ЕП – законодателният орган на над 500 млн. европейци
Мнозинството от 751 депутати от Европейския парламент се гордеят с това, че са представители на неповторим орган на властта.
От 1979 година членовете на Европейския парламент се избират посредством директно гласоподаване, провеждащо се по едно и също време във всички страни-членки на Европейски Съюз, а по-късно одобряват закони, засягащи жителите на 28-те страни с общо население от 512 милиона души.
Европейският парламент – един от двата законодателни органа на Европейски Съюз
Европейският парламент разделя законодателните функционалности със Съвета на Европейски Съюз, в който влизат министрите в държавните управления на страните-членки на Евросъюза: неговият състав всякога се трансформира според от обсъжданите въпроси. В множеството случаи Европейският парламент наедно със Съвета преглежда и утвърждава законопроектите, импортирани от Европейската комисия. Но по някои въпроси – да вземем за пример, в областта на антимонополното законодателство – решаващата дума има Съветът на Европейски Съюз. За разлика от националните парламенти, Екологичен потенциал не има законодателна самодейност.
След излизането на Англия от Европейски Съюз броят на европейските депутати би трябвало да намалее до 705. Но не е известно, по кое време това ще се случи. Заради отлагането на „ Брекзит “ в края на май британците още веднъж ще би трябвало да се явят пред изборните урни. Това на собствен ред може да окаже решаващо въздействие върху състава на Народното събрание. Британските гласоподаватели могат да изпратят доста евроскептици и десни популисти, което ще спомага за увеличението на въздействието на десните сили в Екологичен потенциал. Според последните прогнози, делът на десните популисти в новия парламент, в това число английските депутати, може да доближи 23% от общия брой на парламентаристите.
Колко места ще получат десните популисти?
В многоезичния Европейски парламент има над 200 национални партии, които са обединени в осем парламентарни групи. В началото на април евроскептиците от няколко европейски страни оповестиха проектите си за основаването на нова парламентарна група Европейски алианс на народите и нациите. Алиансът няма обща стратегия, всяка партия „ организира своя национална акция и се пробва да получи оптимален брой гласове “. Партиите от новата група се афишират против „ еднополовите бракове и джендърното умопобъркване “, а също по този начин са за „ строги ограничавания в миграционната политика “.
В новата парламентарна група възнамеряват да влязат „ Алтернатива за Германия “, италианската Лига, Датската национална партия, партията „ Истински финландци “, Австрийската партия на свободата, френското „ Национално обединяване “, а също по този начин естонските десни популисти. Според прогнозите алиансът може да разчита на 10% от гласовете на изборите, които ще продължат няколко дни от 23 до 26 май.
В сегашния Екологичен потенциал дясната популистка група „ Европа на нациите и свободата “, в която влиза френското „ Национално обединяване “, италианската Лига и техните съдружници, има 37 депутатски мандата от 751. От последните европейски избори през 2014 година са минали пет години и оттогава известността на десните партии в Европейски Съюз доста е повишена.
Ключовият фактор – изборната интензивност
Изходът от гласуването значително ще бъде решен от изборната интензивност. Доскоро ползата на европейците към Европарламентът непрестанно спадаше: през 2014 година изборната интензивност беше едвам 42,6%. Тази година се чака смяна на обстановката: проучване на немския фонд „ Бертелсман “ откри, че 68% от интервюираните са изразили подготвеност за гласоподават.
Според данните на фонда евроскептиците, които са малцинство измежду гласоподавателите, са дали своят вот по-активно, в сравнение с проевропейски настроените жители, които са ядрото на електората. На този декор мобилизацията на последните е основно изискване, с цел да има работоспособно проевропейско болшинство в бъдещия Европарламент.
Изборите в Екологичен потенциал – свободни, само че несправедливи?
До момента двете най-големи политически групи в Европарламента – Европейската национална партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите – работеха в нещо като „ огромна коалиция “. Много е евентуално в бъдеще да им се наложи да прибегнат до помощта на „ зелените “ и либералите, с цел да образуват болшинство. При това неофициалните обединения имат огромно значение за опазване на работоспособността на Народното събрание: да вземем за пример, за настоящия мандат бяха признати над 110 законодателни акта, които в този момент би трябвало да бъдат внедрени в националните правни системи на страните-членки на Европейски Съюз.
Междувременно в едно от постановленията на Конституционният съд на Германия се отбелязва, че изборите за Европарламент са свободни и всеобщи, само че несправедливи в юридически смисъл. Към този миг гласът на жителя на Люксембург, който има 600 хиляди души население, има по-голяма тежест, в сравнение с гласа на един немец, чиято страна е най-голямата с население от 82 милиона души. Люксембург е показан в Екологичен потенциал от шестима депутати, а Германия – 96: това е прекомерно малко, имайки поради общия брой на немските гласоподаватели.
Брюксел, Страсбург и Люксембург
Освен всичко друго, евродепутатите постоянно са подложени на критика за това, че не престават постоянно да се местят от Брюксел в Страсбург. В момента Европарламентът продължава да е разграничен сред три града: в Страсбург се организират 12 ежемесечни пленарни съвещания, в Брюксел заседават разнообразни комисии и депутатите организират своите съществени срещи, а в Люксембург се намира секретариатът на Европарламента. Номадството на евродепутатите излиза скъпо на европейските данъкоплатци: годишните разноски за непрекъснатите преселвания на депутатите и техните помощници костват 114 милиона евро, а постройката на Европейския парламент в Страсбург е пуста 300 дни годишно.
Самите депутати от дълго време са недоволни от тази обстановка. Два пъти годишно по време на разискването на бюджета на Европейски Съюз болшинството европарламентаристи упорстват да им се обезпечи една място за работа – в Брюксел. Но техните опити да се прекратят тези непрекъснати премествания към този момент не се увенчават с триумф. Франция носи главната отговорност за нерационалното консумиране на бюджетни средства, тъй като желае непременно да резервира централата на Екологичен потенциал в Страсбург. /БГНЕС
————
Бернд Ригерт, „ Дойче Веле “.
От 1979 година членовете на Европейския парламент се избират посредством директно гласоподаване, провеждащо се по едно и също време във всички страни-членки на Европейски Съюз, а по-късно одобряват закони, засягащи жителите на 28-те страни с общо население от 512 милиона души.
Европейският парламент – един от двата законодателни органа на Европейски Съюз
Европейският парламент разделя законодателните функционалности със Съвета на Европейски Съюз, в който влизат министрите в държавните управления на страните-членки на Евросъюза: неговият състав всякога се трансформира според от обсъжданите въпроси. В множеството случаи Европейският парламент наедно със Съвета преглежда и утвърждава законопроектите, импортирани от Европейската комисия. Но по някои въпроси – да вземем за пример, в областта на антимонополното законодателство – решаващата дума има Съветът на Европейски Съюз. За разлика от националните парламенти, Екологичен потенциал не има законодателна самодейност.
След излизането на Англия от Европейски Съюз броят на европейските депутати би трябвало да намалее до 705. Но не е известно, по кое време това ще се случи. Заради отлагането на „ Брекзит “ в края на май британците още веднъж ще би трябвало да се явят пред изборните урни. Това на собствен ред може да окаже решаващо въздействие върху състава на Народното събрание. Британските гласоподаватели могат да изпратят доста евроскептици и десни популисти, което ще спомага за увеличението на въздействието на десните сили в Екологичен потенциал. Според последните прогнози, делът на десните популисти в новия парламент, в това число английските депутати, може да доближи 23% от общия брой на парламентаристите.
Колко места ще получат десните популисти?
В многоезичния Европейски парламент има над 200 национални партии, които са обединени в осем парламентарни групи. В началото на април евроскептиците от няколко европейски страни оповестиха проектите си за основаването на нова парламентарна група Европейски алианс на народите и нациите. Алиансът няма обща стратегия, всяка партия „ организира своя национална акция и се пробва да получи оптимален брой гласове “. Партиите от новата група се афишират против „ еднополовите бракове и джендърното умопобъркване “, а също по този начин са за „ строги ограничавания в миграционната политика “.
В новата парламентарна група възнамеряват да влязат „ Алтернатива за Германия “, италианската Лига, Датската национална партия, партията „ Истински финландци “, Австрийската партия на свободата, френското „ Национално обединяване “, а също по този начин естонските десни популисти. Според прогнозите алиансът може да разчита на 10% от гласовете на изборите, които ще продължат няколко дни от 23 до 26 май.
В сегашния Екологичен потенциал дясната популистка група „ Европа на нациите и свободата “, в която влиза френското „ Национално обединяване “, италианската Лига и техните съдружници, има 37 депутатски мандата от 751. От последните европейски избори през 2014 година са минали пет години и оттогава известността на десните партии в Европейски Съюз доста е повишена.
Ключовият фактор – изборната интензивност
Изходът от гласуването значително ще бъде решен от изборната интензивност. Доскоро ползата на европейците към Европарламентът непрестанно спадаше: през 2014 година изборната интензивност беше едвам 42,6%. Тази година се чака смяна на обстановката: проучване на немския фонд „ Бертелсман “ откри, че 68% от интервюираните са изразили подготвеност за гласоподават.
Според данните на фонда евроскептиците, които са малцинство измежду гласоподавателите, са дали своят вот по-активно, в сравнение с проевропейски настроените жители, които са ядрото на електората. На този декор мобилизацията на последните е основно изискване, с цел да има работоспособно проевропейско болшинство в бъдещия Европарламент.
Изборите в Екологичен потенциал – свободни, само че несправедливи?
До момента двете най-големи политически групи в Европарламента – Европейската национална партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите – работеха в нещо като „ огромна коалиция “. Много е евентуално в бъдеще да им се наложи да прибегнат до помощта на „ зелените “ и либералите, с цел да образуват болшинство. При това неофициалните обединения имат огромно значение за опазване на работоспособността на Народното събрание: да вземем за пример, за настоящия мандат бяха признати над 110 законодателни акта, които в този момент би трябвало да бъдат внедрени в националните правни системи на страните-членки на Европейски Съюз.
Междувременно в едно от постановленията на Конституционният съд на Германия се отбелязва, че изборите за Европарламент са свободни и всеобщи, само че несправедливи в юридически смисъл. Към този миг гласът на жителя на Люксембург, който има 600 хиляди души население, има по-голяма тежест, в сравнение с гласа на един немец, чиято страна е най-голямата с население от 82 милиона души. Люксембург е показан в Екологичен потенциал от шестима депутати, а Германия – 96: това е прекомерно малко, имайки поради общия брой на немските гласоподаватели.
Брюксел, Страсбург и Люксембург
Освен всичко друго, евродепутатите постоянно са подложени на критика за това, че не престават постоянно да се местят от Брюксел в Страсбург. В момента Европарламентът продължава да е разграничен сред три града: в Страсбург се организират 12 ежемесечни пленарни съвещания, в Брюксел заседават разнообразни комисии и депутатите организират своите съществени срещи, а в Люксембург се намира секретариатът на Европарламента. Номадството на евродепутатите излиза скъпо на европейските данъкоплатци: годишните разноски за непрекъснатите преселвания на депутатите и техните помощници костват 114 милиона евро, а постройката на Европейския парламент в Страсбург е пуста 300 дни годишно.
Самите депутати от дълго време са недоволни от тази обстановка. Два пъти годишно по време на разискването на бюджета на Европейски Съюз болшинството европарламентаристи упорстват да им се обезпечи една място за работа – в Брюксел. Но техните опити да се прекратят тези непрекъснати премествания към този момент не се увенчават с триумф. Франция носи главната отговорност за нерационалното консумиране на бюджетни средства, тъй като желае непременно да резервира централата на Екологичен потенциал в Страсбург. /БГНЕС
————
Бернд Ригерт, „ Дойче Веле “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ