Мнозина в България смятат кооперативния модел за отживелица, но други

...
Мнозина в България смятат кооперативния модел за отживелица, но други
Коментари Харесай

Българите и земята им

Мнозина в България считат кооперативния модел за отживялост, само че други го харесват и печелят от него. В 30-минутното икономическо предаване един от репортажите беше отдаден на селското стопанство в България. Роберт Ян и неговият екип посетили добричкото село Соколово, откъдето с доста благосклонност описват за днешната селскостопанска реалност в България.

България живее от селското стопанство. Почти половината от територията на страната се състои от обработваема земя и пасища. И съвсем всяко четвърто работно място зависи от селското стопанство. След политическите промени изчезнаха огромните социалистически земеделски комплекси. Но на новите дребни земеделци по никакъв начин не им беше елементарно. Ето за какво мнозина започнаха още веднъж да обръщат взор към груповата обработка на земята.

Днес към този момент има близо 900 кооператива. Един от тях се споделя „ Сокол ". В него влизат 2800 хектара селскостопански земи, които принадлежат на към 500 души, работните места са 23. Всичко наподобява отлично.

Даниел Чобанов, член на кооператива, споделя пред немските публицисти: „ В началото машините ни бяха остарели и беше доста по-трудно, тъй като непрестанно трябваше да ги ремонтираме. Сега към този момент е по-лесно, тъй като машините са нови. "

Като монтьор и тракторист Даниел изкарва по 1000 евро месечно – отлична заплата, много над междинната за страната. А и работното му място е несъмнено. Добър е бизнесът и на притежателите, които дават земята си под аренда. Пшеницата, ечемикът и царевицата носят положителни облаги. Почти на никое място другаде в България арендата не носи толкоз високи доходи.

„ Аз не бих продал земята си, тъй като съм доста завързан към нея. Още прародител ми я е обработвал. Но други са принудени да продават. Какво да правиш, като ти трябват пари? " – прибавя Даниел Чобанов.

Почти няма свободни огромни имоти

В Соколово имат по-малко стопански проблеми, в сравнение с другаде в България. Но даже в това образцово село се продават доста парцели – както селскостопански земи, по този начин и къщи. Къща чужденците могат да си купят незабавно, само че в случай че желаят да придобият селскостопанска земя, би трябвало да живеят най-малко 5 години в страната. Във Варна работи една от компаниите, които към този момент години наред посредничат на чужденците при закупуването на земя. Навремето – посредством дялово присъединяване във компании, а през днешния ден към този момент посредством директна продажба. Повечето задгранични клиенти на „ Фармланд " се интересуват от площи сред 30 и 50 хектара. А това е сложна работа, тъй като земята в България беше върната на притежателите в действителни граници и по този начин породи една шарена рогозка от дребни имоти.

Авторите на кино лентата са интервюирали и Добрил Генчев, брокер във „ Фармланд ". Той изяснява: „ Влизаме в контакт с дребните притежатели и се опитваме да купуваме земите в пакет. Така имаме опция да предложим на задграничните клиенти по-големи имоти. "

Стабилни облаги

Много от тези клиенти имат лични селскостопански предприятия в чужбина и желаят да разширят активността си и в България. Инвеститорите в аграрния бранш в България имат обезпечени облаги от пет % годишно – и то за много години напред. Включително и с помощта на селскостопанските помощи, които идват от Европейски Съюз. Цената на земята в България единствено за пет години се усили повече от двойно. Но все пак българските обработваеми земи към момента са евтини в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз.

Много българи се притесняват от разпродаване на земите. Посредниците не схващат това безпокойствие:

„ Не мисля, че това би трябвало да бъде проблем. Чужденците купуват земя тук, само че и българите могат да купуват земя в чужбина. България е член на Европейски Съюз, не можем да мислим както през 19 век ", счита Добрил Генчев.

"Земята би трябвало да си остане наша "

Земеделците от „ Сокол " имат вяра обаче, че е най-добре сами да обработват земята си. Нищо, че някои считат кооперативния модел за отживялост. Бащата на Даниел преди време също работел в ТКЗС-то. След политическите промени реституирал своята земя и не я продал, макар финансовите си усложнения. Днес арендата, която получава от кооператива, добавя пенсията му. Дали продажбите на земя го тормозят?

„ Притесняват ме, по какъв начин няма да ме тормозят. Защо да продаваме на чужденци? Земята би трябвало да си остане наша. Не бива да я взимат чужденците, тъй като те ще я употребяват, а за нас нищо няма да остане. Чужденците ще печелят, а ние – не. Земята би трябвало да бъде при нас ", безапелационен е Чобанов-страши.

Хората от кооператива „ Сокол " желаят дълготрайно и дружно да печелят от своите земи, а не просто да изкарат бързи пари, продавайки нивите си, установяват в края на репортажа създателите му.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР