Кап. Никифор Герчев – Морският Дон Кихот
Морският Дон Кихот, който се бори с същински бедствия,но и с вятърни мелници-бюрокрация и служители, в най-трудния и тежък мъжки поминък. И който няма своя Санчо Панса и носи самичък доспехите си. Това са били най-точните медийни попадения за облика на капитана -легенда от Варна Никифор Герчев, който на 82 години получи справедливо и влиятелно самопризнание.Той е единственият българин до момента, номиниран за премията на Международната морска избавителна федерация (IMRF) за повсеместен принос.
“Като чуя за спешен щаб, който не е от специалисти, а от чиновници, ми мръква, щом се произнесат: процесът е неуправляем ”, споделя капитанът, врял и кипял в морски произшествия. Участвал е в над 25 сериозни и комплицирани обстановки без предупреден край и е съдействал за спасяването на над 250 живота. Затова постоянно повтаря, че спасителят по море не е като спасителя на плажа, воин от летните репортажи. Морското избавяне е групова работа, часовников механизъм, в който, в случай че едно болтче не проработи, всичко пропада. Първият час за реакция е златен, а присъединяване със сърце и душа дава триумф. “Когато отивате на такава интервенция, би трябвало да тръгнете с мисълта, че брат ви е там, щерка ви е там, татко ви е там бедстващ. Нямате ли подобен хъс, няма вяра ”, споделя той на своите момчета доброволци.
Много са морските интервенции, в които персонално е взел участие и управлявал – със закъсалите кораби “Бяла ”, “Обзор ”, “Полиникис ”, “Добруджа ”, “Самоков ” при Иличовск, “Мехмет Аслан ” при Бургас, “Дряново ” при Босфора, кораба-легенда “Радецки ” на пристанище Русе. Един от най-тежките произшествия е с изваждането на потъналия български транспортен съд “Балкан ” през 1968 година край сирийското пристанище Латакия, претрупан с 3100 т гниещо жито, отделящо сероводород и циановодород, наоколо до отходния канал на града и при 40 градуса температура. Тогава той и екипажът гребали с лопати отровния товар, с маски и голи до кръста. Всички оживели като се изключи машинния боцман, който заради самоувереност умрял неуместно.
Голямата драма по Черноморието през предишния век е обвързвана с танкера “Ерма ” до пристанище Варна, на борда който на 23 юни 1977 година голям пожар и близо 100 гърмежа на косъм не хвърлят града във въздуха. Денонощната избавителна интервенция, в която рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци и водолази, се управлява от началника на Националната работа „ Противопожарна защита ” военачалник Илия Дончев и от кап. Никифор Герчев като началник на Морско избавителната спешна работа към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата. По-страшна е идната 1978 година, когато 65 души намират гибелта си в езерото сред двата бряга на Белослав след събор,заради ненадейно потъналия остарял понтонен мост, по който стотици бягат, с цел да заловен отсрещния трен за Варна. Жестока покруса с доста жертви,в ъпреки огромната избавителна интервенция траяла две денонощия. Мостът се обръща и затиска като в капан хората измежду ледените води, връща тежките мемоари капитанът. За него същинските виновници са тогавашните локални управници, които не са послушали експертите да махнат рисковото оборудване, а и не са обезпечили защита и ред. Но в пандиза отиват двама морски старшини, които малко преди да рухне мостът, са го отворили, с цел да мине танкер.
Над 80 на 100 от морските произшествия, произшествия и беди са породени от човешка неточност, само че виновността постоянно я стоварват след това на гърба на тези, които изкарват най-горчивия залък. Колко тъга има в това море, а най-голямото наказване са гибел и черни забрадки, които помня от дребен, споделя доайенът на морското избавяне у нас.
Роден в Бургас, едвам 14-годишен е приключил централната морска школа на ДОСО и познава цялото крайбрежие от румънската до турската граница на пръсти. Той е основател и началник на доброволческата организация БУЛСАР, нещатен съветник на Националната следствена работа при заплетени морски проблеми и в този момент макар напредналите години и след няколко сърдечни интервенции продължава да взе участие персонално или с съвещания в избавителни акции. Възпитаник е на ВВМУ във Варна. Офицер е от първия ешелон командири на брегови постове на Военноморски сили. Уволнен е от военния флот по политически аргументи. Всички знаят, че е мъчен темперамент, когато отстоява правила, дисциплинираност и професионализъм. Тежко звучаха думите му “Оставете неподвижен тази братска могила ” за потъналата “Хера ” в Босфора през 2004 година, поради които го съдиха околните на починалите от екипажа. Но го поддържаха други почернени моряшки фамилии, тъй като споделя истината.
Голямата му борба против администрация и началници в сектора си остава тази за избавителния транспортен съд “Перун ”, който желаеха да продадат на чужденци или да нарежат на скрап. Сега е пренебрегнат, зарязан, само че има късмет да възкръсне, има вяра капитанът, който дава образец с румънците, които са ремонтирали избавителните си кораби, а поляците са построили нови с европейски пари.
Рицар на ордена на Финландския лъв
К. д. п. Никифор Герчев беше отличен предходната година с ордена “Рицар на Ордера на Финландския лъв ”. Призът за цивилни и военни достижения и за неговия принос за отбраната на човешкия живот на финландски жители му беше връчен в НДК в София. Носител е на златен, сребърен медал, на премията на фондация “Паница ” за “Гражданска героизъм ” и още доста оценки. Малко хора знаят, че той написа лирика.
“Морето-беше първата обич.
Обичах го! Живях измежду него! Страдах,
и обладан от властния му вик,
с талази се извисявах и пропадах ”, е част от неговата “Изповед ”.
За него
Голям опит и езикова просвета
Огромна просторност на знания в морското дело, в морското право, огромен опит, висока езикова просвета. Безспорната му експертиза в дейностите по търсене и избавяне на море и напълно в региона на ликвидацията на рецесии подсигуряваха постоянно най-правилното ориентиране на следствията, безпогрешна преценка на доказателствата и безапелационни заключения. Особено ме е впечатлявала постоянно дълбоката честност на кап. Герчев и непоколебимостта, с която отстоява разбиранията си.
Георги Илиев, някогашен завеждащ отдел в Националната следствена работа
Само суперлативи за професионализма му
Човек с извънреден професионализъм, приет от интернационалната морска общественост.Създател е на доброволческата избавителна работа и самичък е избавил живота на доста хора. Да, мъчен темперамент и изострен език има, само че в нашата система има доста тресчици за дялане.
к.д.п.Тома Томов, ръководител на Организационния комитет на регатата “Тол Шипс ”
Знаят го чак в Нова Гвинея
Бях на семинар в Генуа, когато щом разбра, че съм от България, сътрудник от Папуа, Нова Гвинея, незабавно попита за капитан Герчев. Заедно с него са работили по Международната спогодба за морско търсене и избавяне, както и по спасяването на потопен ферибот край Индонезия, в интервенцията, в която взе участие български капитан на транспортен съд и доброволец на БУЛСАР.
Пламен Бонев, шеф отдел “Морско-спасителен координационен център ”
Заслужено самопризнание
Лично съм благополучен, че е номиниран за най-престижната премия на морската общественост. От 2006 година дружно с него и с водача на моряшкия профсъюз се борим за спасяването на кораба “Перун ” и против хората, които желаеха да го унищожават. Виновни все няма, само че не сме се отказали, до момента в който тези, които поименно знаем, не получат отмъщение.
к.д.п. Богдан Богданов, ръководител на Българска морска камара
“Като чуя за спешен щаб, който не е от специалисти, а от чиновници, ми мръква, щом се произнесат: процесът е неуправляем ”, споделя капитанът, врял и кипял в морски произшествия. Участвал е в над 25 сериозни и комплицирани обстановки без предупреден край и е съдействал за спасяването на над 250 живота. Затова постоянно повтаря, че спасителят по море не е като спасителя на плажа, воин от летните репортажи. Морското избавяне е групова работа, часовников механизъм, в който, в случай че едно болтче не проработи, всичко пропада. Първият час за реакция е златен, а присъединяване със сърце и душа дава триумф. “Когато отивате на такава интервенция, би трябвало да тръгнете с мисълта, че брат ви е там, щерка ви е там, татко ви е там бедстващ. Нямате ли подобен хъс, няма вяра ”, споделя той на своите момчета доброволци.
Много са морските интервенции, в които персонално е взел участие и управлявал – със закъсалите кораби “Бяла ”, “Обзор ”, “Полиникис ”, “Добруджа ”, “Самоков ” при Иличовск, “Мехмет Аслан ” при Бургас, “Дряново ” при Босфора, кораба-легенда “Радецки ” на пристанище Русе. Един от най-тежките произшествия е с изваждането на потъналия български транспортен съд “Балкан ” през 1968 година край сирийското пристанище Латакия, претрупан с 3100 т гниещо жито, отделящо сероводород и циановодород, наоколо до отходния канал на града и при 40 градуса температура. Тогава той и екипажът гребали с лопати отровния товар, с маски и голи до кръста. Всички оживели като се изключи машинния боцман, който заради самоувереност умрял неуместно.
Голямата драма по Черноморието през предишния век е обвързвана с танкера “Ерма ” до пристанище Варна, на борда който на 23 юни 1977 година голям пожар и близо 100 гърмежа на косъм не хвърлят града във въздуха. Денонощната избавителна интервенция, в която рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци и водолази, се управлява от началника на Националната работа „ Противопожарна защита ” военачалник Илия Дончев и от кап. Никифор Герчев като началник на Морско избавителната спешна работа към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата. По-страшна е идната 1978 година, когато 65 души намират гибелта си в езерото сред двата бряга на Белослав след събор,заради ненадейно потъналия остарял понтонен мост, по който стотици бягат, с цел да заловен отсрещния трен за Варна. Жестока покруса с доста жертви,в ъпреки огромната избавителна интервенция траяла две денонощия. Мостът се обръща и затиска като в капан хората измежду ледените води, връща тежките мемоари капитанът. За него същинските виновници са тогавашните локални управници, които не са послушали експертите да махнат рисковото оборудване, а и не са обезпечили защита и ред. Но в пандиза отиват двама морски старшини, които малко преди да рухне мостът, са го отворили, с цел да мине танкер.
Над 80 на 100 от морските произшествия, произшествия и беди са породени от човешка неточност, само че виновността постоянно я стоварват след това на гърба на тези, които изкарват най-горчивия залък. Колко тъга има в това море, а най-голямото наказване са гибел и черни забрадки, които помня от дребен, споделя доайенът на морското избавяне у нас.
Роден в Бургас, едвам 14-годишен е приключил централната морска школа на ДОСО и познава цялото крайбрежие от румънската до турската граница на пръсти. Той е основател и началник на доброволческата организация БУЛСАР, нещатен съветник на Националната следствена работа при заплетени морски проблеми и в този момент макар напредналите години и след няколко сърдечни интервенции продължава да взе участие персонално или с съвещания в избавителни акции. Възпитаник е на ВВМУ във Варна. Офицер е от първия ешелон командири на брегови постове на Военноморски сили. Уволнен е от военния флот по политически аргументи. Всички знаят, че е мъчен темперамент, когато отстоява правила, дисциплинираност и професионализъм. Тежко звучаха думите му “Оставете неподвижен тази братска могила ” за потъналата “Хера ” в Босфора през 2004 година, поради които го съдиха околните на починалите от екипажа. Но го поддържаха други почернени моряшки фамилии, тъй като споделя истината.
Голямата му борба против администрация и началници в сектора си остава тази за избавителния транспортен съд “Перун ”, който желаеха да продадат на чужденци или да нарежат на скрап. Сега е пренебрегнат, зарязан, само че има късмет да възкръсне, има вяра капитанът, който дава образец с румънците, които са ремонтирали избавителните си кораби, а поляците са построили нови с европейски пари.
Рицар на ордена на Финландския лъв
К. д. п. Никифор Герчев беше отличен предходната година с ордена “Рицар на Ордера на Финландския лъв ”. Призът за цивилни и военни достижения и за неговия принос за отбраната на човешкия живот на финландски жители му беше връчен в НДК в София. Носител е на златен, сребърен медал, на премията на фондация “Паница ” за “Гражданска героизъм ” и още доста оценки. Малко хора знаят, че той написа лирика.
“Морето-беше първата обич.
Обичах го! Живях измежду него! Страдах,
и обладан от властния му вик,
с талази се извисявах и пропадах ”, е част от неговата “Изповед ”.
За него
Голям опит и езикова просвета
Огромна просторност на знания в морското дело, в морското право, огромен опит, висока езикова просвета. Безспорната му експертиза в дейностите по търсене и избавяне на море и напълно в региона на ликвидацията на рецесии подсигуряваха постоянно най-правилното ориентиране на следствията, безпогрешна преценка на доказателствата и безапелационни заключения. Особено ме е впечатлявала постоянно дълбоката честност на кап. Герчев и непоколебимостта, с която отстоява разбиранията си.
Георги Илиев, някогашен завеждащ отдел в Националната следствена работа
Само суперлативи за професионализма му
Човек с извънреден професионализъм, приет от интернационалната морска общественост.Създател е на доброволческата избавителна работа и самичък е избавил живота на доста хора. Да, мъчен темперамент и изострен език има, само че в нашата система има доста тресчици за дялане.
к.д.п.Тома Томов, ръководител на Организационния комитет на регатата “Тол Шипс ”
Знаят го чак в Нова Гвинея
Бях на семинар в Генуа, когато щом разбра, че съм от България, сътрудник от Папуа, Нова Гвинея, незабавно попита за капитан Герчев. Заедно с него са работили по Международната спогодба за морско търсене и избавяне, както и по спасяването на потопен ферибот край Индонезия, в интервенцията, в която взе участие български капитан на транспортен съд и доброволец на БУЛСАР.
Пламен Бонев, шеф отдел “Морско-спасителен координационен център ”
Заслужено самопризнание
Лично съм благополучен, че е номиниран за най-престижната премия на морската общественост. От 2006 година дружно с него и с водача на моряшкия профсъюз се борим за спасяването на кораба “Перун ” и против хората, които желаеха да го унищожават. Виновни все няма, само че не сме се отказали, до момента в който тези, които поименно знаем, не получат отмъщение.
к.д.п. Богдан Богданов, ръководител на Българска морска камара
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ