Можем ли да се превърнем в повече от човеци?
Мозъчни импланти, по-дълъг живот, генетично модифицирани хора: за пророците на трансхуманизма - научно подкрепената еволюция на хората отвън нашите сегашни ограничавания - това е просто въпрос на време.
Но доста учени настояват, че някои проблеми не са толкоз лесни за решение. Рано или късно, споделят те, придвижването, което кристализира в съзидателната просвета през 80-те години на ХХ век, Калифорния ще удари тухлената стена на научно невъзможното. Това написа AFP в собствен материал.
Последният спор е от ноември, когато китайският академик Хъ Дзиендзюи съобщи твърди, че е основал първите в света бебета, генетично редактирани, които съгласно него са били устойчиви на ХИВ. Реакцията от научната общественост докара до прекъсване на работата му, защото бяха повдигнати въпроси освен за качеството на науката, само че и за етиката на проучването.
Но трансхуманисткият сън не е нищо ново, споделя Марк Рукс, президент на Френската трансхуманистка асоциация (AFT).
" Изглеждаше по този начин, до момента в който не разбрахме, че можем да създадем избора да използваме техники за интервенция в нашата биологична еволюция ", сподели той.
Инвестиране в бъдещето
Някои от актуалните софтуерни колоси наподобява имат сходно мнение.
Гугъл нае компютърния академик Рей Курцвейл, водещ представител в трансхуманисткото придвижване. И поддържа Calico, изследователска компания, отдадена на потреблението на технологии, с цел да помогне на хората да живеят по-дълъг и по-здравословен живот. И Илън Мъск, изпълнителният шеф на Tesla и SpaceX, сътвори в Сан Франциско Neuralink, с цел да развие " имплантируемите мозъчно-машинни интерфейси за свързване на хората с компютрите ".
Блей Уитби, който учи етичните последствия от трансхуманистичното проучване в университета в Съсекс, Англия, е песимистичен. " Някои трансхуманисти подписват имейлите си с лозунги като " Сега гибелта не е наложителна " или " Първият човек, който живее до 500, към този момент е роден ". Те явно са по-оптимистични от мен, " отбелязва той.
Право на изпробване
Скептиците показват, че науката към момента би трябвало да се изкачва нагоре.
Цялата серия от клинични изследвания до този миг не съумя да откри лек за невродегенеративната болест на Алцхаймер, която помрачава последните години на доста хора. Продължителността на живота в действителност е спаднала в някои страни - като Съединените щати. И редица изследвания стигат до извода, че има ограничаване за това по какъв начин възрастните хора могат действително да чакат да могат да живеят.
Има ограничавания, споделя Натанаел Жарас от Института за интелигентни системи и роботика (ISIR) в Париж.
" Ние приказваме единствено за време и пари, отричайки опцията в никакъв случай да не успеем да разберем някои неща - отричайки научно невъзможното ".
Ру, в трансхуманистичния лагер, съжалява, че придвижването прекомерно постоянно се свежда до възгледите на най-крайните му покровители. " Вече има доста вероятни неща ", твърди той. Признава етичните въпроси, повдигнати от усъвършенстването на технологиите. Но трансхуманистката позиция е, че смяната на бъдещите генерации с цел да се повлияе върху наследствеността, не е сама по себе си гнусна.
“Защо това безусловно ще е неприятно нещо?”, пита той. " Няма повече разисквания по тези въпроси. Ние сме наказани по принцип, само че хората са не запомнили за какво. "
Трансхуманистите не виждат причина, заради която не могат да опитват с неща, които към този момент са механически вероятни: ретинални импланти, тъй че да можете да виждате в инфрачервения спектър; кохлеарни импланти, с цел да можете да улавяте ултразвук.
Това не е добре съгласно Едуард Клайнпетер, откривател във френския Национален център за научни проучвания (CNRS).
" Трансхуманистките теории почиват върху доста материалистични концепции за тялото, за съзнанието... ", сподели той. “ За тях няма разлика сред мозъка и микропроцесора.”
Повече от човешки същества - против цена
Жарас от ИСИР повдига различен проблем. Хората, проповядващи технологията, която ще избави човечеството, от време на време са същите, които я продават. За тях човешкото тяло е нов пазар.
" Политическите, стратегическите или икономическите решения не би трябвало да се вземат въз основата на... икономическия интерес на фирмите, обещаващи бъдещето на научната фантастика, започващите компании да приказват за невероятни артикули ", споделя Жарас.
Това може да тласне научните проучвания настрана от това, където в действителност е належащо, предизвестява той.
Трансхуманизмът споделя повече за това кои сме през днешния ден, в сравнение с кои ще бъдем , твърди Клайнпетер от CNRS. Мечтите му за технологически добитите сили пренебрегват главната ни чупливост.
Единственият консенсус наподобява е, че би трябвало да се замислим деликатно за бъдещето, което желаеме, за ролята, която би трябвало да се даде на създадената технология.
" Това, което ме тормози, е, че светът към този момент е необикновено неравноправен и става от ден на ден подобен ", споделя Уитби от Университета в Съсекс. " Тази технология е част от привилегията на една дребна група доста богати хора, по тази причина се безпокоя, че ще я употребяват, с цел да станат още по-богати. " Искаме ли такова бъдеще? “.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Но доста учени настояват, че някои проблеми не са толкоз лесни за решение. Рано или късно, споделят те, придвижването, което кристализира в съзидателната просвета през 80-те години на ХХ век, Калифорния ще удари тухлената стена на научно невъзможното. Това написа AFP в собствен материал.
Последният спор е от ноември, когато китайският академик Хъ Дзиендзюи съобщи твърди, че е основал първите в света бебета, генетично редактирани, които съгласно него са били устойчиви на ХИВ. Реакцията от научната общественост докара до прекъсване на работата му, защото бяха повдигнати въпроси освен за качеството на науката, само че и за етиката на проучването.
Но трансхуманисткият сън не е нищо ново, споделя Марк Рукс, президент на Френската трансхуманистка асоциация (AFT).
" Изглеждаше по този начин, до момента в който не разбрахме, че можем да създадем избора да използваме техники за интервенция в нашата биологична еволюция ", сподели той.
Инвестиране в бъдещето
Някои от актуалните софтуерни колоси наподобява имат сходно мнение.
Гугъл нае компютърния академик Рей Курцвейл, водещ представител в трансхуманисткото придвижване. И поддържа Calico, изследователска компания, отдадена на потреблението на технологии, с цел да помогне на хората да живеят по-дълъг и по-здравословен живот. И Илън Мъск, изпълнителният шеф на Tesla и SpaceX, сътвори в Сан Франциско Neuralink, с цел да развие " имплантируемите мозъчно-машинни интерфейси за свързване на хората с компютрите ".
Блей Уитби, който учи етичните последствия от трансхуманистичното проучване в университета в Съсекс, Англия, е песимистичен. " Някои трансхуманисти подписват имейлите си с лозунги като " Сега гибелта не е наложителна " или " Първият човек, който живее до 500, към този момент е роден ". Те явно са по-оптимистични от мен, " отбелязва той.
Право на изпробване
Скептиците показват, че науката към момента би трябвало да се изкачва нагоре.
Цялата серия от клинични изследвания до този миг не съумя да откри лек за невродегенеративната болест на Алцхаймер, която помрачава последните години на доста хора. Продължителността на живота в действителност е спаднала в някои страни - като Съединените щати. И редица изследвания стигат до извода, че има ограничаване за това по какъв начин възрастните хора могат действително да чакат да могат да живеят.
Има ограничавания, споделя Натанаел Жарас от Института за интелигентни системи и роботика (ISIR) в Париж.
" Ние приказваме единствено за време и пари, отричайки опцията в никакъв случай да не успеем да разберем някои неща - отричайки научно невъзможното ".
Ру, в трансхуманистичния лагер, съжалява, че придвижването прекомерно постоянно се свежда до възгледите на най-крайните му покровители. " Вече има доста вероятни неща ", твърди той. Признава етичните въпроси, повдигнати от усъвършенстването на технологиите. Но трансхуманистката позиция е, че смяната на бъдещите генерации с цел да се повлияе върху наследствеността, не е сама по себе си гнусна.
“Защо това безусловно ще е неприятно нещо?”, пита той. " Няма повече разисквания по тези въпроси. Ние сме наказани по принцип, само че хората са не запомнили за какво. "
Трансхуманистите не виждат причина, заради която не могат да опитват с неща, които към този момент са механически вероятни: ретинални импланти, тъй че да можете да виждате в инфрачервения спектър; кохлеарни импланти, с цел да можете да улавяте ултразвук.
Това не е добре съгласно Едуард Клайнпетер, откривател във френския Национален център за научни проучвания (CNRS).
" Трансхуманистките теории почиват върху доста материалистични концепции за тялото, за съзнанието... ", сподели той. “ За тях няма разлика сред мозъка и микропроцесора.”
Повече от човешки същества - против цена
Жарас от ИСИР повдига различен проблем. Хората, проповядващи технологията, която ще избави човечеството, от време на време са същите, които я продават. За тях човешкото тяло е нов пазар.
" Политическите, стратегическите или икономическите решения не би трябвало да се вземат въз основата на... икономическия интерес на фирмите, обещаващи бъдещето на научната фантастика, започващите компании да приказват за невероятни артикули ", споделя Жарас.
Това може да тласне научните проучвания настрана от това, където в действителност е належащо, предизвестява той.
Трансхуманизмът споделя повече за това кои сме през днешния ден, в сравнение с кои ще бъдем , твърди Клайнпетер от CNRS. Мечтите му за технологически добитите сили пренебрегват главната ни чупливост.
Единственият консенсус наподобява е, че би трябвало да се замислим деликатно за бъдещето, което желаеме, за ролята, която би трябвало да се даде на създадената технология.
" Това, което ме тормози, е, че светът към този момент е необикновено неравноправен и става от ден на ден подобен ", споделя Уитби от Университета в Съсекс. " Тази технология е част от привилегията на една дребна група доста богати хора, по тази причина се безпокоя, че ще я употребяват, с цел да станат още по-богати. " Искаме ли такова бъдеще? “.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ