Може ли нацистки бункер да стане зелена, социална, културна, креативна,

Може ли нацистки бункер да стане зелена, обществена, културна, изобретателна, урбанистична и архитектурна туристическа атракция? Може. Достатъчни са 60 млн. евро, няколко авангардни инженерни, ландшафтни и артхрумвания и към 5 година Толкова са били нужни, с цел да бъде преобразена до неразбираемост една от най-потискащите в миналото здания в северния немски град Хамбург. От юли предходната година тя е едно от най-посещаваните места във втория по величина град в Германия и третото най-голямо пристанище в Европа след Ротердам и Антверпен.
Прочетете още
Всичко стартира в далечната 1942 година Само за 300 дни 1000 служащи наложително издигат в фамозния регион “Сейнт Поли ”, близо до центъра, гигантско оборудване, предопределено за противовъздушна защита. Всяка от страните на бетонния куб е дълга 75 м, а стените му тук-там доближават до съвсем 4 метра дебелина.

До 25 000 души наведнъж са намирали леговище в бункера от въздушните удари по време на Втората международна война.

След края на спора сивият исполин, изиграл основна роля в един от най-мрачните интервали на немската история, приютява за известно време поданици, чиито домове са разрушени от бомбардировките, а след това - няколко медии, музикален клуб и даже типичен оркестър, написа 24 часа. Въпреки това си остава все същото недружелюбно бетонно скривалище с мрачна популярност.

Бункерът носи толкоз неприятни мемоари на хората, които живеят в близост, че има гласове да бъде съборен дружно с други по-малки злокобни бомбени убежища. Идеята отпада след изчисленията на инженери, че взривяването на суперстабилния бункер ще аргументи необратими вреди на здания и инфраструктура в региона.

Така - допреди няколко години, когато група запалянковци вземат решение да вдъхнат нов живот на смазващата бетонна камара. Инвестиционен план, препоръчан от частен вложител, има упоритостта да трансформира някогашния бункер в модерно пространство, което хем отдава респект на жертвите от предишното, хем подтиква бъдещите генерации към креативност, а не към опустошение.

Реконструкцията, която стартира през 2019 година, продължава цели 5 години. За да се сбъдне фантазията за ново пространство, към постройката са прибавени още 5 етажа с обща височина към 20 метра, а бункерът е наобиколен с разнородни инженерни уреди и самобитни “планински пътеки ”. Долната пътека стартира от равнището на земята, а горната се държи от платформи, инсталирани от външната страна на фасадата. 24-те стоманени рамена, които държат пътеката, са дълги сред 2 и 3 метра и тежат по към 5,5 тона всяко.

Необходима добавка към новата комплицирана инженерна структура са две бетонни стълби, чието предопределение е да свържат долната и горната пътека. Тъй като стълбите тежат по към 14 тона всяка, единственият метод да бъдат инсталирани са великански кранове, докарани на място. Според изчисленията на проектантите общата тежест на добавените уреди е към 420 тона.

Един от най-впечатляващите акценти на замисъла е социална градина на покрива, налична за всеки, който успее да изкачи 335-те стъпала или да покори “планинските ” пътеки, чиято обща дължина е към 560 метра.

“Планинският ” преход минава през зелен оазис от около 20 000 дървета, храсти и други растения, подбрани и посадени под вещото управление на учени и експерти по озеленяване. Растенията в откритите елементи и най-горните етажи доближават повърхност над 10 хиляди квадратни метра.

Успешното нанагорнище до покрива води любопитните до най-високата социална градина в Хамбург на 58 метра над земята. Усилието е възнаградено и с още един бонус - 360-градусова панорамна панорама във всички направления на града.

“Планинските ” пътеки, по които може да се върви от 7 сутринта до 11 вечерта през лятото, и покривната градина, която може да побере по едно и също време 900 души, не са единствените, които преобразяват остарелия бункер.



Зала за спортни и културни събития, изложбени площи, творчески лаборатории, Hard Rock хотел, ресторант, бар на 3 етажа с жива музика, бистро с екоиме “Зеленото бобче ”, мемориал за жертвите на нацисткия режим, Втората международна война и служащите, взели участие в издигането на оборудването, са част от хрумванията, които трансформират изцяло 83-годишното нацистко оборудване, което отваря порти през юли предходната година.

Това не е първата остаряла, грозна и ненужна постройка, която заживява втори живот в северния немски град. Тя обаче е първата, която слага Хамбург с необикновен акцент в международната карта на климатичната акомодация, реализирана в огромни градове. Откакто през 2012 година градът съумя да си проправи място като европейска зелена столица, не стопира конкуренцията за вскакви климатично щадящи хрумвания. През есента на 2024 година Хамбург се снабди и с друго название - “голямото дърво на енергийния преход ”. Към обичайното ревю за нововъведения в потреблението на вятърна сила, което се организира тук от години, се прибавиха още няколко “зелени ” събития, които проправят пътя на Хамбург да стане хъб за зелен хидроген в Западна Европа. Пак Хамбург стана основател за ускорение на прехода към зелена авиация по време на първата по рода си конференция за стабилно развиване. Стартъпите, които създават зелени технологии, в Хамбург безусловно никнат като гъби. Така че зеленият бункер не е самичък и наподобява, си е навръх мястото. Ако перифразираме фамозната новела на Селинджър - градът ми прекрасен, постройките ми - зелени.