Живачна бомба заплашва да убие милиони хора
Мрачно бъдеще
Отровни химикали се отделят при разтопяването на безконечната заледеност
Жителите на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали
Арктика се затопля заради изменението на климата и този развой се случва четири пъти по-бързо от междинното за света. В резултат на това живакът, съхраняван във безконечната заледеност в продължение на хиляди години, се отмива от реките и се освобождава в околната среда. Повече от 5 милиона поданици на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали.
Затопляне с един градус по Целзий води до размразяване на 4 милиона квадратни километра безконечна заледеност. Този развой може да аргументи съществени промени в климата на планетата заради отделянето на огромни количества въглерод и метан. Освен това, намаляването на ледената завивка може да повреди сериозна инфраструктура, да засегне корабните пътища, да понижи продоволствената сигурност и да освободи замърсители, които са заключени в замръзналите почви в продължение на хилядолетия. Почти невероятно е да се предотврати процесът на размразяване, тъй че е належащо да се понижат вероятните опасности, свързани с това събитие.
Анализите на учените
Учени от Колежа по литература, изкуства и науки „ Дорнсайф “ към Университета на Южна Калифорния показват нов способ за премерване на количеството живак, отделяно от реките от безконечната заледеност. Те пресмятат и какъв брой хора биха могли да бъдат наранени от този развой. Токсичният метал живак съставлява опасност за околната среда и здравето на 5 милиона души, живеещи в Арктическата зона. Повече от 3 милиона от тях се намират в региони, където се чака безконечната заледеност да изчезне изцяло до 2050 година
„ Възможно е в Арктика да има гигантска живачна бомба, която чака да се взриви “, споделя съавторът на проучването Джош Уест, професор по науки за Земята и околната среда в Университета на Южна Калифорния. „ Естествената атмосферна циркулация на планетата е склонна да реалокира замърсители към високи географски ширини, което води до струпване на живак в Арктика “, добавя той. Вечно замръзналата земя е натрупала толкоз доста от този детайл, че може да засенчи количеството в океаните, почвите, атмосферата и биосферата взети дружно.
Изследователски екип, включващ членове от Калифорнийския софтуерен институт, Междуплеменния съвет за водосборния басейн на река Юкон, Масачузетския софтуерен институт и Технологичния университет Делфт в Холандия, се концентрират върху региона към две северни села в басейна на река Юкон в Аляска.
Екипът употребява данни от отдалечено наблюдаване от спътници, с цел да следи какъв брой бързо се трансформира течението на река Юкон. Тези промени са значими, тъй като въздействат върху количеството живачни утайки, ерозиращи от речните крайбрежия и отлагащи се по пясъчните плитчини. Разбирането на тези динамични промени оказва помощ да се предскаже придвижването на живака.
Утайките с по-малки размери на зърната съдържат повече живак от тези с по-големи размери, което допуска, че има избрани типове почви, които могат да съставляват по-голям риск. „ Вземането поради на всички тези фактори ще ни даде по-точна оценка на общото количество живак, което може да бъде освободено в атмосферата при размразяването на безконечната заледеност през идващите няколко десетилетия “, споделя Изабел Смит от Университета „ Дорнсайф “.
Дългосрочни последствия
Риболовът по река Юкон е заплашен от отравяне с живак.
Въпреки че живакът, освободен в околната среда посредством топене на безконечната заледеност, не съставлява остра токсична опасност през днешния ден, неговото влияние се усилва с времето. По този метод нараства натрупването на метала в хранителната верига, изключително посредством риба и дивеч, употребявани от хората.
Дългосрочните последствия от изпускането на живак могат да бъдат опустошителни, изключително за арктическите общности, които разчитат на лов и лов на риба. „ Десетилетия на излагане, поради възходящите равнища на излъчвания на живак, биха могли да причинят големи вреди на околната среда и здравето на хората, живеещи в тези региони “, заключава Изабела Смит.
Изследователите се надяват, че създадените от тях принадлежности ще им разрешат по-точно да оценят мащаба на „ живачната бомба “ и след това да я обезвреждат. Учените към момента би трябвало да отговорят на няколко въпроса, зародили по време на изследването. Първо, дали освободеният живак се трансформира в по-токсичната форма метилживак. Второ, дали топящата се безконечна заледеност в река Юкон предизвиква попадане на живак в рибата, употребявана от околните поданици, в това число коренното население.
Свиващата се ледена завивка към този момент принуждава някои от локалните общности да изоставен териториите. Юкон следи спад в броя на сьомгата от години заради повишаващите се температури на водата вследствие на изменението на климата. Риболовът е обичайно занятие за хората от този район. Много села по Юкон и неговите притоци имат население от по-малко от 100 души, налични единствено с лодка или дребен аероплан. Тази изолираност освен въздейства върху цената на стоките, само че и основава дефицит на пресни храни. Следователно ловът и риболовът са главните способи за приемане на храна за коренното население.
Отравянето с живак е сериозен световен проблем. Например, учени са открили, че дълготрайната консумация на риба с високи равнища на живак довежда до развиването на проблеми с психологичното здраве измежду младежите на едно канадско племе.
Отровни химикали се отделят при разтопяването на безконечната заледеност
Жителите на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали
Арктика се затопля заради изменението на климата и този развой се случва четири пъти по-бързо от междинното за света. В резултат на това живакът, съхраняван във безконечната заледеност в продължение на хиляди години, се отмива от реките и се освобождава в околната среда. Повече от 5 милиона поданици на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали.
Затопляне с един градус по Целзий води до размразяване на 4 милиона квадратни километра безконечна заледеност. Този развой може да аргументи съществени промени в климата на планетата заради отделянето на огромни количества въглерод и метан. Освен това, намаляването на ледената завивка може да повреди сериозна инфраструктура, да засегне корабните пътища, да понижи продоволствената сигурност и да освободи замърсители, които са заключени в замръзналите почви в продължение на хилядолетия. Почти невероятно е да се предотврати процесът на размразяване, тъй че е належащо да се понижат вероятните опасности, свързани с това събитие.
Анализите на учените
Учени от Колежа по литература, изкуства и науки „ Дорнсайф “ към Университета на Южна Калифорния показват нов способ за премерване на количеството живак, отделяно от реките от безконечната заледеност. Те пресмятат и какъв брой хора биха могли да бъдат наранени от този развой. Токсичният метал живак съставлява опасност за околната среда и здравето на 5 милиона души, живеещи в Арктическата зона. Повече от 3 милиона от тях се намират в региони, където се чака безконечната заледеност да изчезне изцяло до 2050 година
„ Възможно е в Арктика да има гигантска живачна бомба, която чака да се взриви “, споделя съавторът на проучването Джош Уест, професор по науки за Земята и околната среда в Университета на Южна Калифорния. „ Естествената атмосферна циркулация на планетата е склонна да реалокира замърсители към високи географски ширини, което води до струпване на живак в Арктика “, добавя той. Вечно замръзналата земя е натрупала толкоз доста от този детайл, че може да засенчи количеството в океаните, почвите, атмосферата и биосферата взети дружно.
Изследователски екип, включващ членове от Калифорнийския софтуерен институт, Междуплеменния съвет за водосборния басейн на река Юкон, Масачузетския софтуерен институт и Технологичния университет Делфт в Холандия, се концентрират върху региона към две северни села в басейна на река Юкон в Аляска.
Екипът употребява данни от отдалечено наблюдаване от спътници, с цел да следи какъв брой бързо се трансформира течението на река Юкон. Тези промени са значими, тъй като въздействат върху количеството живачни утайки, ерозиращи от речните крайбрежия и отлагащи се по пясъчните плитчини. Разбирането на тези динамични промени оказва помощ да се предскаже придвижването на живака.
Утайките с по-малки размери на зърната съдържат повече живак от тези с по-големи размери, което допуска, че има избрани типове почви, които могат да съставляват по-голям риск. „ Вземането поради на всички тези фактори ще ни даде по-точна оценка на общото количество живак, което може да бъде освободено в атмосферата при размразяването на безконечната заледеност през идващите няколко десетилетия “, споделя Изабел Смит от Университета „ Дорнсайф “.
Дългосрочни последствия
Риболовът по река Юкон е заплашен от отравяне с живак.
Въпреки че живакът, освободен в околната среда посредством топене на безконечната заледеност, не съставлява остра токсична опасност през днешния ден, неговото влияние се усилва с времето. По този метод нараства натрупването на метала в хранителната верига, изключително посредством риба и дивеч, употребявани от хората.
Дългосрочните последствия от изпускането на живак могат да бъдат опустошителни, изключително за арктическите общности, които разчитат на лов и лов на риба. „ Десетилетия на излагане, поради възходящите равнища на излъчвания на живак, биха могли да причинят големи вреди на околната среда и здравето на хората, живеещи в тези региони “, заключава Изабела Смит.
Изследователите се надяват, че създадените от тях принадлежности ще им разрешат по-точно да оценят мащаба на „ живачната бомба “ и след това да я обезвреждат. Учените към момента би трябвало да отговорят на няколко въпроса, зародили по време на изследването. Първо, дали освободеният живак се трансформира в по-токсичната форма метилживак. Второ, дали топящата се безконечна заледеност в река Юкон предизвиква попадане на живак в рибата, употребявана от околните поданици, в това число коренното население.
Свиващата се ледена завивка към този момент принуждава някои от локалните общности да изоставен териториите. Юкон следи спад в броя на сьомгата от години заради повишаващите се температури на водата вследствие на изменението на климата. Риболовът е обичайно занятие за хората от този район. Много села по Юкон и неговите притоци имат население от по-малко от 100 души, налични единствено с лодка или дребен аероплан. Тази изолираност освен въздейства върху цената на стоките, само че и основава дефицит на пресни храни. Следователно ловът и риболовът са главните способи за приемане на храна за коренното население.
Отравянето с живак е сериозен световен проблем. Например, учени са открили, че дълготрайната консумация на риба с високи равнища на живак довежда до развиването на проблеми с психологичното здраве измежду младежите на едно канадско племе.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ