Стенописите в тракийската гробница в Александрово са уникални и без паралели в Европа
Музеят на тракийското изкуство в село Александрово, построен с японска финансова помощ, беше открит през 2009 година в наличието на принц Акишино и неговата брачна половинка.
Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста околност на към 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически монументи от разнообразни столетия. Във всички направления покрайнините на височината "Хасара " ( "Коруджиевското кале ") са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой в този момент е 21. Повечето са потърпевши в друга степен от иманярски нападения, като някои са съвсем заличени.
Името на село Александрово става известно в края на 2000 година, когато в могила край него е открита тракийска гробница със фрески от IV в. прочие Хр. Цялостното археологическо изследване на гробницата е приключено през есента на 2003 година. На към 90 м на изток от тази могила, в гората по ската на височината, има втора - доста по-малка, върху която личат голям брой иманярски ровове.
През декември 2000 година в могилата “Рошавата чука” край с. Александрово екип от археолози, управителен от доктор Георги Китов, откри неповторимата тракийска гробница. Могилата се намира в непосредствена непосредственост до селото и се откроява на фона на покрайнината като красиво нагорнище. От източната ѝ външна страна стартира кулоар, който минава поредно в правоъгълно и кръгло помещение.
През май 2009 година отвори порти Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи ", в който е ситуирано тъкмо копие на намиращата се в непосредствена непосредственост Александровска гробница. Културното завещание на траките в районен обсег е показано посредством движими монументи на културата от интервала на късно желязната ера (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се срещнат и с най-забележителните археологически монументи в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде забелязано златно богатство, датирано към 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от него, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.
Пред археолозите тогава се открива едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с необикновено добре непокътнати фрески. Още първият оглед демонстрира, че художествената декорация е неповторима, без паралели измежду откритите до момента уреди от сходен вид. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.
Българският археолог Георги Китов откри край Александрово ограбена гробница на тракийски държател. Тя има кулоар, дълъг 10 м, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. Въпреки че скъпоценностите са изчезнали, откритието е доста и носи нови сведения за метода на живот и културата на траките. Това е третата разкрита досега антична гробница в България и Европа, която има фрески. Първата е широкоизвестната Казанлъшка гробница, втората е тази в могилата Оструша.
В гробницата в Александрово са изобразени най-вече ловни подиуми. Специалистите я датират към 4 век пр.н.е., което значи, че е на възрастта на Казанлъшката, или малко по-стара. Към момента самата тя не е туристически обект, защото предстоят процедури като по-детайлно изследване и консурвация.
Стенописите от гробницата в с. Александрово са дело на ловък художник, владеещ прелестно техниката на живописта и познаващ в елементи тракийската реалност. Те се отличават радикално от познатите ни фрески от гробницата в Казанлък, изпълнени в присъщия за епохата на елинизма жанр, при който боговете се изобразявали като хора, а хората - съвършени и красиви, като богове.
Персонажите от Александрово са разнообразни. Наред с конниците, виждаме невъзпитан колос да атакува доблестен елен, въоръжен единствено с крив тракийски нож. Гол тулуп посича глиган. Кучета стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на същински, живи същества, взети от действителния свят.
Живописта от гробницата е скъп източник за реорганизация на тракийската реалност. Тя носи внушителна по размер информация в региона на облеклото, снаряжението и въоръжението на античните траки, както и за похватите, прилагани при потреблението на другите оръжия, в пердах и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкри нови, незнайни до момента, детайлности от изображенията, които ще добавят насъбраната до момента информация.
Гробницата в Александрово е издигната през втората половина на IV в. прочие Хр. Предназначението ѝ е било да даде финален подслон на някой от тракийските владетели, чието име остава загадка за нас. Със своите архитектура и фрески тя е един от бисерите на тракийското културно завещание по нашите земи.
Музеейният център на Тракийското изкуство в с. Александрово работи всеки ден от вторник до неделя. Тук може да се научи доста, тъй като географското състояние на Древна Тракия постоянно я е превръщало в мост сред Изтока и Запада, Севера и Юга. Многобройни племена и нации прекосявали през този натурален кръстопът и траките били принудени непрестанно да се борят, с цел да пазят земите си.
В пантеона на траките властвала Великата Богиня-Майка. Отделните племена й давали разнообразни имена: Бендида, Зеринтия. Гърците я наричали Артемида, Хекта, Афродита.
Както множеството антични нации, по този начин и траките не можели да си обяснят естествените феномени. Почитали като свещени скали, пещери, лековити извори... Смятали, че те са населявани от божества, на които се молели, принасяли блага, строили светилища...
Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста околност на към 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически монументи от разнообразни столетия. Във всички направления покрайнините на височината "Хасара " ( "Коруджиевското кале ") са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой в този момент е 21. Повечето са потърпевши в друга степен от иманярски нападения, като някои са съвсем заличени.
Името на село Александрово става известно в края на 2000 година, когато в могила край него е открита тракийска гробница със фрески от IV в. прочие Хр. Цялостното археологическо изследване на гробницата е приключено през есента на 2003 година. На към 90 м на изток от тази могила, в гората по ската на височината, има втора - доста по-малка, върху която личат голям брой иманярски ровове.
През декември 2000 година в могилата “Рошавата чука” край с. Александрово екип от археолози, управителен от доктор Георги Китов, откри неповторимата тракийска гробница. Могилата се намира в непосредствена непосредственост до селото и се откроява на фона на покрайнината като красиво нагорнище. От източната ѝ външна страна стартира кулоар, който минава поредно в правоъгълно и кръгло помещение.
През май 2009 година отвори порти Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи ", в който е ситуирано тъкмо копие на намиращата се в непосредствена непосредственост Александровска гробница. Културното завещание на траките в районен обсег е показано посредством движими монументи на културата от интервала на късно желязната ера (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се срещнат и с най-забележителните археологически монументи в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде забелязано златно богатство, датирано към 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от него, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.
Пред археолозите тогава се открива едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с необикновено добре непокътнати фрески. Още първият оглед демонстрира, че художествената декорация е неповторима, без паралели измежду откритите до момента уреди от сходен вид. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.
Българският археолог Георги Китов откри край Александрово ограбена гробница на тракийски държател. Тя има кулоар, дълъг 10 м, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. Въпреки че скъпоценностите са изчезнали, откритието е доста и носи нови сведения за метода на живот и културата на траките. Това е третата разкрита досега антична гробница в България и Европа, която има фрески. Първата е широкоизвестната Казанлъшка гробница, втората е тази в могилата Оструша.
В гробницата в Александрово са изобразени най-вече ловни подиуми. Специалистите я датират към 4 век пр.н.е., което значи, че е на възрастта на Казанлъшката, или малко по-стара. Към момента самата тя не е туристически обект, защото предстоят процедури като по-детайлно изследване и консурвация.
Стенописите от гробницата в с. Александрово са дело на ловък художник, владеещ прелестно техниката на живописта и познаващ в елементи тракийската реалност. Те се отличават радикално от познатите ни фрески от гробницата в Казанлък, изпълнени в присъщия за епохата на елинизма жанр, при който боговете се изобразявали като хора, а хората - съвършени и красиви, като богове.
Персонажите от Александрово са разнообразни. Наред с конниците, виждаме невъзпитан колос да атакува доблестен елен, въоръжен единствено с крив тракийски нож. Гол тулуп посича глиган. Кучета стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на същински, живи същества, взети от действителния свят.
Живописта от гробницата е скъп източник за реорганизация на тракийската реалност. Тя носи внушителна по размер информация в региона на облеклото, снаряжението и въоръжението на античните траки, както и за похватите, прилагани при потреблението на другите оръжия, в пердах и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкри нови, незнайни до момента, детайлности от изображенията, които ще добавят насъбраната до момента информация.
Гробницата в Александрово е издигната през втората половина на IV в. прочие Хр. Предназначението ѝ е било да даде финален подслон на някой от тракийските владетели, чието име остава загадка за нас. Със своите архитектура и фрески тя е един от бисерите на тракийското културно завещание по нашите земи.
Музеейният център на Тракийското изкуство в с. Александрово работи всеки ден от вторник до неделя. Тук може да се научи доста, тъй като географското състояние на Древна Тракия постоянно я е превръщало в мост сред Изтока и Запада, Севера и Юга. Многобройни племена и нации прекосявали през този натурален кръстопът и траките били принудени непрестанно да се борят, с цел да пазят земите си.
В пантеона на траките властвала Великата Богиня-Майка. Отделните племена й давали разнообразни имена: Бендида, Зеринтия. Гърците я наричали Артемида, Хекта, Афродита.
Както множеството антични нации, по този начин и траките не можели да си обяснят естествените феномени. Почитали като свещени скали, пещери, лековити извори... Смятали, че те са населявани от божества, на които се молели, принасяли блага, строили светилища...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ