Призът на “Стандарт” е висока оценка за работата ни
Музей на солта ще трансформира Провадия в мечтана туристическа дестинация Направихме неповторими открития в Солницата предишното лято, споделя член-кореспондент Васил Николов
- Чл.-кор. Николов, Солницата в Провадия получи на церемонията на " Стандарт " " Чудесата на десетилетието " премията " Праисторически град на десетилетието ". Какво значи наградата за Вас и за Вашия екип?
- Колегите от нашия екип са доста задоволени, че получихме това високо отличие на медия " Стандарт ". Разбрах, че и доста хора от Провадия са реагирали положително - имах противоположна връзка с кмета, който беше на церемонията. Това отличие е както една навременна и добра оценка за работата ни по разкриването на обекта, по този начин и висока оценка за най-атрактивния праисторически монумент в Югоизточна Европа, който е бил проучван до момента.
- Какви са последните находки от Солницата, която в своя интервал е била единственият градски център в района?
- През последния археологически сезон разкрихме елементи от целия комплекс, които съставляват необикновен интерес освен в теоретичен аспект, само че и за необятната аудитория, за доста фенове на древността. Успяхме на един значителен сектор от 50 метра да открием част от първата каменна отбранителна стена на Провадия-Солницата, която е съществувала сред 4700 - 4600 години преди Христа. Това е най-ранната каменна отбранителна стена в Европа. Части от нея сме разкривали на още две места в предходни години, само че за първи път откриваме подобен дълъг сектор. Потвърди се нещо, което преди години констатирахме със сеизмолози, че тази най-ранна стена, която е била доста величествена, е била съборена от земетресение с епицентър Каварна - Шабла. Веднага по-късно е престроена, само че към този момент е по-тясна - първата е над два метра необятна, а втората е към 1,40 м. Това е един от акцентите на предходната година. Вторият акцент е едно доста огромна оборудване за произвеждане на сол, което е доста огромно, над 350 квадратни метра.
- Тогава солта е била пари.
- Да, това е повода за благосъстоянието на Солницата и въобще за възникването на този градски център - тогава всичко се върти към солта. До предходната година знаехме, че изваряването на разсол, на солената вода, която блика от изворите, през интервала от 5600 до 4350 години прочие Хр. е ставало в керамични съдове посредством огън. Новооткритото оборудване демонстрира нещо друго - от средата на петото хилядолетие стартира засушаване на климата в днешна Североизточна България и за къс интервал последователно пресъхват изворите. Започват да копаят бунар на мястото на извора на южната страна на селището, с цел да " догонят " солената вода. И в последна сметка вършат един плитък басейн до кладенеца, в който водата постъпва и се изпарява от слънцето, защото междинната температура в района се е повишила. Вече не им се постанова да употребяват други уреди и да кладат неестествен огън.Третият ни акцент от предходната година са остатъци от две постройки от късния халколит - след 4600 години прочие Хр. Те са изгорени от пожар. За едната има задоволително инструкции, че е била триетажна. Триетажна къща в късния халколит е нещо неповторимо, извънредно достижение на строителното изкуство. Съседната къща е била двуетажна, само че забавното е, че по стените е имало декорация, направена с бяла и алена багра. Успяхме да документираме обособени парчета от разрушените стени и тази година ще продължим.Научното проучване е единствено единият аспект от нашата работа на Солницата. Това, което за нас е доста значимо, е другата половина - спешната консервация и реституция, както и напъните ни да социализираме този извънреден праисторически монумент. По принцип праисторическите монументи на Балканите не са толкоз атрактивни заради това, че строителството е било извънредно с дърво и глина и по тази причина не се е запазило. За сметка на това Солницата е едно от дребното места на Балканите с каменно строителство, и то основно за укрепителните системи, които са пазели благосъстоянието на тези хора. Ние желаеме тъкмо това да покажем - да консервираме и отчасти да реставрираме трите каменни отбранителни стени, както и други остатъци на това място - да вземем за пример индустриалния център за сол. Много е мъчно и да бъдат укрепени, и да бъдат показани атрактивно тези стени, тъй че хората да схванат величието на този най-стар праисторически градски център в Европа. Другото, което желаеме да създадем, защото там в по-късно време е насъбрана и тракийска надгробна могила, да можем да разкрием тракийския владетелски дом, въпреки да е доста опустошен по време на римската ера. Изградихме и посетителска пътека, която се надявам тази година да довършим, с цел да могат хората да погледнат от разнообразни аспекти археологическите остатъци.Така че за нас социализацията на целия комплекс е една от главните задания, наред с археологическото изследване, тъй като към паметника има голям интерес.
- Колко туристи годишно го посещават?
- Дори и през 2020 година по време на пандемията минаха хиляди хора, въпреки и единствено по периферията на могилата. По наше предложение община Провадия към този момент обезпечи едно щатно място на екскурзовод, който след тези комплицирани пандемични времена, през 7-8 месеца в годината да може да развежда посетителите в комплекса. Когато вършим Ден на отворените порти, идват няколко хиляди души. Близостта до морето и уникалността на паметника притеглят и ще притеглят доста хора. В диалози сме с общината да изградим в Провадия Музей на солта - нещо, което в България няма, с цел да можем да превърнем Провадия - Солницата в мечтана дестинация от български и непознати туристи.
- Достатъчно ли се популяризира културно-историческото ни завещание сега? Трябва ли да има повече такива акции?
- Естествено! Непрекъснато се приказва какъв брой е богата страната ни на културно-историческо завещание, а в това време за неговата популяризация не се прави задоволително. Ние като екип сме доста признателни на държавното решение, с което шест археологически обекта в страната, в това число Провадия-Солницата, бяха в допълнение финансирани освен за археологически изследвания, а и за социализация. Такава би трябвало да бъде политиката и нататък - в такива археологически обекти, които могат да бъдат показани като атрактивни за хората, би трябвало да бъдат вложени средства, с цел да развиваме туризма. Защото огромна част от туристите в страната, български и непознати, се интересуват дали дестинациите, които им се оферират, са свързани и с опция за посещаване на културно-исторически монументи. А археологическите монументи са най-атрактивните.
- Чл.-кор. Николов, Солницата в Провадия получи на церемонията на " Стандарт " " Чудесата на десетилетието " премията " Праисторически град на десетилетието ". Какво значи наградата за Вас и за Вашия екип? - Колегите от нашия екип са доста задоволени, че получихме това високо отличие на медия " Стандарт ". Разбрах, че и доста хора от Провадия са реагирали положително - имах противоположна връзка с кмета, който беше на церемонията. Това отличие е както една навременна и добра оценка за работата ни по разкриването на обекта, по този начин и висока оценка за най-атрактивния праисторически монумент в Югоизточна Европа, който е бил проучван до момента.
- Какви са последните находки от Солницата, която в своя интервал е била единственият градски център в района?
- През последния археологически сезон разкрихме елементи от целия комплекс, които съставляват необикновен интерес освен в теоретичен аспект, само че и за необятната аудитория, за доста фенове на древността. Успяхме на един значителен сектор от 50 метра да открием част от първата каменна отбранителна стена на Провадия-Солницата, която е съществувала сред 4700 - 4600 години преди Христа. Това е най-ранната каменна отбранителна стена в Европа. Части от нея сме разкривали на още две места в предходни години, само че за първи път откриваме подобен дълъг сектор. Потвърди се нещо, което преди години констатирахме със сеизмолози, че тази най-ранна стена, която е била доста величествена, е била съборена от земетресение с епицентър Каварна - Шабла. Веднага по-късно е престроена, само че към този момент е по-тясна - първата е над два метра необятна, а втората е към 1,40 м. Това е един от акцентите на предходната година. Вторият акцент е едно доста огромна оборудване за произвеждане на сол, което е доста огромно, над 350 квадратни метра.
- Тогава солта е била пари.
- Да, това е повода за благосъстоянието на Солницата и въобще за възникването на този градски център - тогава всичко се върти към солта. До предходната година знаехме, че изваряването на разсол, на солената вода, която блика от изворите, през интервала от 5600 до 4350 години прочие Хр. е ставало в керамични съдове посредством огън. Новооткритото оборудване демонстрира нещо друго - от средата на петото хилядолетие стартира засушаване на климата в днешна Североизточна България и за къс интервал последователно пресъхват изворите. Започват да копаят бунар на мястото на извора на южната страна на селището, с цел да " догонят " солената вода. И в последна сметка вършат един плитък басейн до кладенеца, в който водата постъпва и се изпарява от слънцето, защото междинната температура в района се е повишила. Вече не им се постанова да употребяват други уреди и да кладат неестествен огън.Третият ни акцент от предходната година са остатъци от две постройки от късния халколит - след 4600 години прочие Хр. Те са изгорени от пожар. За едната има задоволително инструкции, че е била триетажна. Триетажна къща в късния халколит е нещо неповторимо, извънредно достижение на строителното изкуство. Съседната къща е била двуетажна, само че забавното е, че по стените е имало декорация, направена с бяла и алена багра. Успяхме да документираме обособени парчета от разрушените стени и тази година ще продължим.Научното проучване е единствено единият аспект от нашата работа на Солницата. Това, което за нас е доста значимо, е другата половина - спешната консервация и реституция, както и напъните ни да социализираме този извънреден праисторически монумент. По принцип праисторическите монументи на Балканите не са толкоз атрактивни заради това, че строителството е било извънредно с дърво и глина и по тази причина не се е запазило. За сметка на това Солницата е едно от дребното места на Балканите с каменно строителство, и то основно за укрепителните системи, които са пазели благосъстоянието на тези хора. Ние желаеме тъкмо това да покажем - да консервираме и отчасти да реставрираме трите каменни отбранителни стени, както и други остатъци на това място - да вземем за пример индустриалния център за сол. Много е мъчно и да бъдат укрепени, и да бъдат показани атрактивно тези стени, тъй че хората да схванат величието на този най-стар праисторически градски център в Европа. Другото, което желаеме да създадем, защото там в по-късно време е насъбрана и тракийска надгробна могила, да можем да разкрием тракийския владетелски дом, въпреки да е доста опустошен по време на римската ера. Изградихме и посетителска пътека, която се надявам тази година да довършим, с цел да могат хората да погледнат от разнообразни аспекти археологическите остатъци.Така че за нас социализацията на целия комплекс е една от главните задания, наред с археологическото изследване, тъй като към паметника има голям интерес.
- Колко туристи годишно го посещават?
- Дори и през 2020 година по време на пандемията минаха хиляди хора, въпреки и единствено по периферията на могилата. По наше предложение община Провадия към този момент обезпечи едно щатно място на екскурзовод, който след тези комплицирани пандемични времена, през 7-8 месеца в годината да може да развежда посетителите в комплекса. Когато вършим Ден на отворените порти, идват няколко хиляди души. Близостта до морето и уникалността на паметника притеглят и ще притеглят доста хора. В диалози сме с общината да изградим в Провадия Музей на солта - нещо, което в България няма, с цел да можем да превърнем Провадия - Солницата в мечтана дестинация от български и непознати туристи.
- Достатъчно ли се популяризира културно-историческото ни завещание сега? Трябва ли да има повече такива акции?
- Естествено! Непрекъснато се приказва какъв брой е богата страната ни на културно-историческо завещание, а в това време за неговата популяризация не се прави задоволително. Ние като екип сме доста признателни на държавното решение, с което шест археологически обекта в страната, в това число Провадия-Солницата, бяха в допълнение финансирани освен за археологически изследвания, а и за социализация. Такава би трябвало да бъде политиката и нататък - в такива археологически обекти, които могат да бъдат показани като атрактивни за хората, би трябвало да бъдат вложени средства, с цел да развиваме туризма. Защото огромна част от туристите в страната, български и непознати, се интересуват дали дестинациите, които им се оферират, са свързани и с опция за посещаване на културно-исторически монументи. А археологическите монументи са най-атрактивните.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ