Премиера на `Науру`: Моноспектакъл по мотиви на нашия автор Иво Иванов |
Моноспектакълът „ Науру “ се базира върху претекстове от първата книга на известния и обичан у нас публицист, публицист и, който от повече от 20 години живее в Съединени американски щати.
Това му е разкрило опцията, от която той обилно се възползва, да бомбардира читателите в привичния си вълнуващ жанр на ударна вестникарска прозаичност със модерни спортни истории, разказващи за забавни събития и лица от заобикалящото го общество, без значение дали те са новобранци или шампиони-звезди. Успехът и неуспехът са съществена тематика в енергичната му прозаичност. В нея звънтят нотки на сатирична подигравка към американския метод на живот. Затова не е необичайно, че неговите разкази прочувствено прелитат океана и превземат нашия четец. Чрез „ Науру “ негови творби за първи път се показват на театрална сцена.
... Американски летищен терминал. В салона за пушене има единствено седнали двама пасажери, непознати един на различен - корпулентна млада жена, която пуши и млад мъж, който е със слушалки на ушите и гледа в таблета си. Когато проехтява някакво повикване двамата трепват, младата дама гаси цигарата си и преди да излезе младият мъж я помолва на британски да му услужи с една цигара. Дамата му дава последната цигара дружно с пакета, а младият мъж се бърка да й заплати. Но от ръцете му се изплъзва извадената монета и до момента в който той я търси под автомата за кафе, дамата, гледайки го с известна благосклонност, хапвайки си опреснителен бонбон, тя потегля, с цел да хване самолета си.
Младият човек е публицист. С незапалена цигара в уста той включва диктофона си и употребявайки уединението и времето до повикването за неговия полет, стартира да прави запис, явно нужен за работата му. По някое време той въпреки всичко възпламенява изпросената цигара, като с това издава вълнението си. Той е 40-годишен човек, в отлична спортна форма, който очевидно е отказал цигарите, само че сега се колебае дали още веднъж да пропуши. И защото е известно, че пушенето може би препятства напълняването, към което е предразположен човек на неговите години, деликатен към физическата си форма, би захапал още веднъж цигарите надали не с „ здравна “ цел. Вълнението му, което се отразява и на напрегната интонация на записа му, издава някаква примесена с удивление вина, която той изпитва към своята „ обичана “, задето я е изоставил. Сега, разтърсван от проливен дъжд думи и мисли, лети към нея и нищо не може да го спре...
С изясняването на този епизод от персоналния живот на журналиста попадаме в чистия тип спектакъл, където сходно професионално прехвърляне/свързване на персоналната орис на героя с това, което приказва в записа си изненадва и издава трагичния спор, заложен в замисъла на пиесата. С съкровен възторг е поднесен вълнуващият съвременника проблем в глобализиращия се свят, който от ден на ден се изживява като персонален – досегът със заплашителните последствия на потребителската алчност, превръщаш се в буря, който по едно и също време притегля, отблъсква и дави личния ни остров.
Моноспектакълът „ Науру “ се реализира от артист (Свежен Младенов), непосредствен до възрастта и журналистическия характер на създателя Иво Иванов – посредством три негови описа, споени с театралното лепило на Руси Чанев, който е направил драматизацията, сложена на сцената на Сити Марк Арт Център, след взаимния им триумф неотдавна с „ Копенхаген “ на Фрейн, от Валентин Ганев.
В дребна, само че запаметяваща се роля, феновете ще видят и Десислава Спасова. Сценичен дизайн Теодора Кирова, звукова среда Слав Бистрев.
" Науру "
Монолог на един пътуващ
Моноспектакъл на Свежен Младенов
Автор на текста: Иво Иванов
Драматизация: Руси Чанев (по претекстове от книгата " Отвъд играта " )
Режисьор: Валентин Ганев
С присъединяване на Десислава Спасова
Билети.
" Отговорът е Науру " може да прочетете.
Това му е разкрило опцията, от която той обилно се възползва, да бомбардира читателите в привичния си вълнуващ жанр на ударна вестникарска прозаичност със модерни спортни истории, разказващи за забавни събития и лица от заобикалящото го общество, без значение дали те са новобранци или шампиони-звезди. Успехът и неуспехът са съществена тематика в енергичната му прозаичност. В нея звънтят нотки на сатирична подигравка към американския метод на живот. Затова не е необичайно, че неговите разкази прочувствено прелитат океана и превземат нашия четец. Чрез „ Науру “ негови творби за първи път се показват на театрална сцена.
... Американски летищен терминал. В салона за пушене има единствено седнали двама пасажери, непознати един на различен - корпулентна млада жена, която пуши и млад мъж, който е със слушалки на ушите и гледа в таблета си. Когато проехтява някакво повикване двамата трепват, младата дама гаси цигарата си и преди да излезе младият мъж я помолва на британски да му услужи с една цигара. Дамата му дава последната цигара дружно с пакета, а младият мъж се бърка да й заплати. Но от ръцете му се изплъзва извадената монета и до момента в който той я търси под автомата за кафе, дамата, гледайки го с известна благосклонност, хапвайки си опреснителен бонбон, тя потегля, с цел да хване самолета си.
Младият човек е публицист. С незапалена цигара в уста той включва диктофона си и употребявайки уединението и времето до повикването за неговия полет, стартира да прави запис, явно нужен за работата му. По някое време той въпреки всичко възпламенява изпросената цигара, като с това издава вълнението си. Той е 40-годишен човек, в отлична спортна форма, който очевидно е отказал цигарите, само че сега се колебае дали още веднъж да пропуши. И защото е известно, че пушенето може би препятства напълняването, към което е предразположен човек на неговите години, деликатен към физическата си форма, би захапал още веднъж цигарите надали не с „ здравна “ цел. Вълнението му, което се отразява и на напрегната интонация на записа му, издава някаква примесена с удивление вина, която той изпитва към своята „ обичана “, задето я е изоставил. Сега, разтърсван от проливен дъжд думи и мисли, лети към нея и нищо не може да го спре...
С изясняването на този епизод от персоналния живот на журналиста попадаме в чистия тип спектакъл, където сходно професионално прехвърляне/свързване на персоналната орис на героя с това, което приказва в записа си изненадва и издава трагичния спор, заложен в замисъла на пиесата. С съкровен възторг е поднесен вълнуващият съвременника проблем в глобализиращия се свят, който от ден на ден се изживява като персонален – досегът със заплашителните последствия на потребителската алчност, превръщаш се в буря, който по едно и също време притегля, отблъсква и дави личния ни остров.
Моноспектакълът „ Науру “ се реализира от артист (Свежен Младенов), непосредствен до възрастта и журналистическия характер на създателя Иво Иванов – посредством три негови описа, споени с театралното лепило на Руси Чанев, който е направил драматизацията, сложена на сцената на Сити Марк Арт Център, след взаимния им триумф неотдавна с „ Копенхаген “ на Фрейн, от Валентин Ганев.
В дребна, само че запаметяваща се роля, феновете ще видят и Десислава Спасова. Сценичен дизайн Теодора Кирова, звукова среда Слав Бистрев.
" Науру "
Монолог на един пътуващ
Моноспектакъл на Свежен Младенов
Автор на текста: Иво Иванов
Драматизация: Руси Чанев (по претекстове от книгата " Отвъд играта " )
Режисьор: Валентин Ганев
С присъединяване на Десислава Спасова
Билети.
" Отговорът е Науру " може да прочетете.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ