Слави и компания: Ще стигнат ли до четене с разбиране и дваж крой - веднъж режи?
Мрачният и тегав инак немски мъдрец Артур Шопенхауер предлага много свежи, хапливи, заядливи и даже прозорливи есета в сборника с съвсем непроизносимото заглавие " Парерга и Паралипомена ". Вътре, посред едно дълго заяждане с Хегел, четем един бисер, който звучи общо взето по този начин: Целта на образованието не е постигането на познание, това може да бъде единствено първата крачка, след която да се реализира същинската цел: постигането на схващане.
Точно по тази причина сме вперили взор в Има Такъв Народ тия дни. Дали тези новаци в политиката и ръководството ще могат да реализират задоволително познание, та да стигнат до стадия на схващане?
Уроците би трябвало освен да се научават, само че и да се схващат
Знание явно умеят да натрупат. Учат се. Това се видя както от изоставянето на оповестеното проектоправителство с отпред, по този начин и от последвалото загърбване на позата " take it or leave it " ( " или го приемате, или го отхвърляте " ) в интерес на директни договаряния с евентуалните парламентарни сътрудници.
Учат се бързо и може би тъкмо в точния момент ще стигнат до кота " познание ". С разбирането обаче нещата стоят много по-сложно.
Разликата сред познание и схващане е основна. Наученото познание много елементарно се не помни, изключително в сериозни обстановки, когато би трябвало да се вземат бързи решения. Това е изключително видно в българския обществен живот. От години ме смайва по какъв начин хора, инак знаещи доста за ръководството, даже преподаващи го, когато се сблъскат с рецесия на ръководството, изоставят всичките си познания. Действат по този начин, все едно в никакъв случай нищо не са научили - на правилото на страстта или на надълбоко залегнали народопсихологически настройки и стандарти. Попаднали в остра обстановка, действат тъкмо по този начин, както би функционирал всеки средностатистически българин без искания за профилирани знания.
Когато правилата станат интегрална част от теб
Веднъж стигнеш ли обаче до кота " схващане " това, което си научил, става част от това, което си. Започва да образува настройки и полезности, които се трансформират в мотиватори на твоето държание в действителността и изключително - при конфликт с някаква рецесия, когато решенията са бързи и съдбовни. Вместо да се договаряш със съмнителни видове - следваш закона. Вместо да се чудиш кому да угодиш - следваш националния интерес. И както споделяше великият Рейгън: " Когато не можеш да изчислиш изгоди - стъпвай върху правила ".
Само че с цел да стъпиш върху правила, би трябвало първо да знаеш какви са те и за какво са такива, а не други. И по-късно - да си ги схванал дотам, че те да са станали част от теб. Инак е единствено една крачка от " Това е моето държавно управление – в случай че не ви харесва, имам и друго " до " Това са моите правила - в случай че не ви харесват, имам и други ".
В случая с Има Такъв Народ, усвояването на познания и последващото им преобразяване в схващане е с двойна компликация. Трябва да съумеят да сторят това в политиката, а безусловно дни по-късно - и в ръководството на страната. Ако са откровени в това си изпитание, би следвало да им бъде оказвана всяческа поддръжка от страна на по-напредналите.
Или както написа въпросният Артур Шопенхауер: " Всяка разлъка е предусещане за смърт; всяко събиране носи намек за възкресение ".
Автор: проф. Евгений Дайнов, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията!
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Точно по тази причина сме вперили взор в Има Такъв Народ тия дни. Дали тези новаци в политиката и ръководството ще могат да реализират задоволително познание, та да стигнат до стадия на схващане?
Уроците би трябвало освен да се научават, само че и да се схващат
Знание явно умеят да натрупат. Учат се. Това се видя както от изоставянето на оповестеното проектоправителство с отпред, по този начин и от последвалото загърбване на позата " take it or leave it " ( " или го приемате, или го отхвърляте " ) в интерес на директни договаряния с евентуалните парламентарни сътрудници.
Учат се бързо и може би тъкмо в точния момент ще стигнат до кота " познание ". С разбирането обаче нещата стоят много по-сложно.
Разликата сред познание и схващане е основна. Наученото познание много елементарно се не помни, изключително в сериозни обстановки, когато би трябвало да се вземат бързи решения. Това е изключително видно в българския обществен живот. От години ме смайва по какъв начин хора, инак знаещи доста за ръководството, даже преподаващи го, когато се сблъскат с рецесия на ръководството, изоставят всичките си познания. Действат по този начин, все едно в никакъв случай нищо не са научили - на правилото на страстта или на надълбоко залегнали народопсихологически настройки и стандарти. Попаднали в остра обстановка, действат тъкмо по този начин, както би функционирал всеки средностатистически българин без искания за профилирани знания.
Когато правилата станат интегрална част от теб
Веднъж стигнеш ли обаче до кота " схващане " това, което си научил, става част от това, което си. Започва да образува настройки и полезности, които се трансформират в мотиватори на твоето държание в действителността и изключително - при конфликт с някаква рецесия, когато решенията са бързи и съдбовни. Вместо да се договаряш със съмнителни видове - следваш закона. Вместо да се чудиш кому да угодиш - следваш националния интерес. И както споделяше великият Рейгън: " Когато не можеш да изчислиш изгоди - стъпвай върху правила ".
Само че с цел да стъпиш върху правила, би трябвало първо да знаеш какви са те и за какво са такива, а не други. И по-късно - да си ги схванал дотам, че те да са станали част от теб. Инак е единствено една крачка от " Това е моето държавно управление – в случай че не ви харесва, имам и друго " до " Това са моите правила - в случай че не ви харесват, имам и други ".
В случая с Има Такъв Народ, усвояването на познания и последващото им преобразяване в схващане е с двойна компликация. Трябва да съумеят да сторят това в политиката, а безусловно дни по-късно - и в ръководството на страната. Ако са откровени в това си изпитание, би следвало да им бъде оказвана всяческа поддръжка от страна на по-напредналите.
Или както написа въпросният Артур Шопенхауер: " Всяка разлъка е предусещане за смърт; всяко събиране носи намек за възкресение ".
Автор: проф. Евгений Дайнов, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията!
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ