Учените отглеждат мини човешки мозъци, за да захранват компю...
Може би това има корени в научната фантастика, само че дребен брой откриватели реализират действителен прогрес в опитите си да основат компютри от живи кафези. Сред водещите в тази област е група учени в Швейцария, с които се срещнах, споделя д-р Фред Джордан.
Те се надяват, че един ден ще забележим центрове за данни, цялостни с „ живи “ сървъри, които възпроизвеждат аспекти от метода, по който изкуственият разсъдък (AI) се учи – и които биха могли да употребяват единствено част от силата, нужна за сегашните способи.
Това е визията на доктор Фред Джордан, съосновател на лабораторията FinalSpark, която посетих. Всички сме привикнали с концепциите за хардуер и програмен продукт в компютрите, които използваме сега. Терминът, който доктор Джордан и други в тази област употребяват, с цел да се отнасят към това, което основават, е „ wetware “ (мокри софтуерни компоненти) и провокира известна изненада.
Просто казано, той включва основаването на неврони, които се развиват в клъстери, наречени органоиди, които от своя страна могат да бъдат прикрепени към електроди – и тогава може да стартира процесът на потреблението им като мини компютри.
Д-р Джордан признава, че за доста хора самата идея за биокомпютри евентуално е малко странна.
„ В научната фантастика хората живеят с тези хрумвания от много дълго време ”, сподели той.
„ Когато започнеш да казваш: „ Ще употребявам неврон като дребна машина ”, това е друг взор върху нашия личен мозък и те кара да се запиташ какво сме ние. ”
За FinalSpark процесът стартира със стволови кафези, получени от човешки кожни кафези, които купуват от клиника в Япония. Самите донори са анонимни.
Но, може би изненадващо, те не страдат от липса на предложения.
„ Много хора се обръщат към нас. Но ние избираме единствено стволови кафези, идващи от публични снабдители, тъй като качеството на клетките е от значително значение. “, споделя той.
В лабораторията клетъчният биолог на FinalSpark доктор Флора Броци ми подаде паница, съдържаща няколко дребни бели кълба.
Всяко малко кълбо е в действителност мини мозък, отгледан в лаборатория, изработен от живи стволови кафези, които са култивирани, с цел да се трансфорат в клъстери от неврони и поддържащи кафези – това са „ органоидите “.
Те не са даже покрай сложността на човешкия мозък, само че имат същите градивни детайли.
След като преминат през развой, който може да продължи няколко месеца, органоидите са подготвени да бъдат прикрепени към електрод и по-късно да бъдат подканени да отговорят на елементарни команди от клавиатурата.
Това е метод за изпращане и приемане на електрически сигнали, като резултатите се записват на елементарен компютър, обвързван към системата.
Това е елементарен тест: натискате клавиш, който изпраща електрически сигнал през електродите, и в случай че работи (не постоянно работи), можете да видите малко скок в интензивността на екрана в отговор. На екрана се демонстрира движеща се графика, която наподобява малко на ЕЕГ. Натискам клавиша няколко пъти в бърза поредност и отговорите внезапно стопират. След това на графиката се появява къс, характерен изблик на сила.
Когато попитах какво се е случило, доктор Джордан сподели, че към момента има доста неща, които не схващат за това какво вършат органоидите и за какво. Може би съм ги раздразнил.
Електрическите стимулации са значими първи стъпки към по-голямата цел на екипа да провокира учене в невроните на биокомпютъра, тъй че те да могат в последна сметка да се приспособяват за осъществяване на задания.
„ За изкуствения разсъдък постоянно е едно и също. Давате някаква информация и желаете да получите някакъв резултат, който да се употребява. Например, давате фотография на котка и желаете резултатът да покаже дали това е котка “, изясни той.
Поддържането на елементарен компютър е елементарно – той се нуждае единствено от зареждане – само че какво се случва с биокомпютрите? Това е въпрос, на който учените към момента нямат отговор.
„ Органоидите нямат кръвоносни съдове “, сподели Саймън Шулц, професор по невротехнология и шеф на Центъра за невротехнология в Империал Колидж Лондон.
„ Човешкият мозък има кръвоносни съдове, които го проникват на разнообразни равнища и му доставят хранителни субстанции, с цел да действа добре. Все още не знаем по какъв начин да ги създадем вярно. Това е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. “
Едно нещо обаче е несъмнено. Когато приказваме за умиране на компютър, с „ wetware “ това е безусловно по този начин.
FinalSpark е постигнала прочут прогрес през последните четири години: нейните органоиди към този момент могат да оцелеят до четири месеца.
Но има някои злокобни открития, свързани с тяхното вероятно изгубване.
Понякога следят бурна интензивност от страна на органоидите преди да умрат – сходно на нарасналата сърдечна периодичност и мозъчна интензивност, които са следени при някои хора в края на живота им.
„ Имало е няколко случая, в които сме следили доста бързо нарастване на интензивността тъкмо в последните минути или 10 секунди [от живота]. Мисля, че сме записали към 1000 или 2000 такива самостоятелни смъртни случая през последните пет години. Това е тъжно, тъй като би трябвало да спрем опита, да разберем повода за гибелта и по-късно да го повторим “, сподели доктор Джордан.
Проф. Шулц е склонен с този безсърдечен метод.
„ Не би трябвало да се опасяваме от тях, те са просто компютри, направени от друг субстрат от друг материал “, сподели той.
FinalSpark не са единствените учени, които работят в региона на биокомпютрите.
Австралийската компания Cortical Labs разгласи през 2022 година, че е съумяла да накара изкуствени неврони да играят ранната компютърна игра Pong.
В Съединени американски щати откриватели от Университета Джонс Хопкинс също основават „ мини мозъци “, с цел да проучат по какъв начин те обработват информация – само че в подтекста на създаването на медикаменти за неврологични болести като Алцхаймер и аутизъм.
Надеждата е, че изкуственият разсъдък скоро ще може да форсира този тип работа.
Но към този момент доктор Лена Смирнова, която управлява проучванията в Университета Джонс Хопкинс, смята, че „ wetware “ е научно трогателен, само че към момента е в ранен стадий.
Тя сподели, че има дребни шансове той да размени главния материал, който се употребява сега за компютърни чипове.
„ Биокомпютрите би трябвало да допълват, а не да заменят силициевия изкуствен интелект, като в същото време усъвършенстват моделирането на болести и понижават потреблението на животни “, сподели тя.
Проф. Шулц е склонен: „ Мисля, че те няма да могат да се конкурират със силиция в доста области, само че ще намерим ниша “, допусна той.
Въпреки, че технологията се приближава от ден на ден до приложения в действителния свят, доктор Джордан към момента е удивен от нейните научнофантастични корени.
„ Винаги съм бил почитател на научната фантастика. Когато виждам научнофантастичен филм или чета книга, постоянно се усещам малко печален, тъй като животът ми не е като в книгата. Сега се усещам като в книгата, сякаш аз я пиша. “, сподели той. | БГНЕС
материал на Зоуи Клайнман, Би Би Си
Те се надяват, че един ден ще забележим центрове за данни, цялостни с „ живи “ сървъри, които възпроизвеждат аспекти от метода, по който изкуственият разсъдък (AI) се учи – и които биха могли да употребяват единствено част от силата, нужна за сегашните способи.
Това е визията на доктор Фред Джордан, съосновател на лабораторията FinalSpark, която посетих. Всички сме привикнали с концепциите за хардуер и програмен продукт в компютрите, които използваме сега. Терминът, който доктор Джордан и други в тази област употребяват, с цел да се отнасят към това, което основават, е „ wetware “ (мокри софтуерни компоненти) и провокира известна изненада.
Просто казано, той включва основаването на неврони, които се развиват в клъстери, наречени органоиди, които от своя страна могат да бъдат прикрепени към електроди – и тогава може да стартира процесът на потреблението им като мини компютри.
Д-р Джордан признава, че за доста хора самата идея за биокомпютри евентуално е малко странна.
„ В научната фантастика хората живеят с тези хрумвания от много дълго време ”, сподели той.
„ Когато започнеш да казваш: „ Ще употребявам неврон като дребна машина ”, това е друг взор върху нашия личен мозък и те кара да се запиташ какво сме ние. ”
За FinalSpark процесът стартира със стволови кафези, получени от човешки кожни кафези, които купуват от клиника в Япония. Самите донори са анонимни.
Но, може би изненадващо, те не страдат от липса на предложения.
„ Много хора се обръщат към нас. Но ние избираме единствено стволови кафези, идващи от публични снабдители, тъй като качеството на клетките е от значително значение. “, споделя той.
В лабораторията клетъчният биолог на FinalSpark доктор Флора Броци ми подаде паница, съдържаща няколко дребни бели кълба.
Всяко малко кълбо е в действителност мини мозък, отгледан в лаборатория, изработен от живи стволови кафези, които са култивирани, с цел да се трансфорат в клъстери от неврони и поддържащи кафези – това са „ органоидите “.
Те не са даже покрай сложността на човешкия мозък, само че имат същите градивни детайли.
След като преминат през развой, който може да продължи няколко месеца, органоидите са подготвени да бъдат прикрепени към електрод и по-късно да бъдат подканени да отговорят на елементарни команди от клавиатурата.
Това е метод за изпращане и приемане на електрически сигнали, като резултатите се записват на елементарен компютър, обвързван към системата.
Това е елементарен тест: натискате клавиш, който изпраща електрически сигнал през електродите, и в случай че работи (не постоянно работи), можете да видите малко скок в интензивността на екрана в отговор. На екрана се демонстрира движеща се графика, която наподобява малко на ЕЕГ. Натискам клавиша няколко пъти в бърза поредност и отговорите внезапно стопират. След това на графиката се появява къс, характерен изблик на сила.
Когато попитах какво се е случило, доктор Джордан сподели, че към момента има доста неща, които не схващат за това какво вършат органоидите и за какво. Може би съм ги раздразнил.
Електрическите стимулации са значими първи стъпки към по-голямата цел на екипа да провокира учене в невроните на биокомпютъра, тъй че те да могат в последна сметка да се приспособяват за осъществяване на задания.
„ За изкуствения разсъдък постоянно е едно и също. Давате някаква информация и желаете да получите някакъв резултат, който да се употребява. Например, давате фотография на котка и желаете резултатът да покаже дали това е котка “, изясни той.
Поддържането на елементарен компютър е елементарно – той се нуждае единствено от зареждане – само че какво се случва с биокомпютрите? Това е въпрос, на който учените към момента нямат отговор.
„ Органоидите нямат кръвоносни съдове “, сподели Саймън Шулц, професор по невротехнология и шеф на Центъра за невротехнология в Империал Колидж Лондон.
„ Човешкият мозък има кръвоносни съдове, които го проникват на разнообразни равнища и му доставят хранителни субстанции, с цел да действа добре. Все още не знаем по какъв начин да ги създадем вярно. Това е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. “
Едно нещо обаче е несъмнено. Когато приказваме за умиране на компютър, с „ wetware “ това е безусловно по този начин.
FinalSpark е постигнала прочут прогрес през последните четири години: нейните органоиди към този момент могат да оцелеят до четири месеца.
Но има някои злокобни открития, свързани с тяхното вероятно изгубване.
Понякога следят бурна интензивност от страна на органоидите преди да умрат – сходно на нарасналата сърдечна периодичност и мозъчна интензивност, които са следени при някои хора в края на живота им.
„ Имало е няколко случая, в които сме следили доста бързо нарастване на интензивността тъкмо в последните минути или 10 секунди [от живота]. Мисля, че сме записали към 1000 или 2000 такива самостоятелни смъртни случая през последните пет години. Това е тъжно, тъй като би трябвало да спрем опита, да разберем повода за гибелта и по-късно да го повторим “, сподели доктор Джордан.
Проф. Шулц е склонен с този безсърдечен метод.
„ Не би трябвало да се опасяваме от тях, те са просто компютри, направени от друг субстрат от друг материал “, сподели той.
FinalSpark не са единствените учени, които работят в региона на биокомпютрите.
Австралийската компания Cortical Labs разгласи през 2022 година, че е съумяла да накара изкуствени неврони да играят ранната компютърна игра Pong.
В Съединени американски щати откриватели от Университета Джонс Хопкинс също основават „ мини мозъци “, с цел да проучат по какъв начин те обработват информация – само че в подтекста на създаването на медикаменти за неврологични болести като Алцхаймер и аутизъм.
Надеждата е, че изкуственият разсъдък скоро ще може да форсира този тип работа.
Но към този момент доктор Лена Смирнова, която управлява проучванията в Университета Джонс Хопкинс, смята, че „ wetware “ е научно трогателен, само че към момента е в ранен стадий.
Тя сподели, че има дребни шансове той да размени главния материал, който се употребява сега за компютърни чипове.
„ Биокомпютрите би трябвало да допълват, а не да заменят силициевия изкуствен интелект, като в същото време усъвършенстват моделирането на болести и понижават потреблението на животни “, сподели тя.
Проф. Шулц е склонен: „ Мисля, че те няма да могат да се конкурират със силиция в доста области, само че ще намерим ниша “, допусна той.
Въпреки, че технологията се приближава от ден на ден до приложения в действителния свят, доктор Джордан към момента е удивен от нейните научнофантастични корени.
„ Винаги съм бил почитател на научната фантастика. Когато виждам научнофантастичен филм или чета книга, постоянно се усещам малко печален, тъй като животът ми не е като в книгата. Сега се усещам като в книгата, сякаш аз я пиша. “, сподели той. | БГНЕС
материал на Зоуи Клайнман, Би Би Си
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ