Москва. Изострянето на ситуацията около Косово и живеещите в северната

...
Москва. Изострянето на ситуацията около Косово и живеещите в северната
Коментари Харесай

„Фонд за стратегическа култура“ : Балканите – безсилието на Европа и бизнес-подходът на Вашингтон

Москва. Изострянето на обстановката към Косово и живеещите в северната част на страната сърби в първите дни на август не е инцидентно. Работата не е в това, че Прищина и Европейския съюз не съумяха да осъществят едно от основните решения в брюкселското съглашение за институционализация на Общността на сръбските общини (ОСО) и даже не в това, че разположените в Косово подразделения на KFOR са приведени в нараснала бойна подготвеност, написа Пьотр Искендеров в материал за електронното издание на съветското списание „ Фонд за стратегическа просвета “ , показан без редакторска интервенция.

Проблемът е доста по-дълбок. В настоящата нестабилна интернационална конюнктура и самите косовски сърби, Сърбия и Европейския съюз се трансфораха в детайли на световната игра, която води администрацията на Доналд Тръмп. Тази игра е по-скоро геоикономическа, в сравнение с геополитическа. Европейците, оказали се в „ обграждане от търговски фронтове “, сега не са способни да повлияят на обстановката даже в своя „ заден двор “ – на Балканите. Членът на Билдербергския клуб и коренен глобалист Жак Атали отбелязва, че в наше време геоикономиката измества геополитиката, остаряваща за „ новите условия на глобализиращия се свят “. В този свят, Балканите (и по-специално Сърбия) стават сцена на огромна интернационална „ перестройка “ в полза на тази част от промишлено-финансовата върхушка на Съединени американски щати, която съставлява Тръмп.

За това, че Вашингтон при новия хазаин на Белия Дом трансформира Балканите в един от полигоните на новия модел на интернационалните връзки, свидетелстват резултатите от приключилите неотдавна договаряния на сръбските представители в американската столица. Особено показателни бяха договарянията сред премиера на Сърбия Ана Бърнабич за активизация на политическия разговор сред Сърбия и Съединени американски щати на търговско-икономическа и финансова основа.

Тази линия можеше да се наблюдава в диалозите на сръбския министър председател с министъра на финансите на Съединени американски щати, един от архитектите на „ комерсиалните войни “ на Вашингтон с Пекин и Брюксел Стивън Мнучин, както и с шефа на Световната банка (СБ) американеца Джим Йон Ким. По сведения на белградския вестник „ Политика “, срещата сред Бърнабич и Ким е минала „ чудесно “; президентът на СБ не е пестил похвали за сръбските посетители, хвалейки напредъка, който нейната страна е записала в рейтинга на СБ Doing Business. „ Както разбрахме, срещата е траяла по-дълго от плануваното и разговорът не е бил преустановяван, което не подхожда с обичайна процедура на договаряния с публични лица на Световната банка. Това е още едно доказателство за това какъв брой е била значима визитата на премиера Бърнабич и за двете страни “, написа „ Политика “.

Главната тематика на договарянията на Ана Бърнабич във Вашингтон са били изискванията за вливането на американски капитал в основни браншове на сръбската стопанска система. Джим Йон Ким е уверил госта, че неговата организация „ е открита за съдействие “ с Белград, при изискване, несъмнено, че активността на сръбския кабинет ще подхожда с американските упования. А Мнучин е изразил предпочитание да посети Сърбия в диалозите си със Сърбия.

Сръбският министър на външните работи Ивица Дачич, в хода на присъединяване си в Белград на гала, отдадена на 100-годишнината на „ Деня на Сърбия в Съединени американски щати “ (Издигането през 1918 година на сръбското знаме над Белия Дом във връзка признаването на югославската страна от Вашингтон), даде обещание да преодолее „ отрицателното завещание “ в връзките сред Сърбия и Америка. Изказвайки се по време на издигането на сръбското знаме в резиденцията на посланика на Съединени американски щати в Сърбия Кайл Скот, Дачич съобщи: „ Наш дълг е да преодолеем отрицателното завещание от близкото минало и да развиваме всеобхватно съдействие, учредено на общите полезности и взаимните ползи на Сърбия и Съединени американски щати “. По мотив „ общите полезности “ той увери посланика Скот, че Съединени американски щати имат „ благонадежден сътрудник “ в лицето на Сърбия. „ Американската и сръбската столици взаимно подсетиха за историческото съдействие сред двата наши народа, само че, което е по-важно, взаимно дефинираха пътя за по-нататъшното развиване на нашите партньорски връзки “, съобщи първият посланик на Сърбия.

Освен това „ историческо съюзничество “, връзките на Сърбия с други страни (в трактовката на сръбския министър) „ в никакъв случай не са били по-добри “: „ нормализирани са връзките с Германия, укрепват връзките с Франция... укрепва дружбата с Русия и Китай “. Кайл Скот на собствен ред е уверил сърбите, че Съединени американски щати се стреми към другарство с тях: „ Нашата ръка е протегната към Сърбия и ние имаме ангажимент да вървим напред “.

С думите си за Русия Ивица Дачич предизвика въпрос от публицистите за една от най-болезнените тематики за сърбите – косовската. По-нататъшната орис на Косово и косовските сърби може да стане (и към този момент е) една от основните точки в сърбо-американските съвещания. Позицията на Белград тук е нееднозначна. Отговаряйки на въпрос на публицистите, дали Русия ще се включи в разговора Белград – Прищина, Дачич изрично отхвърли сходна опция, като съобщи, че форматът на договарянията ще остане „ подобен, какъвто е “ и той няма да бъде уголемен. „ Подобни проекти не съществуват “, отсече той.

Към това може да се добави и коментара на някогашния помощник на министерството на външните работи на Сърбия, а понастоящем специалист в Лондонското икономическо учебно заведение Вук Вуксанович: „ Докато се резервира косовския фактор и до момента в който сръбското управление не откри задоволително за публичното мнение решение на казуса, Русия ще заема значимо място във външнополитическите съображения на Сърбия. Западът би трябвало да разбере това... Европейският съюз и Съединени американски щати би трябвало да схванат, че тесните връзки сред Русия и Сърбия в забележителна степен са резултат от това, че Западът не цени задоволително Сърбия и Балканите “.

Добре, а когато „ оцени “, както оцениха Стивън Мнучин, Дим Йон Ким, Кайл Скот? Когато и в случай че „ задоволително за (сръбското) публично мнение решение на проблемите (с Косово) бъде открито, Русия какво – ще престане да заема „ значимо място във външнополитическите съображения на Сърбия “?

Така или другояче, активизацията на политиката на Съединени американски щати на Балканите ще внесе промени в салдото на силите там и ще изиска от Русия да посочи своите цели в района. Това се отнася и за косовския проблем.

Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР