ѝ играят на карти, Иван, прислужникът на Ковальов, донася писмото на господаря си. Двете дами са възмутени от известието, че колежанският контрольор ги упреква за нещастието си. Те изпращат отговор, с който изрично отхвърлят обвиняванията. Подточина обаче прибавя, че в случай че Ковальов се ожени за щерка ѝ, то тя е подготвена да му елементарни. След като Ковальов получава отговора, отсича: " Не, тя не е отговорна! "
Слухът за невероятната история на изчезналия нос е провокирал необятен интерес измежду петербургското общество. Голям брой любопитни дами и господа са се събрали на Невския проспект и чакат с неспокойствие последните вести. Говори се, че изчезналият нос се разхожда из Петербург. Едни споделят, че са го видели на Невския проспект, други в разнообразни магазини. В това време един значим господин оповестява, че преди малко е видял носът да се разхожда в Лятната градина. Тълпата от любопитни незабавно се насочва натам. Тук е пристигнал и персийския принц Хозрев Мирза, който също е показал интерес към невероятното събитие. Полицията съумява с тъга да възвърне реда. Дотичва щастливият Ковальов – носът му е заел своето място. Той поздравява всички познати, които беседват общително с него, като че ли нищо не е било. Среща го Подточина дружно с щерка си и му споделя, че е подготвена да му даде щерка си за жена. Но Ковальов не счита да се дами.
По обявата работи: Росица Михова
Либрето: Дмитрий Шостакович, Евгений Замятин, Александър Прейс, по едноименната повест на Николай Василиевич Гогол
Премиера: 18 януари 1930 година
Действащи лица:
• Платон Ковальов, колежански контрольор – баритон
• Иван Яковлевич, бръснар – бас
• Прасковя Осиповна, негова жена – сопран
• Квартален надзорник – тенор
• Иван, прислужник на Ковальов – тенор
• Нос – бас
• Редактор – баритон
• Ярижкин, другар на Ковальов – тенор
• Лекар – баритон
• Търговка – сопран
• Александра Подточина – мецосопран
• Дъщерята на Подточина – сопран
Място и време на действието: 30-те години на ХХ век
Първо деяние
Прасковя Осиповна, дамата на бръснаря Иван Яковлевич, вади прясно изпечения самун, ароматът му раздразва апетита ѝ и тя го разчупва. Но смут! В хляба намира нос, човешки нос! Прасковя Осиповна е обхваната от гняв. Тя мисли, че мъжът ѝ по нехайство, като е бръснал някой от клиентите си, му е отрязал носа. Извън себе си от яд и отвращение, тя прогонва на открито Иван Яковлевич дружно с отрязания нос.
Обхванат от мощен боязън, Иван Яковлевич върви по крайбрежната улица. В ръката си той държи завития в забрадка нос и дебне подобаващ миг, с цел да се отърве от злокобния си багаж, само че не съумява да направи нищо. Всички познати, които го срещат на улицата, със угриженост гледат унилия му тип. Когато схващат защо става дума, те пожелават на Иван Яковлевич да изхвърли вързопчето с носа. Бръснарят изпада в същински смут, когато пред него изниква кварталният надзорник.
Колежанският контрольор Платон Ковальов блажено спи в квартирата си. Слугата му Иван с почитание слуша ритмичното хъркане на господаря си, създаден в майор. Хъркането стопира и Ковальов по халат влиза, с цел да направи тоалета си. Днес той е в отлично въодушевление. Не се смущава даже и от смъденето на носа и мисли, че му е излязла някаква пъпка. Той поисква огледало от Иван и когато се поглежда, не може да повярва на очите си, носът му е липсващ. Той няма нос! Това е невероятно! И въпреки всичко вместо нос се вижда някакво " неуместно празно място ". Като схваща, че това не е сън, Ковальов се облича бързо и като крие лицето си с ръка, бегом се насочва към полицейския сектор. Носът му би трябвало неотложно да бъде открит.
Ковальов е пристигнал на литургията в Казанския събор. Между идващите богомолци той внезапно вижда значимо пристъпващ консултант. Ковальов е изумен: в него той открива своя нос. Внимателно се доближава към значимата персона, само че не се взема решение да го заприказва. Най-сетне събира кураж и страхливо помолва съветника да му върне носа. Получава обаче цялостно отвращение и отменяне, след което съветникът изчезва измежду богомолците.
Второ деяние
Платон Ковальов не е съумял да открие основния полицейски шеф и в този момент взема решение, че единственият метод да откри изгубения си нос е да даде съобщение във вестника. Той влиза в редакцията, където има прекалено много хора: един прислужник на графиня, който дава съобщение за изгубено куче, няколко портиери, изпратени по разнообразни мотиви и други Идва ред на Ковальов. Редакторът обаче просто не може да разбере какво съобщение желае да даде възбуденият клиент. Като няма различен метод да убеди редактора, Ковальов махва превръзката от лицето си и демонстрира " глупавото празно място " на носа си. Всички присъстващи са изумени! Но за огромна изненада редакторът отхвърля да помести такова съобщение. На всички молби той отхвърля общително и твърдо. Отчаян, Ковальов заобикаля на открито. Всички разясняват невероятното събитие, на което са станали очевидци.
Иван, прислужникът на Ковальов, е останал самичък в къщи и си свири на балалайка. Връща се обезвереният колежански контрольор. Той още не може да повярва, че носът му е липсващ. Внезапно го обгръща мисълта: ами в случай че всичко е било сън. Бързо взима огледалото и се поглежда. Уви, това не е сън, а горчива истина.
Трето деяние
Станцията на пощенските коли. Кварталният надзорник е довел цялостен взвод служители на реда на станцията на дилижанса и им дава последните си директиви къде и по какъв начин да търсят изчезналия нос на колежанския контрольор. Към станцията се насочат доста пасажери, други излизат от нея. Полицаите се вглеждат деликатно в лицата на всички идващи и заминаващи пасажери. Тук е пристигнала една остаряла девойка, край нея минава уплашен господин с жена си. Но незнайният грабител на непознатия нос не се появява. Настава раздвижване при идването на продавачка на хлебчета, само че по-късно идва още по-тягостна отмалялост. Кочияшът се качва на дилижанса и дръпва юздите. В този момент бегом се приближава до дилижанса един консултант. Екват крясъци: " Ето го ". Кварталният и служителите на реда се впускат след съветника, който се пробва да избяга, само че остарялата девойка му препречва пътя. Всички се нахвърлят върху него. Когато се разпръскват, виждат в ръцете на остарялата девойка изчезналия нос. Доволен, кварталният надзорник завива в забрадка носа, и се запътва към дома на Ковальов.
Радостта на Платон Ковальов е безгранична, когато кварталният надзорник му донася носа. Той му изрича своята дълбока признателност. Веднага сяда пред огледалото и с огромно неспокойствие слага носа на мястото му. Но носът не се задържа. Ковальов настойчиво прави опити да го закрепи, само че всичко е на вятъра. Носът не се задържа.
Отчаянието е обхванало изцяло Ковальов. Внезапно му идва избавителна концепция. Може би носът би трябвало да се сложи от доктор. Той незабавно праща да повикат доктора. Идва лекарят и деликатно оглежда мястото, дето по-рано е бил носът, и самия нос. Макар иронично, поучава пациента си: или да остави всичко на въздействието на природата, или най-добре да постави носа в стъкленица със алкохол. Докторът си отива, а Ковальов продължава опитите да залепи носа си. Неочаквано при него идва приятелят му Ярижкин и заварва Ковальов без превръзката на носа. Заинтересуван, Ярижкин пита нещастния майор по какъв начин е станало това. Разказвайки, Ковальов е осенен от нова мисъл: отговорна за всичко е щабс-капитаншата Подточина, която е предиздвикала някоя вълшебница да му отмъсти за отхвърли му да се ожени за щерка ѝ. Ковальов и Ярижкин вземат решение да напишат писмо на Подточина.
Подточина и щерка ѝ играят на карти, Иван, прислужникът на Ковальов, донася писмото на господаря си. Двете дами са възмутени от известието, че колежанският контрольор ги упреква за нещастието си. Те изпращат отговор, с който изрично отхвърлят обвиняванията. Подточина обаче прибавя, че в случай че Ковальов се ожени за щерка ѝ, то тя е подготвена да му елементарни. След като Ковальов получава отговора, отсича: " Не, тя не е отговорна! "
Слухът за невероятната история на изчезналия нос е провокирал необятен интерес измежду петербургското общество. Голям брой любопитни дами и господа са се събрали на Невския проспект и чакат с неспокойствие последните вести. Говори се, че изчезналият нос се разхожда из Петербург. Едни споделят, че са го видели на Невския проспект, други в разнообразни магазини. В това време един значим господин оповестява, че преди малко е видял носът да се разхожда в Лятната градина. Тълпата от любопитни незабавно се насочва натам. Тук е пристигнал и персийския принц Хозрев Мирза, който също е показал интерес към невероятното събитие. Полицията съумява с тъга да възвърне реда. Дотичва щастливият Ковальов – носът му е заел своето място. Той поздравява всички познати, които беседват общително с него, като че ли нищо не е било. Среща го Подточина дружно с щерка си и му споделя, че е подготвена да му даде щерка си за жена. Но Ковальов не счита да се дами.
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ