Как парламентът отдалечи България от Шенген, еврозоната и парите по Плана за възстановяване
Мнозинството депутати бяха от проевропейски партии, само че 48-ото Народно заседание в действителност отдалечи България от Европа. Направи го като не одобри три закона и по този начин спъна страната по пътя към Шенген, еврозоната и достъпа до парите от Плана за възобновяване.
България не се приближи до участие в еврозоната и Шенген и се отдалечи от приемане на парите по Плана за възобновяване. Това е равносметката след края на 48-ото Народно заседание .
Това е резултат от няколко законови ремонти, които Народното събрание можеше, само че не одобри за близо пет месеца битие – за следствие на основния прокурор, за противопоставяне на корупцията и за промени в разпоредбите за обезпечаване. Както и от едно решение, което Народното събрание одобри – да задължи държавното управление да предоговори Плана за възобновяване в частта му за енергетиката.
„ Тези значими за България решения, които ще завършат интеграционния ѝ развой, ще трансфорат страната в същинска пълноправна членка [на Европейския съюз], се забавят по политически и стопански аргументи “, сподели пред Свободна Европа преподавателят по политически науки в Софийския университет доцент Милен Любенов .
Парламентът отхвърли да одобри тези основни закони, макар че болшинството депутати бяха от партии, които акцентират своята евроатлантическа ориентировка и поддръжката си за участието на България в еврозоната и Шенген. Две от тези партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи – вземат участие във всички случаи, когато гласуването на трите основни законопроекта е отсрочено, паралелно с партии като „ Възраждане “, която е призовавала (ЕС).
Това съгласно Милен Любенов демонстрира, че „ евроатлантизмът за ГЕРБ и за Движение за права и свободи е просто един етикет “.
Какво (не) реши Народното събрание
Последният парламент стартира работа на 19 октомври – две седмици след предварителните парламентарни избори на 2 октомври. Президентът го разпусна близо пет месеца по-късно – на 2 януари.
За това време 48-ото Народно заседание одобри няколко основни решения – за даване на военна помощ на Украйна , за пазаруване на още осем изтребителя F-16 и за признание на Гладомора за геноцид. Парламентът стартира работата си с, които върнаха хартиените бюлетини във всички секции и на процедура обезсмислиха машинното гласоподаване. Около тази смяна се сплотиха ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Парламентът обаче не одобри няколко основни законопроекта, с което блокира пътя на България към еврозоната и Шенген и достъпа на страната до парите по Плана за възобновяване.
Съдебната промяна
Народното събрание не одобри механизъм за следствие на основния прокурор . Липсата на подобен механизъм е подложена на критика от редица интернационалните организации, а въвеждането му е изискване България да получи достъп до останалите пари по Плана за възобновяване.
Служебното държавно управление, който планува при данни за закононарушение, осъществено от основния прокурор, да го проверява определен на инцидентен принцип висш арбитър. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ. „ Демократична България “ също внесе свое предложение.
Депутатите имаха един месец да одобряват измененията, само че не го направиха. Първо разискването на плана в правната комисия. След това той беше признат на първо четене с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ.
Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха. Второто гласоподаване в правната комисия обаче по този начин и не се състоя – ръководителят Радомир Чолаков от ГЕРБ в дневния ред. Така законопроектът в последна сметка не беше признат.
В същото време депутатите от на първо четене концепцията на „ Възраждане “ Националната следствена работа (НСлС) да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да проверява основния прокурор. Сега шефът на следствието е заместител на основния прокурор, т.е. негов зависещ. Проектът е препоръчан от народен представител, против който има висяща инспекция, заяви.
Депутатите в 48-ото Народно заседание по този начин и не одобриха и един от главните антикорупционни закони. Става дума за закон за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности. Приемането му също е измежду уговорките на България по Плана за възобновяване.
Парламентът одобри на първо четене два плана за подобен закон – на Министерския съвет и на „ Продължаваме Промяната “. До второ гласоподаване по този начин и не се стигна. По предложение на „ Възраждане “ и с поддръжката на депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ за края на януари и в последна сметка въобще не се състоя.
Застраховането
Парламентът не одобри и основни промени в Кодекса за застраховането , които са изискване за участието на България в еврозоната.
Промените са препоръчани от Министерския съвет и целят да подсигуряват спазването на разпоредбите в европейската застрахователна система „ Зелена карта “. Те плануват българските застрахователи да са длъжни да изплащат компенсации незабавно, в случай че техен клиент взе участие в случай в чужбина, а едвам по-късно да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, тъй като български застрахователни компании при произшествия на техни клиенти в чужбина.
Промените трябваше да се разискват на второ четене в Комисията по икономическа политика и нововъведения в Народното събрание. Две съвещания на тази комисия обаче липса на кворум. На съвещанието не участваха депутатите от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от ГЕРБ .
Участваха народни представители от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, които поддържат приемането на измененията, и двама от ГЕРБ, които се изрекоха срещу тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките. Така до гласоподаване на законопроекта не се стигна и той не се одобри в 48-ото Народно заседание.
В същото време депутати от ГЕРБ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “ предложиха промени на законопроекта сред първо и второ четене, които на процедура биха обезсмислили поправката.
Въглищата
Мнозинството депутати от 48-ото Народно заседание Плана за възобновяване в частта му за енергетиката. Решението беше подкрепено от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от депутатите от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Двама от Политическа партия бяха срещу, въздържаха се четирима от Политическа партия и петима от Демократична България.
Депутатите желаят отпадане на уговорката за понижаване на излъчванията от въглищните централи с 40% до 2026 година и гарантиране, че те ще работят без ограничавания най-малко до 2038 година Според решението на Народното събрание това би трябвало да се случи до края на март. В същото време, че промени в проекта могат да се желаят единствено при изключителни случаи и когато страната покаже, че не може да извърши част от него заради справедливи условия.
Как това отдалечи България от Европа
Резултатът от всичко това е, че България се отдалечи от участие в Шенген и в еврозоната, две основни обединявания в границите на Европейския съюз - за свободно придвижване и за обща валута. София се отдалечи и от приемане на втория транш от парите по Плана за възобновяване - над 1,4 милиарда лв..
Членството на България в Шенген беше блокирано от Нидерландия и Австрия през декември. Австрия уточни като мотив проблемите с незаконната миграция, само че един от главните претекстове на прогрес в битката с корупцията и установяването на върховенството на правото. Президентът, че България може да не преодолее ветото, в случай че Народното събрание не одобри два основни закона – за битка с корупцията по високите етажи и за следствие на основния прокурор. Парламентът обаче не одобри законите, а президентът го разпусна.
Забавените промени в разпоредбите за обезпечаване може да забавят участието на България в еврозоната , сподели финансовият. Тя добави, че в случай че измененията в разпоредбите за така наречен Зелена карта се одобряват, единствената спънка пред участието на България в еврозоната ще остане високата инфлация – индикатор, по който по думите ѝ страната може да договаря. До гласоподаване на тези промени обаче по този начин и не се стигна.
Решението на Народното събрание да задължи държавното управление да договаря за отпадане на уговорката на България да понижи излъчванията от въглищните централи блокира изплащането на парите за плановете в бранш енергетика от Плана за възобновяване , сподели служебният. По думите му е реалистично договарянията с Европейската комисия да приключат до края на март, както желаят депутатите – т.е. парите ще се забавят и по-късно.
Освен това България не е приела и половината от ограниченията, които би трябвало да извърши преди да получи втори транш от парите по проекта. Сред тях съществени са приемането на закони за битка с корупцията по високите етажи и за следствие на основния прокурор, само че има и други. Според Пеканов до момента в който не се одобряват тези ограничения и до момента в който не приключат договарянията с Европейската комисия, България няма по какъв начин да изиска втория транш от парите – т.е. те остават блокирани за неопределен срок.
Евроатлантизмът като „ куха черупка “
Повечето партии в 48-ото Народно заседание споделят, че поддържат участието на България в еврозоната и Шенгенското пространство. Изключение е „ Възраждане “, която се опълчва на присъединението на България и към двата съюза.
Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ на България в Шенген, само че имат възражения за приемането на еврото.
ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ дефинират участието в Шенген и като собствен приоритет, а те имаха болшинство.
Защо тогава не се събра болшинство за измененията, нужни за отваряне на пътя на страната към тях?
Според политолога Милен Любенов ясно се вижда нежеланието на две от тези партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи – да бъде признат механизъм за следствие на основния прокурор и антикорупционен закон.
„ Тази опозиция се показва най-много в нежеланието на две съществени партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи да създадат каквото и да е в тази посока. Защото политици от двете партии добре осъзнават, че един подобен механизъм би засегнал техните ползи “, сподели Любенов.
Политологът добави, че това ясно демонстрира, че заявената от тези партии евроатлантическа ориентировка е „ куха черупка, която политиците употребяват за да се легитимират “.
„ Защото в случай че приказваме за европейски полезности и евроатлантизъм – какво свързва всички тези страни? Всички тези страни ги свързват три неща – народна власт, права и свободи на жителите и господство на правото “, сподели Любенов. „ Виждаме къде се намира България във всички тези области в последните години. “
По отношение на измененията в Кодекса за застраховането, които целят да вкарат гаранции за разплащанията по застраховка „ Гражданска отговорност “ в чужбина, няколко политици заговориха за лобизъм. Христо Иванов от „ Демократична България “ назова съответни имена – това на застрахователната компания „ Лев Инс “ и на предприемача, който е свързван с нея.
„ Заради интереса на Алексей Петров и поради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, сега вероятността на България за еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е сложена под подозрение “, сподели Иванов пред.
Решението за предоговаряне на Плана за възобновяване беше несъмнено от някои политици, които не го поддържат, като популистко.
Според Милен Любенов отговорността за взетите решения в тази ситуация се размива, тъй като няма ръководещо болшинство.
„ Чия е отговорността за едно или друго решение при такива пъкъл хок болшинства? “, сподели той. „ Когато става дума за промени, е належащо ясно и устойчиво болшинство, което да гледа в една посока “, добави политологът.
На 2 април ще се проведат петите следващи парламентарни избори от април 2021 година до момента. През по-голяма част от този интервал управляваха служебни държавни управления, назначени от Румен Радев. 47-ото Народно заседание излъчи съдружно държавно управление на четири партии с министър председател Кирил Петков, само че то беше свалено от избор на съмнение откакто една от тези партии – „ ИТН “ на Слави Трифонов се отдръпна от обединението.
България не се приближи до участие в еврозоната и Шенген и се отдалечи от приемане на парите по Плана за възобновяване. Това е равносметката след края на 48-ото Народно заседание .
Това е резултат от няколко законови ремонти, които Народното събрание можеше, само че не одобри за близо пет месеца битие – за следствие на основния прокурор, за противопоставяне на корупцията и за промени в разпоредбите за обезпечаване. Както и от едно решение, което Народното събрание одобри – да задължи държавното управление да предоговори Плана за възобновяване в частта му за енергетиката.
„ Тези значими за България решения, които ще завършат интеграционния ѝ развой, ще трансфорат страната в същинска пълноправна членка [на Европейския съюз], се забавят по политически и стопански аргументи “, сподели пред Свободна Европа преподавателят по политически науки в Софийския университет доцент Милен Любенов .
Парламентът отхвърли да одобри тези основни закони, макар че болшинството депутати бяха от партии, които акцентират своята евроатлантическа ориентировка и поддръжката си за участието на България в еврозоната и Шенген. Две от тези партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи – вземат участие във всички случаи, когато гласуването на трите основни законопроекта е отсрочено, паралелно с партии като „ Възраждане “, която е призовавала (ЕС).
Това съгласно Милен Любенов демонстрира, че „ евроатлантизмът за ГЕРБ и за Движение за права и свободи е просто един етикет “.
Какво (не) реши Народното събрание
Последният парламент стартира работа на 19 октомври – две седмици след предварителните парламентарни избори на 2 октомври. Президентът го разпусна близо пет месеца по-късно – на 2 януари.
За това време 48-ото Народно заседание одобри няколко основни решения – за даване на военна помощ на Украйна , за пазаруване на още осем изтребителя F-16 и за признание на Гладомора за геноцид. Парламентът стартира работата си с, които върнаха хартиените бюлетини във всички секции и на процедура обезсмислиха машинното гласоподаване. Около тази смяна се сплотиха ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Парламентът обаче не одобри няколко основни законопроекта, с което блокира пътя на България към еврозоната и Шенген и достъпа на страната до парите по Плана за възобновяване.
Съдебната промяна
Народното събрание не одобри механизъм за следствие на основния прокурор . Липсата на подобен механизъм е подложена на критика от редица интернационалните организации, а въвеждането му е изискване България да получи достъп до останалите пари по Плана за възобновяване.
Служебното държавно управление, който планува при данни за закононарушение, осъществено от основния прокурор, да го проверява определен на инцидентен принцип висш арбитър. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ. „ Демократична България “ също внесе свое предложение.
Депутатите имаха един месец да одобряват измененията, само че не го направиха. Първо разискването на плана в правната комисия. След това той беше признат на първо четене с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ.
Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха. Второто гласоподаване в правната комисия обаче по този начин и не се състоя – ръководителят Радомир Чолаков от ГЕРБ в дневния ред. Така законопроектът в последна сметка не беше признат.
В същото време депутатите от на първо четене концепцията на „ Възраждане “ Националната следствена работа (НСлС) да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да проверява основния прокурор. Сега шефът на следствието е заместител на основния прокурор, т.е. негов зависещ. Проектът е препоръчан от народен представител, против който има висяща инспекция, заяви.
Депутатите в 48-ото Народно заседание по този начин и не одобриха и един от главните антикорупционни закони. Става дума за закон за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности. Приемането му също е измежду уговорките на България по Плана за възобновяване.
Парламентът одобри на първо четене два плана за подобен закон – на Министерския съвет и на „ Продължаваме Промяната “. До второ гласоподаване по този начин и не се стигна. По предложение на „ Възраждане “ и с поддръжката на депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ за края на януари и в последна сметка въобще не се състоя.
Застраховането
Парламентът не одобри и основни промени в Кодекса за застраховането , които са изискване за участието на България в еврозоната.
Промените са препоръчани от Министерския съвет и целят да подсигуряват спазването на разпоредбите в европейската застрахователна система „ Зелена карта “. Те плануват българските застрахователи да са длъжни да изплащат компенсации незабавно, в случай че техен клиент взе участие в случай в чужбина, а едвам по-късно да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, тъй като български застрахователни компании при произшествия на техни клиенти в чужбина.
Промените трябваше да се разискват на второ четене в Комисията по икономическа политика и нововъведения в Народното събрание. Две съвещания на тази комисия обаче липса на кворум. На съвещанието не участваха депутатите от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от ГЕРБ .
Участваха народни представители от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, които поддържат приемането на измененията, и двама от ГЕРБ, които се изрекоха срещу тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките. Така до гласоподаване на законопроекта не се стигна и той не се одобри в 48-ото Народно заседание.
В същото време депутати от ГЕРБ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “ предложиха промени на законопроекта сред първо и второ четене, които на процедура биха обезсмислили поправката.
Въглищата
Мнозинството депутати от 48-ото Народно заседание Плана за възобновяване в частта му за енергетиката. Решението беше подкрепено от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от депутатите от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Двама от Политическа партия бяха срещу, въздържаха се четирима от Политическа партия и петима от Демократична България.
Депутатите желаят отпадане на уговорката за понижаване на излъчванията от въглищните централи с 40% до 2026 година и гарантиране, че те ще работят без ограничавания най-малко до 2038 година Според решението на Народното събрание това би трябвало да се случи до края на март. В същото време, че промени в проекта могат да се желаят единствено при изключителни случаи и когато страната покаже, че не може да извърши част от него заради справедливи условия.
Как това отдалечи България от Европа
Резултатът от всичко това е, че България се отдалечи от участие в Шенген и в еврозоната, две основни обединявания в границите на Европейския съюз - за свободно придвижване и за обща валута. София се отдалечи и от приемане на втория транш от парите по Плана за възобновяване - над 1,4 милиарда лв..
Членството на България в Шенген беше блокирано от Нидерландия и Австрия през декември. Австрия уточни като мотив проблемите с незаконната миграция, само че един от главните претекстове на прогрес в битката с корупцията и установяването на върховенството на правото. Президентът, че България може да не преодолее ветото, в случай че Народното събрание не одобри два основни закона – за битка с корупцията по високите етажи и за следствие на основния прокурор. Парламентът обаче не одобри законите, а президентът го разпусна.
Забавените промени в разпоредбите за обезпечаване може да забавят участието на България в еврозоната , сподели финансовият. Тя добави, че в случай че измененията в разпоредбите за така наречен Зелена карта се одобряват, единствената спънка пред участието на България в еврозоната ще остане високата инфлация – индикатор, по който по думите ѝ страната може да договаря. До гласоподаване на тези промени обаче по този начин и не се стигна.
Решението на Народното събрание да задължи държавното управление да договаря за отпадане на уговорката на България да понижи излъчванията от въглищните централи блокира изплащането на парите за плановете в бранш енергетика от Плана за възобновяване , сподели служебният. По думите му е реалистично договарянията с Европейската комисия да приключат до края на март, както желаят депутатите – т.е. парите ще се забавят и по-късно.
Освен това България не е приела и половината от ограниченията, които би трябвало да извърши преди да получи втори транш от парите по проекта. Сред тях съществени са приемането на закони за битка с корупцията по високите етажи и за следствие на основния прокурор, само че има и други. Според Пеканов до момента в който не се одобряват тези ограничения и до момента в който не приключат договарянията с Европейската комисия, България няма по какъв начин да изиска втория транш от парите – т.е. те остават блокирани за неопределен срок.
Евроатлантизмът като „ куха черупка “
Повечето партии в 48-ото Народно заседание споделят, че поддържат участието на България в еврозоната и Шенгенското пространство. Изключение е „ Възраждане “, която се опълчва на присъединението на България и към двата съюза.
Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ на България в Шенген, само че имат възражения за приемането на еврото.
ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ дефинират участието в Шенген и като собствен приоритет, а те имаха болшинство.
Защо тогава не се събра болшинство за измененията, нужни за отваряне на пътя на страната към тях?
Според политолога Милен Любенов ясно се вижда нежеланието на две от тези партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи – да бъде признат механизъм за следствие на основния прокурор и антикорупционен закон.
„ Тази опозиция се показва най-много в нежеланието на две съществени партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи да създадат каквото и да е в тази посока. Защото политици от двете партии добре осъзнават, че един подобен механизъм би засегнал техните ползи “, сподели Любенов.
Политологът добави, че това ясно демонстрира, че заявената от тези партии евроатлантическа ориентировка е „ куха черупка, която политиците употребяват за да се легитимират “.
„ Защото в случай че приказваме за европейски полезности и евроатлантизъм – какво свързва всички тези страни? Всички тези страни ги свързват три неща – народна власт, права и свободи на жителите и господство на правото “, сподели Любенов. „ Виждаме къде се намира България във всички тези области в последните години. “
По отношение на измененията в Кодекса за застраховането, които целят да вкарат гаранции за разплащанията по застраховка „ Гражданска отговорност “ в чужбина, няколко политици заговориха за лобизъм. Христо Иванов от „ Демократична България “ назова съответни имена – това на застрахователната компания „ Лев Инс “ и на предприемача, който е свързван с нея.
„ Заради интереса на Алексей Петров и поради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, сега вероятността на България за еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е сложена под подозрение “, сподели Иванов пред.
Решението за предоговаряне на Плана за възобновяване беше несъмнено от някои политици, които не го поддържат, като популистко.
Според Милен Любенов отговорността за взетите решения в тази ситуация се размива, тъй като няма ръководещо болшинство.
„ Чия е отговорността за едно или друго решение при такива пъкъл хок болшинства? “, сподели той. „ Когато става дума за промени, е належащо ясно и устойчиво болшинство, което да гледа в една посока “, добави политологът.
На 2 април ще се проведат петите следващи парламентарни избори от април 2021 година до момента. През по-голяма част от този интервал управляваха служебни държавни управления, назначени от Румен Радев. 47-ото Народно заседание излъчи съдружно държавно управление на четири партии с министър председател Кирил Петков, само че то беше свалено от избор на съмнение откакто една от тези партии – „ ИТН “ на Слави Трифонов се отдръпна от обединението.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ