Моника Андрейчева се ражда със зрително затруднение, но това не

Моника Андрейчева се ражда със зрително усложнение, само че това не я стопира да се развива и през днешния ден е последна година студент по публицистика в Нов български университет. 

Заедно със свои сътрудници е кореспондент в радиотелевизионния център на университета и взе участие в първото студентско предаване за незрящи, а неотдавна цифровизира книги в  помощ на други незрящи.

30-годишната Анита е измежду най-редовните читатели на Столичната библиотека

Тъмнината в деня на Моника не е обвързвана със страдалчество или комплициране. Скритият ѝ комизъм подарява усмивки на всеки, който се заслуша в мъничките ѝ послания за смисъла.

Снимка: bTV

„ Звуците от природата, песни на птици, звук от река, от поток, морски талази, доста обичам и звуци от машини, изключително от самолети, боготворя ги. Живея единствено с показа за това по какъв начин наподобява това и това. Затова постоянно споделям, че нещо, което не си имал, не ти липсва. Аз просто съм родена по този начин и не познавам друго. Не спирам да се майтапя с това, което е към мен. През смеха е методът да се мине и през най-трудните обстановки, да се опиташ да откриеш занимателната страна на едно състояние, по този начин става някак по-леко “, споделя Моника Андрейчева.

Снимка: bTV

„ Аз бях в профилирана детска градина, в която имаше единствено деца с разнообразни усложнения. От незрящи деца като мен до деца на колички и до пет, шестгодишна възраст аз бях на практика в среда, в която не бях невероятна. Никога не съм се възприемала като невероятна. Аз съм човек като всички останали, имам си същите човешки усети, плюсове, минуси, същите грижи. Когато се прибера у дома и погледна, че не е пусната прахосмукачката, си споделям „ хайде няма да е довечера “, споделя тя.

В България има над 11 000 души с нарушено зрение

В радиостудиото на Нов български университет, където Моника е студент, доктор Ралица Филипова преподава държание пред микрофон на актуалния водещ.

Снимка: bTV

„ Избрах публицистиката, с цел да обогатя това, което ми липсва и с цел да познавам по–добре нещата към себе си и може би да бъда публицист някой ден. Но най-много поради писането и поради това, че публицистите са хората, които посредством метода, по който приказват могат да трансформират всичко и в това видях мощ това ме притегли “, споделя Моника Андрейчева.

Там се случва и първото по рода си студентско предаване за незрящи „ Представи си “.

Елица Стефанова е единствено на 13 години, само че към този момент е носителка на над 50 влиятелни награди от български и интернационалните състезания

„ Представям си и стартирам да го разказвам на незрящия – по този начин стартира всичко, с концепцията сътрудниците да опишат на някой като мен, който не вижда, неща, до които няма по какъв начин да се допре. Например, облаците, небе. Имам единствено дребна визия по какъв начин наподобяват, само че през другите визии на другите може да доближат до нови елементи “, добавя Моника.

От скоро тя е част и от екипа на библиотеката, където цифровизира стотици книги в помощ на други студенти със зрителни усложнения.

Снимка: bTV

„ Моника прави тъй че текстовете да оживяват за незрящите хора в университета и отвън него. Те имат невероятна потребност от това текстовете да бъдат налични и с помощта на плана, ние имаме опция за откажем помощ на всички тези искащи да четат хора “, споделя доктор Радостина Тодорова, шеф на библиотеката на Нов български университет.

Държавата признава, че казусът визира 50%от обществените страници

А апелът ѝ към младежите, които се опасяват от университета, тъй като са разнообразни е:

„ Бих желала да му кажа, че компликации ще има, само че от него зависи какъв брой тъкмо ще му тежат. Да плачеш и да бездействаш е доста огромна загуба на капацитет. Много добре знам, че съм избрала по–трудния път, тъй като всеки ден се плъзвам, насинявам си челото, лактите, коленете, по този начин както в детството и все пак няма да се откажа, тъй като да се оставя на лесното, значи да закърнея, значи да принизявам. Благодарна съм на първо място на майка ми, че в никакъв случай не възприе мен и не се възприе себе си като майка на дете с увреждане и това, че не се самосъжалявам се дължи на нейното отношение “, споделя Моника.

Снимка: bTV

Цялата история за силата на духа - вижте във видеото.