Мустакат турчин, два позлатени стола с висока облегалка и плюшен

Мустакат турчин, два позлатени стола с висока облегалка и плюшен диван.
Оказва се, че това е всичко, което е належащо, с цел да се сътвори непрекъснатото доближаване на Европа, написа Матю Карнитшниг в „ Политико ”.
Поставянето под карантина на ръководителя на Европейска комисия в Анкара предходната седмица сплоти разединения континент - във отвращение.
Сред крещящия фон на подправения султански замък на Ердоган, хореографията провокира абсурдистка картина: в центъра на действието турският президент, с неговата комерсиална марка на владеещ целия екран мъж, седнал до, президент на Европейския съвет; от другата страна на стаята, кацнала на диван, Фон дер Лайен в подреден червен блейзър, фотография на добре възпитаната немска Фрау, ръце, сложени в скута й, в безмълвно предизвикателство.
Кадърът безусловно вбеси европейците, вляво, вдясно и в центъра. Иратксе Гарсия Перес, водач на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, назова отношението към Фон дер Лайен „ срамно “. Италианският министър председател Марио Драги, човек, прочут със своя сдържан звук, не направи никакви старания да прикрие гнева си поради това, което той дефинира като „ оскърбление “ на Фон дер Лайен, сравнявайки Ердоган в четвъртък с „ деспот “.
И всичко това поради диван?
Не напълно.
Ако самата Европа беше на дивана, диванът може да съставлява нещо друго: сумата от несигурността в района, негодуванието и най-много дълбочината на неговия комплекс за непълноценност.
Противно на преобладаващото европейско разбиране, епизодът не беше главно за пренебрежение към дамите, а за могъществото. Европейският съюз, посредством своите лъскави здания и великите трофеи на другите си „ президенти “, се пробва интензивно да проектира мощ. Всъщност малко прекомерно доста. И хората с същинска мощност, като Ердоган, освен виждат през фалшификатите, те се любуват на слагането на европейците на тяхно място - на дивана, в случай че е належащо.
Ангела Меркел в никакъв случай не е била осъждана на заточение на дивана на Ердоган. Защо? Защото Ердоган се отнася съществено към нея и нейната мощ. Като се има поради, че нито Мишел, нито Фон дер Лайен (въпреки купите им) нямат огромна мощ, унижението им е още по-изкусително за някой като Ердоган.
Какво ще направи Европейски Съюз по въпроса?
Дори Мишел и Фон дер Лайен наподобява не знаят. След случая те са прекомерно заети да сочат с пръст един към различен и техните помощници за злополуката „ протокол “.
В напъните си да твърди, че е почтен, Мишел, някогашен белгийски министър председател, наподобява е минал през петте стадия на скръбта и назад. Главно той просто е „ тъжен “, призна Мишел в обява във Facebook предходната седмица. Но това, от което той наподобява е най-разстроен, е, че е заловен по малкия екран онлайн да се държи като шовинистичен тъпанар, като не предлага на Фон дер Лайен мястото си.
Съперничеството в Брюксел сред Мишел и Фон дер Лайен не е загадка. И съдейки по отговора на Комисията, Фон дер Лайен се радва на всяка минута на „ Дивангейт ”. Нейният личен състав употребява получената опция в Анкара за всичко, което си коства. По-малко от 24 часа след епизода помощниците на Фон дер Лайен към този момент бяха дали подробни отчети за това по какъв начин евродепутатите и обществеността реагират.
„ Като цяло ПИК (президент на Европейския съвет – бел. ред.) и Ердоган са упрекнати за тяхното отношение - ясна поддръжка за президента с нови хаштагове като #WeWantOurSeat или #GiveHerASeat “, гласи един вътрешен разбор, прегледан от „ Политико ”.
Показателно е, че същинската цел на задачата на водачите на Европейски Съюз в Анкара е заглушена от груповото отвращение от разположението на местата. Но малко на брой в Европа обичат да им се припомня за равнището, в която разчитат на Турция, с цел да държи масите от Близкия изток и Африка на разстояние. Нито желаят да им се припомня, че съглашението включва милиарди същински пари.
Ще докара ли обидата против Фон дер Лайен до оставката на Шарл Мишел?
Последиците от „ Дивангейт “, случаят с ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в Турция от предходната седмица, не престават...
По-малко неприятно е, както направи публичният ефирен оператор на Германия в информацията си за визитата, да подчертае отсъствието на Ердоган от конференцията след срещата, където Фон дер Лайен и Мишел приказваха за святостта на правата на индивида и Истанбулската спогодба (така че какво в случай че малко европейци даже бяха чували за съглашението до неотдавнашното решение на Ердоган да се отдръпна от него).
Няма значение, че Турция е приела милиони повече бежанци, в сравнение с богата Европа.
Европейската реакция е типична за хората, страдащи от това, че се усещат несъответстващи и безсилни. Вместо да признаят, че Европа продължава да разчита на Турция, с цел да задържи мигрантите отвън континента, и на съмнителните отстъпки, които Европейски Съюз е направил, с цел да резервира този режим жив, те се концентрират върху стила, маниерите - и изключително тяхната съответна формулировка за „ морал “.
Защото даже Европа да се провали в играта на властта, тя е в своя класа, когато става въпрос за прожектиране на морално предимство.
Само безсрамник би предположил, че задължението на Европейски Съюз с Турция е обвързван с заплащането, с цел да продължи да приема бежанци, настояват причините на Брюксел. Истинската задача бяха правата на индивида и по-специално правата на дамите. Истанбулската спогодба! Какво още има да се каже?
Евродепутати упорстват за отговори по абсурда „ дивангейт “
Законодатели на Европейски Съюз приканиха двамата най-виссши чиновници на блока да обяснят дипломатическия скандал, при който главата на Комисията У...
Ердоган е идеалното прикритие за демонстрирането на морала в Европа. Той е несдържан, популист-диктатор и, най-важното - въпреки и в никакъв случай да не се загатва или признава - мохамеданин.
Европейците може да поддържат възмущението си от отношението на Ердоган към Фон дер Лайен с лексиката на феминизма, само че подтекстът е непогрешим за всеки, осведомен с антиислямското напрежение, което обгръща европейското общество. За доста европейски очи Ердоган не просто се отнасяше с пренебрежение към Фон дер Лайен, като я залепи на дивана, а се държеше с нея, както „ те “ вършат с всички дами.
Почти можеше да се чуе груповата въздишка в реакцията на видеото от Анкара: Колко щастливи сме, че сме европейци.
Ето за какво, вместо да нападат Ердоган, европейците би трябвало да му благодарят.
Той не просто сплоти още веднъж за няколко дни европейските племена, той им оказа помощ да се почувстват още веднъж като същински европейци.