Подкрепят ли американските леви медии Иран и ислямистите?
Мохамед Халаф, ahtezimedii.com*
Политическите и интелектуални елити в арабския свят и Близкия изток са шокирани от наклонността на политизиране в американските медии, които пишат за проблемите в района. Особено тематиките, които са свързани с тероризъм, религиозни и етнически спорове, революции и локални режими.
Те не престават да се учудват, когато гледат репортажи в американските ТВ канали или четат медиите във Вашингтон и Ню Йорк, изключително тези медии, които постоянно са били считани за справедливи и професионални, а не политизирани или следени от държавното управление или имащи външно финансиране от непознати страни и организации. Този химеричен мироглед за американската преса стартира да се трансформира, изключително при ръководството на президента Барак Обама и след „ арабската пролет “, когато тези медии изрично застанаха на страната на две рискови сили в Близкия изток: режима на аятоласите в Иран и сунитските „ Мюсюлмански братя “. Как стана допустимо това?
Американските медии и Студената война
След Втората международна война и по време на Студената война, американската преса се отличава с уравновесено отношение към либерали и консерватори, изключително когато става дума за американската национална сигурност и защита. Въпреки това, по време на войната във Виетнам, медиите започнаха да стават по-леви, защото от ден на ден сродни организации активизираха обществеността против войната. Нещо повече, те станаха част от по-широкото ляво придвижване срещу войната, известно като „ групи за мир “.
Това течение обаче, както се вижда в историята на възникването му, е марксистко и коренно прогресивно ляво. Бивши чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) разкриват, че почитателите му са имали тесни контакти с съветското разузнаване. Това повдига историческия въпрос – движила ли е Москва тези групи по време на Студената война и опитвала ли се е по този метод да повлияе на политиките и публицистичната линия в някои американски медии? Оказва се, че огромна част от употребяваните материали са били в интерес на руския дневен ред и срещу ползите на американската национална сигурност. До такова умозаключение са стигнали освен някогашните чиновници на руския държавен уред и „ Варшавския контракт “, само че и дисидентите от тези режими. Изводът им е, че проникването или въздействието върху медиите на съперника е била основна част от тактиката за агитация и тук поражда въпросът кой е наследил това въздействие след рухването на Съветския съюз.
Процесите през 90-те години
След края на Студената война и изгубването на „ по-голямата опасност “, мрежите, които „ пазят мира и отхвърлят войната “, внезапно изчезват. Тези мрежи бяха печеливша промишленост на някои кръгове в Съединените щати. Те са принудени да търсят външни сили и настойници, които да ги финансират и „ защитят “ от Америка. Намериха ги в лицето на Иран и „ Мюсюлманските братя “.
От средата на 90-те години в американските медии започваме да виждаме по-меко отношение към иранския режим и „ Мюсюлманските братя “, макар рецесията със заложниците в Техеран и Ливан през осемдесетте, борбите в Могадишу през 1991 година, първата офанзива против кулите на Ню Йорк през 1993 година и терористичните такива против посолствата на Съединени американски щати в Африка през 1998 година New York Times и Washington Post омаловажиха смисъла на апелите за война и нападателната изразителност на ислямистите, в основата на която стоеше Осама бин Ладен през 1996г. и 1998 година
Успоредно с това, американският журналистически хайлайф рядко се концентрира върху ставащото с иранския народ, който беше измъчван от тайните служби на режима на аятоласите. Парадоксът е в пресечната точка на концепциите, позиции и посланията сред радикалните сили в Близкия изток и радикалните леви мрежи в Съединени американски щати и Европа, които дефинират политическия дневен ред в западните и американските медии. Различни журналистически проучвания потвърждават, че има връзка сред радикалните леви и „ Мюсюлмански братя”, както и с Иран. Вече не е загадка, че тези среди имат мощни позиции в РR организациите, медиите и огромна част от организациите на гражданското общество, както и демократичните леви университетски общности в американските и европейските партии и институции.
В този подтекст напомням, че когато администрацията на Джордж У. Буш стартира своята война против тероризма след офанзивите на 11-ти септември, американските медии застанаха зад акцията за събаряне на талибаните и рядко подлагаха на критика Белия дом за метода и задачите на нашествието в Афганистан. Но когато Буш разгласи „ оста на злото “ и вмъкна Иран в него, а по-късно, когато разгласи, че „ Ал Кайда “, „ Хамас “ и „ Хизбула “ към този момент са в описите на тероризма, незабавно демократичната и лявата част на американските медии започнаха да отразяват позитивно Иран и “Мюсюлмански братя”.
Американският анализатор и експерт по Близкия изток с консервативни убеждения Уалид Фарес – който е работил за републиканските президентски акции на Мит Ромни през 2012 година и Доналд Тръмп през 2016 година, както и като коментатор на Fox News и NBC News по тематиките за тероризма и Близкия изток – сподели, че „ американските мейнстрийм медии се активизираха в отбрана на “Мюсюлмански братя” и Иран, откакто администрацията на Буш подреди на американската войска да стартира военна интервенция в Ирак. Тези средства за всеобща информация побързаха да нападат тогавашния президент и подеха остра акция против американската интервенция в двете страни. Целта беше да настроят и провокират елементарните американци против тази политика и да провокират митинги с претенции за овакантяване на района. CNN се концентрира върху неверните практики на американските сили в двете страни, а Washington Post, New York Times и Los Angeles Times разгласиха публикации, критикуващи политиката на Съединени американски щати в района. Дори публичното радио NPR последва същата публицистична линия.
(следва продължение)
*Настоящият текст на Мохамед Халаф ще може да прочетете в две елементи, втората от които ще бъде оповестена този четвъртък. В нея създателят ще проучва публицистичната политика на съществени леви медии от Съединени американски щати по отношение на Иран и „ Мюсюлмански братя “ по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп и при започване на мандата на Джо Байдън.
Политическите и интелектуални елити в арабския свят и Близкия изток са шокирани от наклонността на политизиране в американските медии, които пишат за проблемите в района. Особено тематиките, които са свързани с тероризъм, религиозни и етнически спорове, революции и локални режими.
Те не престават да се учудват, когато гледат репортажи в американските ТВ канали или четат медиите във Вашингтон и Ню Йорк, изключително тези медии, които постоянно са били считани за справедливи и професионални, а не политизирани или следени от държавното управление или имащи външно финансиране от непознати страни и организации. Този химеричен мироглед за американската преса стартира да се трансформира, изключително при ръководството на президента Барак Обама и след „ арабската пролет “, когато тези медии изрично застанаха на страната на две рискови сили в Близкия изток: режима на аятоласите в Иран и сунитските „ Мюсюлмански братя “. Как стана допустимо това?
Американските медии и Студената война
След Втората международна война и по време на Студената война, американската преса се отличава с уравновесено отношение към либерали и консерватори, изключително когато става дума за американската национална сигурност и защита. Въпреки това, по време на войната във Виетнам, медиите започнаха да стават по-леви, защото от ден на ден сродни организации активизираха обществеността против войната. Нещо повече, те станаха част от по-широкото ляво придвижване срещу войната, известно като „ групи за мир “.
Това течение обаче, както се вижда в историята на възникването му, е марксистко и коренно прогресивно ляво. Бивши чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) разкриват, че почитателите му са имали тесни контакти с съветското разузнаване. Това повдига историческия въпрос – движила ли е Москва тези групи по време на Студената война и опитвала ли се е по този метод да повлияе на политиките и публицистичната линия в някои американски медии? Оказва се, че огромна част от употребяваните материали са били в интерес на руския дневен ред и срещу ползите на американската национална сигурност. До такова умозаключение са стигнали освен някогашните чиновници на руския държавен уред и „ Варшавския контракт “, само че и дисидентите от тези режими. Изводът им е, че проникването или въздействието върху медиите на съперника е била основна част от тактиката за агитация и тук поражда въпросът кой е наследил това въздействие след рухването на Съветския съюз.
Процесите през 90-те години
След края на Студената война и изгубването на „ по-голямата опасност “, мрежите, които „ пазят мира и отхвърлят войната “, внезапно изчезват. Тези мрежи бяха печеливша промишленост на някои кръгове в Съединените щати. Те са принудени да търсят външни сили и настойници, които да ги финансират и „ защитят “ от Америка. Намериха ги в лицето на Иран и „ Мюсюлманските братя “.
От средата на 90-те години в американските медии започваме да виждаме по-меко отношение към иранския режим и „ Мюсюлманските братя “, макар рецесията със заложниците в Техеран и Ливан през осемдесетте, борбите в Могадишу през 1991 година, първата офанзива против кулите на Ню Йорк през 1993 година и терористичните такива против посолствата на Съединени американски щати в Африка през 1998 година New York Times и Washington Post омаловажиха смисъла на апелите за война и нападателната изразителност на ислямистите, в основата на която стоеше Осама бин Ладен през 1996г. и 1998 година
Успоредно с това, американският журналистически хайлайф рядко се концентрира върху ставащото с иранския народ, който беше измъчван от тайните служби на режима на аятоласите. Парадоксът е в пресечната точка на концепциите, позиции и посланията сред радикалните сили в Близкия изток и радикалните леви мрежи в Съединени американски щати и Европа, които дефинират политическия дневен ред в западните и американските медии. Различни журналистически проучвания потвърждават, че има връзка сред радикалните леви и „ Мюсюлмански братя”, както и с Иран. Вече не е загадка, че тези среди имат мощни позиции в РR организациите, медиите и огромна част от организациите на гражданското общество, както и демократичните леви университетски общности в американските и европейските партии и институции.
В този подтекст напомням, че когато администрацията на Джордж У. Буш стартира своята война против тероризма след офанзивите на 11-ти септември, американските медии застанаха зад акцията за събаряне на талибаните и рядко подлагаха на критика Белия дом за метода и задачите на нашествието в Афганистан. Но когато Буш разгласи „ оста на злото “ и вмъкна Иран в него, а по-късно, когато разгласи, че „ Ал Кайда “, „ Хамас “ и „ Хизбула “ към този момент са в описите на тероризма, незабавно демократичната и лявата част на американските медии започнаха да отразяват позитивно Иран и “Мюсюлмански братя”.
Американският анализатор и експерт по Близкия изток с консервативни убеждения Уалид Фарес – който е работил за републиканските президентски акции на Мит Ромни през 2012 година и Доналд Тръмп през 2016 година, както и като коментатор на Fox News и NBC News по тематиките за тероризма и Близкия изток – сподели, че „ американските мейнстрийм медии се активизираха в отбрана на “Мюсюлмански братя” и Иран, откакто администрацията на Буш подреди на американската войска да стартира военна интервенция в Ирак. Тези средства за всеобща информация побързаха да нападат тогавашния президент и подеха остра акция против американската интервенция в двете страни. Целта беше да настроят и провокират елементарните американци против тази политика и да провокират митинги с претенции за овакантяване на района. CNN се концентрира върху неверните практики на американските сили в двете страни, а Washington Post, New York Times и Los Angeles Times разгласиха публикации, критикуващи политиката на Съединени американски щати в района. Дори публичното радио NPR последва същата публицистична линия.
(следва продължение)
*Настоящият текст на Мохамед Халаф ще може да прочетете в две елементи, втората от които ще бъде оповестена този четвъртък. В нея създателят ще проучва публицистичната политика на съществени леви медии от Съединени американски щати по отношение на Иран и „ Мюсюлмански братя “ по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп и при започване на мандата на Джо Байдън.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ